Дъговият мост: Скъсани фуги, липсващи държащи елементи, пукнатини и корозия
Дефектирали фуги, откъснати герберовидни метални елементи и липсващи анкерни болтове от Дъговия мост по пътя Русе-Велико Търново са само малка част от меко казано тревожните констатации на служители на Областното пътно управление в Русе при извършения оглед на обекта. Това става ясно от анонимно разпратените до медиите официални документи, писма и записки, с които за пореден път се акцентира върху проблемната точка от пътната мрежа, за която отговаря Агенция „Пътна инфраструктура“. Съоръжението е изключително натоварено, като по него преминават около 1539 автомобили средно на денонощие. Предвид влошеното състояние на моста над река Русенски Лом, който е част от път с национално значение и част от европейски коридор №9, той се нуждае от спешен основен ремонт. Необходимо е да се извърши подробно обследване от „Института по пътища и мостове“, да се изготви работен проект и обектът да бъде включен за финансиране в инвестиционната програма на Пътната агенция, тъй като има реална опасност от разрушаване на моста. Пътната плоча в частта на герберовите стави има открита и корозирала носеща армировка, а това води до намаляване на здравината и якостните качества на конструктивния елемент. Друг изключително сериозен проблем са тръбите на дъждоприемните отводнителни решетки, които са непосредствено под стоманобетонната плоча и при всеки дъжд повърхностните води се стичат по колоните, дъгите и напречните греди, които реално са носещите елементи на моста. Тези ежегодни течове допринасят за влошаването на състоянието на конструкцията, пише в изпратения до Пътната агенция доклад.
Всъщност единственият позитивен извод от констатациите на служителите на Пътното е, че настилката на Дъговия мост е в сравнително добро състояние.
Предвид аварийното състояние на конструкцията движението по моста е затваряно неколкократно през годините, като последното е от преди 6-7 години и е заради пропукване. Дъговият мост над река Русенски Лом е проектиран през 1952 г. от инженерите Илчев, Тюфекчиев, Куюмджиев и Балабанов, а строителството му обхваща периода 1954-1957 г. Изпълнител на работните дейности е „Пътни строежи“ район Русе. Мостът е едно от забележителните пътни съоръжения, изградени през ранния следвоенен период на страната. През 2000 г. съоръжението е включено в проект „Транзитни пътища - IV“ по програмата, финансирана от Европейската инвестиционна банка и Републиканския бюджет. Всички ремонти изпълнени до момента обаче са имали за цел само временно укрепване на конструкцията.
През изтеклите близо 60 години от въвеждането му в експлоатация неговото значение за пътната мрежа нараства неимоверно като част от общоевропейски транспортен коридор 9, по който преминава автомобилният трафик от Източна Европа през България към Турция, Гърция и страните от Близкия изток.
От Областното пътно управление не пожелаха да коментират ситуацията и състоянието на съоръжението, докато не се запознаят детайлно с документите, изпратени до медиите. От ведомството нито потвърдиха, нито отрекоха дали реално те са извършили подобен оглед и констатациите са направени от техни служители. Единствено посочиха, че от Агенция „Пътна инфраструктура“ ще изпратят отговор до медиите, както е каналният ред.