Поклонението пред Никола Анастасов ще е в петък – 12 август, от 10 до 13 часа във фоайето на Сатиричния театър. Големият актьор почина на 84 години. 59 години от живота си той прекара на сцената на любимия си Сатиричен театър, където изигра над 50 роли. Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 година при проф. Стефан Сърчаджиев. От 1957 година до последните си дни е на сцената на Сатирата. Тук „Усмивката на Сатирата“, както го нарича колегата му Георги Калоянчев, изиграва най-емблематичните си роли в театъра – сред тях са Лило от „Суматоха“ и Лазар от „Януари“ на Радичков, Колоездачът от „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Санчо Панса от „Рицарят на печалния образ“ от Стефан Цанев, Мамаев от „И най-мъдрият си е малко прост“ по Островски. Той изпълнява главните роли и в пиесите на Стратиев „Сако от велур“, „Римска баня“, „Рейс“ и „От другата страна“. Навръх 84-тия си рожден ден на 22 април доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ по текстове на Станислав Стратиев. След спектакъла той се обърна към публиката с думите: „Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!“ Ето и какво написа за медиите големият актьор в навечерието на 84-ия си рожден ден, когато за последно се качи на сцената: На 22-ри април, рожденият ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев. Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил. Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: „Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш.“ Аз отговарях – „Червен” На другата година аз пак чакам. Той казва: „Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним – с клаксон ли да бъде или с бибитка?“ Аз отговарям: „Естествено, с бибитка!“ После измисляше, дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има или да няма … и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ме направи автомобил като неговия и така си останах без автомобила…Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно – че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци. И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър – Сатиричният. Това са Валери Петров и Радой Ралин – родени на същата тази дата. Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава! Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена… И като направих изчисления – само на Сатиричния театър от основаването му до днес – 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов.