Петрол! Ако го нямаше, човечеството още щеше да живее в епохата на въглищата и парните машини, с други думи в 19 век. Но го има и командва световните процеси - от глобалната енергетика и икономика до политиката, войната и мира. Защото приложението и респективно значението му е толкова голямо, че на шега го наричат съвременната Хубава Елена, заради която избухват чутовни сражения на много места по земното кълбо.
Този светъл ангел и едновременно тъмен демон на човечеството
е познат сравнително отскоро, а на днешния 27 август има нещо като рожден ден. Това е денят, в който черното злато за пръв път бликва от нефтена сонда. Пробивът става в околностите на американския град Тайтъсвил, щата Пенсилвания. Годината е 1959-а, а героят се нарича Едуин Лорентайн Дрейк. Кладенецът е толкова достъпен и лесен за работа, че откривателят източва нефта с обикновена помпа за вода... И това е първото покоряване на днешния господар на света.
Но да бъдем обективни - нефтът не е откритие на Едуин Дрейк. Полезните свойства на черното „земно масло“ е известно още на американските индианци, а едно от племената в южната част на Северна Америка, наричано сенека, дори знае как да го добива. Червенокожи мъже попиват с одеяла плуващите във водите на местни езера черни мазни петна, а след това ги изцеждат внимателно в големи съдове и добивът се превръща в мощно лекарство в ръцете на шаманите.
Качествата на непознатия дар от земните недра постепенно заинтригуват не само индианците, а и белите. Първоначално те констатират, че течността е силно запалима, а скоро умните глави прозират, че това би могло да се превърне в чудесно гориво, което да ускори развитието на прохождащата промишленост.
По-точно да го изстреля като с ракета, но тогава мечтите още не са толкова смели
През 1854 година с анализ и детайлно проучване на петрола се заема професорът от Йейлския университет Бенджамин Силиман, а около него се събира група инвеститори, които създават първата нефтена компания „Пенсилвания Рок Ойл“.
Колкото повече напредвал професор Силиман, толкова по-буйно се разпалвало въображението на акционерите. Но има само една спънка - никой няма представа как да се организира добивът на безценната суровина. И за него никой няма решение.
Впрочем това е глобален проблем. До 50-те години на ХIХ век никой не е в състояние да добива петрол в големи количества. Първите опити за вадене на нефт са в Китай, в Азербайджан и в Полша, които успяват да получат малки количества черно злато и то веднага променя живота около кладенците. Например още през XVI век в град Кросно в Южна Полша е направено първото улично осветление с петролни лампи. Но да се говори за регулярен добив на нефт е неуместно. Липсва достъпна технология, затова извлечената от земята суровина е нищожно малко и твърде скъпа. 
Златната идея как да се реши проблемът
принадлежи на съдружника в друга петролна фирма „Сенека Ойл“ Джордж Бисел. Според американския журналист Айда Тарбел, издал през 1904 година книга за създадения от Джон Рокфелер бързо проспериращия гигант „Стандарт ойл“ точно Бисел начертава пътя - трябва да се сондира земята и при достигане на нефт той да се изпомпва така, както се изпомпва водата.
Воден от това убеждение Бисел основава заедно с Джонатан Ивлет „Сенека Ойл“. Името е реверанс към познаващите индианци и трябва да внушава наличието на дълголетни традиции и познания в новата енергийна област, но действителното намерение на двамата съдружници е далеч по-тривиално - те просто искат да използват като гориво за лампи нефт, а не  употребяваната дотогава китова мас... Неизвестно по каква причина обаче - дали техническа или организационна, заради разногласия между Бисел и Ивлет, компанията не експериментира този метод.
С това се заема Едвин Дрейк. 
По всичко личи, че той не е обикновен човек
който иска да се задоми, да намери добра работа, да ходи всяка неделя на църква и да се радва на многобройни деца и внуци. За някои той е авантюрист, за други странна птица, а за трети - просто неудачник.
Бъдещият пионер в петролодобива е роден на 11 март 1819 година и още съвсем млад започва да търси мястото си под слънцето. Работи каквото му падне, докато стигне до железниците, където е кондуктор. Преди това си опитва късмета в търговията и в кръчмарството, но без особен успех. И тъкмо когато изглежда, че ще носи дълги години кондукторската униформа, внезапно заболяване го сваля от влаковете. От тях му остава военният чин полковник, който всъщност си измисля и присъжда сам, ала това не му пречи да се представя убедително като солиден човек и ветеран с висок чин от армията.
Но, както се казва - всяко зло за добро. 
„Полковникът“ решава да се посвети на прохождащия нефтен бизнес и така се оказва в Пенсилвания. Не е ясно кой е финансирал начинанието му.
Едната от версиите е, че случайността среща Дрейк с Джордж Бисел и Джонатан Ивлет и те не само са го посветили в намеренията си, а и са му осигурили пари за проучвателска работа. По-вероятна обаче изглежда другата история - че 
Дрейк някак се е добрал до банковия директор Джеймс Таунзънд
който му разказал за идеите на съдружниците в „Пенсилвания Рок Ойл Къмпани“. И после Таунзънд предложил именно Дрейк за ръководител на предприятието, а той без колебание приел и получил в замяна на услугите си пакет акции.
Все едно, Дрейк решава да търси нефт не на повърхността, а да се възползва от натрупания опит на рудниците за добив на сол, които пробивали със сонди. Още с пристигането си той се заема да набави необходимите съоръжения и да потърси подходящ за сондаж терен. Спира се на нива край дъскорезницата, собственост на местната пивоварна. 
Всички в околността се присмиват на Дрейк и го мислят за смахнат, защото според тях нефтът е страничен продукт при каменните въглища. Изпълнен с оптимизъм, той обаче успява дори да открие квалифицирани сондьори.
Според всичките версии парите свършват, инвеститорите изпращат писмо на Дрейк да приключва с експеримента и да се връща.
Преди да прочете писмото обаче щастието му се усмихва. На 28 август 1859 г. на дълбочина 69,5 фута (21 м) е достигнат нефт! Бликва черният гейзер на успеха! Сондьорите започват да източват мазното подземно езеро с помощта на обикновена водна помпа и това е ден първи от възхода на черното злато - най-значимата стока в историята на човечеството, но все още никой не знае това.
Дрейк 
създава собствена нефтена компания
За събиране на мазната „черна течност“ са изкупени от околността всички празни барели от уиски с вместимост 159 л. Затова и днес това е стандартна мярка в света за единица обем нефт.
Отначало пионерът добива по 25 барела дневно (почти 4 куб.м). След настъпили борсови спекулации към 1863 г. обаче губи всичките си пари.
В същото време в резултат на прилагане на способа на Дрейк производството на нефт в САЩ расте главоломно. Цената на петрола пада от 10 долара през януари 1861 г. до 50 цента през юни, и до нищожните 10 цента в края на годината. Тъй като печалба няма, нефтотърсачите се разотиват също тъй бързо, както и са дошли. Мнозина дребни предприемачи тогава решават, че в петролната индустрия няма как да се осигури стабилна печалба и се изтеглят.
Едвин Дрейк си отива от света на 8 ноември 1880 година и до края на живота си напомня на околните, че без неговата идея за сондиране на земята и изпомпване на нефта тази индустрия все още би била в бебешките си пелени.
Затова когато днес заредите колата си с бензин или дизел, споменете Дрейк с добро. Неговото откритие със сигурност е дало шеметно ускорение на техническия прогрес.
По материали от интернет