Помните ли момчето с непокорна къдрава коса от Математическата, което обираше медалите в международните състезания по астрономия, физика и математика? 4 години, след като Момчил Молнар завърши гимназията със златен медал и стана носител на награда „Русе 21 век“, отново е сред отличниците, но този път на Масачузетския технологичен институт в Бостън - сбъдната негова мечта. Какво е чувството да завършиш един от най-емблематичните институти отвъд Океана, имаше ли сълзи в очите на семейството, седнало сред над 11 000 гости на пищната церемония по дипломирането? За всичко това разказват майка и син, след като емоцията вече е само красив и топъл спомен.

Преди години красавица в щатски филм твърдеше, че най-добрата партия зад океана са младите мъже, завършили университет от Бръшляновата лига, които не са учили там със стипендия, т.е. въпросните кандидати имат елитно образование и повече от заможни родители.
Макар МИТ (Massachusetts Institute of Technology)да не е част от въпросната лига, от години е емблема на техническите топ университети в света. Много млади българи получават стипендии, учат и се дипломират там, какъвто е случаят и с нашия Момчил.
Животът на студентите в МИТ изцяло отразява успешната американска формула - 24/7. Институтът е отворен денонощно, библиотеката има два почивни дни в годината и е достъпна по всяко време. Тези, които имат желание за работа, се радват на осигурен достъп до зали и лаборатории във всеки час от 24-те, във всеки ден от седмицата...
Като закономерно продължение на описаната академична линия, връчването на дипломите на завършващите американски университет е събитие, което няма аналог в нашите ширини. Мащабно, отлично организирано, целящо не само да събере близките на абсолвентите, но и за пореден път да демонстрира уважение към тях и труда на техните деца. 
...
Броени часове преди големия ден кампусът започва да набъбва. Пристигат родители и близки отвсякъде - от далеч, от още по-далеч и от много, много по-далеч. Най-съзнателно и методично заразяват със задоволството и приповдигнатото си настроение алеите, заведенията и най-вече самия университет. 
Това е времето, когато всеки бъдещ бакалавър, магистър или докторант се превръща в самоотвержен гид, който показва на гостите си читалнята под купола, позволява им да надникнат в любимите му лаборатории,  да поседнат в залите, в които е вземал най-интересните си класове. После ги води да се снимат пред „Алхимика“, или пред проектирания от Франк Гери Стата център или ги оставя да погледат как върви подготовката на Килиън корт. 
За да попаднеш на тържеството по завършването, трябва да имаш специална покана, да не носиш чадър, балони, шише с вода и т.н. Поканата ти я осигурява твоят човек, но ти трябва да отидеш достатъчно рано, защото церемонията започва точно в 10 часа сутринта. От 7.30 до 10 на поляната пред купола своите места заемат близо 11 000 гости. Всички търпеливо изчакват реда си на проточилата се стотици метри опашка, минават проверките за сигурност, и с нетърпение се устремяват към по-близките до гигантските екрани места. Сега е времето да разгледат алманаха, който са им подали на входа, и да разберат кой поред ще получи дипломата си виновникът за техния презокеански полет.
Когато моментът настъпи, под звуците на химна внасят знамената на университета. Без ни най-малка загуба на време започва шествието на преподавателите и специалните гости, които заемат местата си под бялата тента на трибуната. След тях идват „Червените сака“ -  хората завършили преди 50 години. /Задължителен поздрав към завършващите е класическото: „Остават ви само 50 години, за да получите своите червени сака!“./ Накрая влизат дипломиращите се и окупират пространството между трибуната и хилядите гости. 
Церемонията в началото на юни тази година продължи почти пет часа, през които близо 2800 бакалаври, магистри и докторанти получиха своите дипломи. Името на всеки бе прочетено и чуто от присъстващите, ръката му бе стисната от представител на управата и за финал всеки имаше секунда да поспре, за да се види лицето му на екраните. Същият този отрязък от време побра и речите на официалните лица, поздравлението на Мат Деймън, отговорите на студентите активисти и, разбира се, търпението на всички присъстващи.
След традиционния полет на черните шапки, суматохата по събирането на семействата и овладяването на емоциите, присъстващите загърбиха поляната. Полиция регулираше движението, за да могат хиляди да се снимат на брега на реката Чарлз, а после спокойно да се отдадат на факултетските почерпки, на леките коктейли в братствата, на удоволствието от новите запознанства и роднинските вечери, и разбира се, на невероятната възможност да си „криейтнат“ /create - от англ. създавам, сътворявам/ още един от онези спомени за цял живот ...