Д-р Виктор Маргаритов е бургазлия и натурализиран беленчанин. Завършил е Английската гимназия в родния си град, след това медицина в Медицинския университет във Варна, където среща бъдещата си съпруга. И както казват - откъдето е жената, оттам е и родата, д-р Маргаритов вече 26 години живее и работи в Бяла, където е завеждащ отделението по вътрешни болести в местната болница. През 1997 г. защитава специалност „Вътрешни болести“, през 2004 - „Ендокринология и болести на обмяната“, а година по-късно завършва и „Здравен мениджмънт“.
От миналата седмица д-р Маргаритов се присъедини към екипа специалисти в Медицински център 1 в Русе. Засега в бившата Втора поликлиника той ще преглежда пациенти с направление или свободен прием един път седмично след предварително записване на тел. 082 83 41 42. Основното му внимание е насочено към болните от диабет и хората с проблеми на щитовидната жлеза.

- Какви новости има в лечението на диабета, д-р Маргаритов?
- На последните конгреси, в които съм участвал, изнесоха много впечатляващи данни за една съвсем нова група медикаменти за лечение на захарния диабет, т.нар. SGLT2 инхибитори. Те блокират връщането на кръвната захар през бъбрека обратно в кръвта и тя се изхвърля с урината. Предимството на тези медикаменти е, че те действат на ниво бъбрек, но не оказват отрицателно въздействие върху самия бъбрек. А освен че се изхвърля захарта, изхвърля се и натрият, което пък помага в нашата борба със солта при хипертонията. Така че тези медикаменти имат двоен ефект - веднъж върху понижаването на кръвната захар, втори път върху понижаване на кръвното налягане. И третото, което се доказа, е, че те изхвърлят и пикочната киселина, а натрупването й води до подагра, което също е голям проблем. Има лекарства, които блокират производството на пикочна киселина, но има много малко лекарства, които изхвърлят вече образувалата се. Всичко това има много голямо значение за здравето на пациентите, защото в голяма степен хората, които имат затлъстяване, имат и диабет, високо кръвно и подагра.
Освен това последните проучвания показаха, че един от препаратите в тази група е нещо, което досега не се е случвало в лечението на диабета. След 5-годишно проследяване на пациенти, които приемат този вид лекарство, се доказа, че то намалява с 30% сърдечно-съдовите заболявания и с над 35% смъртността при диабетиците. Което дава големи надежди за бъдещето в лечението и нашата работа с пациентите и техните перспективи за живот. Защото в крайна сметка болният не умира от високата кръвна захар, а от усложненията и най-вече от сърдечно-съдовите усложнения.
- Тези нови лекарства прилагат ли се вече в България?
- Да, прилагат се и дори се заплащат от здравната каса, макар и по малко по-специфичен режим.
- Те за какъв тип диабет са - инсулинозависим или т.нар. старчески?
- Това е малко старо разбиране за това кой е инсулинозависим и кой не е. Тип 1 - инсулинозависимият, е при младите хора, които нямат производство на инсулин. Тип 2 е при възрастните хора, които си имат собствен инсулин, обаче той не действа правилно. Най-често поради наднорменото тегло - това е основната причина, защото се оказва, че собственият инсулин трябва да действа на много по-голяма маса, отколкото е заложено генетично. Отделно при наднорменото тегло и затлъстяването се намалява чувствителността на тъканите към действието на инсулина - т.нар. инсулинова резистентност. Това е голям проблем и за да повлияем по естествен път на механизмите на захарния диабет, започваме с лекарство, което да очувстви организма към собствения му инсулин. И за да не се налага да вкарваме допълнително инсулин, защото това създава един порочен кръг - ние качваме инсулина, пациентът започва да качва  още тегло. Това е останало от еволюцията - първобитният човек се е хранил, когато убие мамут, като няма мамут - глад и който оцелее до другия мамут. Сега обаче няма мамути и ние ходим до супера, храната е в изобилие, а ние водим доста по-неактивен живот от предците си.
- Тоест, вие ми казвате, че няма значение какъв е диабетът, тези нови препарати действат много добре.
- За момента показанията са за тип 2 диабет. Вече започват проучвания и при тип 1, младежкия диабет. Това обаче не е принципното лечение на този вид диабет. Принципното лечение там е самият инсулин, защото него просто го няма в организма. Евентуално като помощно средство тези медикаменти биха могли да се използват, но засега все още това е в процес на проучване. Така или иначе, този диабет е доста по-рядък.
