За мен началото на края на престоя ми в MIT (Massachusetts Institute of Technology)дойде с предаването на бакалавърската ми теза 2 седмици преди дипломирането. Това беше последното изискване, за да завърша, и в момента, когато я предадох, осъзнах какво съм постигнал.  
След четири години академични премеждия, постоянно недоспиване, безкрайни домашни и диви купони, дипломата с името ти е просто атрибут, с който да показваш на другите хора къде си бил. Това, което наистина получаваш от MIT е неспирният изследователски порив, който те кара да живееш заради предизвикателствата и да не спираш да задаваш въпроси.
Големият ден - връчването на дипломите, беше на 3 юни. Самата церемония е пищна и събира семействата на студентите от над 100 страни по света. По традиция тя се провежда на поляната пред купола, който е символ на института. Церемонията продължи близо 5 часа - все пак близо 3000 студенти трябваше да получат дипломите си, след като бъдат поздравени лично от президента на института. За да се случи това, студентите трябваше да бъдат подредени в уточнен ред и докато родителите ми трябваше да заемат местата си в 9 сутринта, аз трябваше да се явя два часа по-рано, за да заема правилния ред в процесията по дипломирането.
Начало на церемонията даде празничното обръщение на президента на института, последвано от кратки речи на професори. Актьорът Мат Деймън беше специалният гост на завършването, както и най-интересният оратор от всички - все пак с това си изкарва прехраната. Речта му беше за социалното неравенство по света, крайната бедност, ограничения достъп до прясна вода и още няколко от неговите кампании, подпомагащи общности в Третия свят. Посланието му към нас, завършващите, бе винаги да гледаме към проблемите си, а не да ги отбягваме, защото така никога няма да ги разрешим. 
След това започна самото раздаване на дипломите - вървиш в редичката по един, здрависваш се с президента на института и ти дават дипломата пред цялата публика. Грабваш я и тичаш в еуфория да се снимаш със семейството си.
Какво е чувството да завършиш най-доброто МЕИ в света? Въодушевление за бъдещето, когато ще прилагаш знанията си в истинския свят и ще го променяш към каквото го искаш. Усещаш високите очаквания на своите преподаватели, защото те винаги очакват съвършенство в работата ти. И, разбира се, малко носталгия по кампуса, нагнетен с енергията на всичките студенти, докторанти и професори, търсещи отговори постоянно.