„Разхождах се по булеварда
със сърце, отворено за непознати.
Имах желание да кажа „добър ден“
на когото и да е.
Когото и да е се оказа ти.
Казах ти каквото и да е,
достатъчно бе да те заговоря,
за да те направя моя.“
Дали ще прозвучи кощунствено, ако кажем, че известността на тази песен съперничи на Марсилезата? Не би трябвало, защото и двете са символи на една и съща страна. Ако Марсилезата е държавният химн на Франция, цитираната „Шан-з-Елизе“ е емоционалният химн ако не на цялата страна, то поне на космополитната й столица Париж. Изпълнител на този влюбен, нежен, романтичен, сантиментален, красив и незабравим шлагер е Жо Дасен - един прекрасен музикант, отишъл си за съжаление твърде рано на днешния ден през 1980 година.
Всъщност истинското име на певеца е Джоузеф Айра Дасен и той съвсем не е французин. Напротив - американец е, роден е на 5 ноември 1938 година в Ню Йорк в семейство на режисьора от еврейски произход Жул Дасен и цигуларката Беатрис Люнер. Но вместо малкият Джоузеф да се радва на разцвета на следвоенна Америка, се налага заедно със семейството си да се премести в Европа. Причината - развихрилият се в Съединените щати маккартизъм, който си е истински лов на въображаеми комунистически вещици, в който се опарват доста интелектуалци и хора на изкуството. За да се избавят от подозренията по измислени поводи, но съпроводени със съвсем реална опасност от тежки неприятности,
родителите на момчето се връщат на континента на предците си
За образованието на малкия Дасен е избрана Швейцария, където имигрантът от Щатите завършва училището „Ле Розей“, а след това продължава в колежа „Ан Арбор“. След завършването артистичният младеж заминава за историческата родина на семейството си Франция, където започва работа като радиоводещ, а по-късно започва да се изявява и като изпълнител. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция.
Трябва да се отбележи, че в началото на кариерата си Жо Дасен не е мечтал да стане музикант, а актьор. Той често се появява на снимачната площадка, където работил с баща си и крои смели планове за пробив в света на киното.
Това не е единствената му мечта. В юношеството си, например, Дасен първо се насочва към етнографията, след това жадува да проучва световния океан, но тези блянове бързо отминават.
Още като студент Джоузеф, прекръстен от колегите си на Жо и приел това име като собствено
събира големи компании с нежната си китара и кадифения си глас
Популярността му расте, мнозина искат да са му приятели, а девойките масово се заразяват от вируса „Жо“. Въпреки това младата душа на купона не предполага, че това е бъдещият му звезден път. Големият екран продължава да го примамва и дългоочакваният пробив идва в края на петдесетте години и началото на шейсетте години, когато лутащият се между радиото, музиката и кинокамерите млад мъж снима няколко филма. Но, уви, те не му носят нито мечтания успех, нито очакваното удовлетворение.
И така енергията, надеждите и страстта се насочват към музиката. И тук се потвърждава максимата, че зад всеки успял мъж стои една мъдра жена, макар че случаят не е класически.
В бохема Жо се влюбва лъчезарната Марис, която обожава песните му и често го моли да вземе китарата. А тя пуска магнитофона. Машината е примитивна, звукът не е нито регулиран, нито балансиран, но въпреки това песните звучат вълшебно. Тези записи стигат до радиото и когато редакторите и продуцентите ги чуват, разбират, че имат пред себе си истински диамант. Канят го на официална среща, убеждават го, че пътят му е в музиката и ще има голям успех на сцената и това е
началото на мита „Жо Дасен“
Малка подробност е, че първото увлечение на родения в Америка французин е кънтрито. Това е и съдържанието на първия му албум „Les Dalton“, излязъл през 1965 година. Но задокеанската музика не грабва сърцата на французите. Така певецът стига до шансона, който го потапя в океан от популярност и световна слава.
Следва бляскав път напред. Красавецът с романтичен глас става един от най-уважаваните и обожаваните певци не само във Франция, а и в цяла Европа, пък и извън нея. През следващите 15 години Жо Дасен пуска деветнадесет студийни записа, както и много плочи, включително и с концертни изпълнения. Хитовете му идват един след друг - „Et SI TU n‘existais па“, „L‘Amerique“, „A Toi“, „Les Champs-Elysees“, „Si Tu T‘appelles Melancolie“, „Le Petit Pain Au Chocolat“, „L ‚ете INDIEN“... Тази нежна и прелестна музика издържа изпитанията на времето и днес продължава да е все така вълнуваща както преди наколко десетилетия.
Освен слава и богатство музиката носи на Жо Дасен огромен брой награди и отличия. И нещо още по-ценно -
приятелство и сценично партньорство с такива изпълнители като Тото Кутуньо, Шарл Азнавур, Марчела Бела
и много други величия.
Жо Дасен винаги е затрупан с лавина от покани за концерти. Програмата му е запълнена с поне година напред. От различни краища на света искат да го чуят на живо. Получава покани дори от тогавашния СССР, който по принцип трудно допуска западни артисти на сцените си. И естествено прави фурор в Москва, Ленинград /днес Санкт Петербург/ и други големи градове в съветската империя. Единственото място, където не успява да пробие и остава почти непознат, е родната му Америка. Нищо ново под слънцето!
Наред с блясъка и славата при Дасен идва и любовта. Първият му брак е с Марис Масера, благодарение на чиито любителски записи е забелязан и прави големия си пробив. Двамата се женят на 18 януари 1966 година в Париж и живеят заедно в продължение на единадесет години.
През 1973 година им се ражда син, когото трагично губят само след пет дни. Но трагедията не сплотява Жо и Марис, а ги разединява. Скандалите между тях стават все по-чести и все по-тежки, докато се стигне до развода им през 1977 година. По-късно певецът коментира разрива си с Марис лаконично и кавалерски: 
„Не ни раздели нито успехът, нито славата. Раздели ни самият живот“
През септември 1978 година Жо Дасен се жени за 10 години по-младата Кристин Делвю, с която има отношения още по време на брака си и ги легализира веднага след развода. На сватбата Кристин е в напреднала бременност и скоро ражда малкия Джонатан. Само шест месеца по-късно Кристин отново е бременна, но това не успява да заздрави брака й с Дасен. Причината - младата майка е залитнала неспасяемо съм наркотиците. Затова когато се ражда вторият им син Жулиен, родителите му вече са разведени.
След изтощителна и омерзителна съдебна битка Жо Дасен получава родителските права и за двете момчета, но за съжаление не успява да им се порадва.
Тежкият развод се отразява на здравето на изпълнителя и той започва все по-често да се оплаква от сърдечни проблеми.
Първата му публична криза е на концерт в Кан
където Жо изведнъж пребледнява и прошепва в микрофона „Чувствам се зле“, след което с несигурна походка успява да напусне сцената. Зад гърба му остава стихналата в тревоги за любимеца си публика, която решава да го подкрепи с бурните си аплодисменти.
Зад кулисите Жо Дасен получава микроинфаркт, но любовта на зрителите го връща за кратко на сцената.
Веднага след края на спектакъла Жо е откаран в болница, а след лечение си взема почивка, която по лекарска препоръка прекарва в Таити. Всичко на слънчевия остров е приказно, но певецът вече няма нито сили, нито свежест. Сърцето продължава да го тревожи, докато една вечер пада в ресторанта, в който вечеря, за да не се изправи никога повече.
Датата е 20 август 1980 година.
Погребението на великия майстор на шансона е в Съединените щати, където го полагат до гробовете на баба му и дядо му. Много европейски певци и композитори  му посвещават песни, а отишлият си трагично млад изпълнител се превръща в символ на Франция и остава в историята като един от най-великите певци в историята на Европа.
По материали от интернет