- А диабетът тип 2 превръща ли се вече в епидемия?
- Абсолютна, тотална световна епидемия. Всяка година излиза Международен диабетен атлас, който показва колко диабетици има в момента и прави прогнози за следващите години колко ще станат. За толкова години, откакто излиза атласът, те никога не са познали, следващия път диабетиците винаги са повече. И винаги това нещо расте нагоре. А факторите ги казах: наднормено тегло, застоял живот, неправилно хранене, общо взето и по икономически причини хората се хранят с боклуци.
- Подмладява ли се диабетът?
- В общи линии, да. Докато навремето тип 2 беше старчески, сега го има и при децата. Защото са затлъстели, не спортуват, ядат глупости.
- За това се говори от години, но почти нищо не се прави по въпроса.
- Всичко започва от семейството, как възпитава децата, но донякъде са и финансовите възможности. Хората не винаги могат да си позволяват да си купуват редовно плодове и зеленчуци, което е най-важното нещо. Отделно че не се обръща внимание на децата, родителите по цял ден са на работа, те смятат, че училището трябва да се грижи за това, училището пък не се занимава по този въпрос с децата, те не спортуват, гледат телевизия и ядат снакс и други глупости и резултатът е масово затлъстяване. Прави ми впечатление, че при момичетата е страшно много, не зная защо е така.
- Може би причината е хормонална?
- Не, не, всичко на тази млада възраст идва от яденето. Проблемът е, че като са пълни на млада възраст, когато вече са възрастни, става още по-лошо. Защото когато организмът расте, тлъстината е за сметка на увеличаване на броя на мастните клетки. Докато при възрастните затлъстяването е за сметка на увеличаване на техния размер. На нас, като възрастни, ни е по-лесно да спазваме диета, защото ще върнем размера на мастните клетки назад. Но при младежите, които сега имат много мастна тъкан, тя ще се разраства все повече и повече и става един порочен кръг. Защото сама по себе си мастната тъкан е ендокринна жлеза и произвежда много хормони. 
- На колко години е най-младият ви пациент?
- Сред пациентите ми има едно 15-годишно момиче с тип 1 от дома в Брестовица. По принцип за децата се грижат детски ендокринолози, но в случая няма такава възможност, затова е моя пациентка. С тип 2 най-младият ми пациент е 25-26 годишен, а беше на 22 години, когато му го открихме за първи път. Той е слабичък, работи активно и на никого не му се вярваше, че може да има диабет.
- Каква е причината при него?
- По някаква причина има нечувствителност към инсулина. Първите години беше на базовото лекарство метформин. Лечението винаги се започва с него, защото това е единственият медикамент, за който е доказано, че прави организма чувствителен към собствения инсулин, премахва резистентността. Това всъщност е златният стандарт. И оттам нататък вече се наслагват нещата. Има хора, които си правят инсулин и продължават да пият това лекарство, защото то понижава кръвната захар, намалява апетита, води до намаляване и на теглото. Затова го използваме с инсулина, за да не увеличаваме теглото на пациентите и да използваме по-малки количества инсулин. 
- При какви симптоми човек трябва сериозно да се замисли дали няма диабет?
- Има много по-лесен начин от това да чака да почувства нещо - да ходи всяка година на профилактичен преглед и проблемът ще се хване навреме, в най-лошия случай с 1 година закъснение. Това обаче е в идеалния свят. В реалния свят класическите симптоми, както и на повечето заболявания в днешно време, не изпъкват чак толкова много, защото те се замазват от много фактори на средата. Но в най-общи линии: едно безпричинно наддаване на тегло, обща мускулна слабост на организма, лесна уморяемост, отпадналост, честото уриниране особено нощно време например е класически симптоми. Но това са симптоми, които се проявяват при много висока кръвна захар. Ако тя е под 10, може абсолютно нищо да не се почувства. Но това не означава нищо, те захарта си я имат, тя си действа пагубно в организма, а хората не правят нищо, защото не знаят. Захарта не боли. Международният стандарт за захарен диабет е кръвна захар над 7.1, измерена сутрин на гладно. Ако е между 6 и 7, трябва да се проведе т.нар. глюкозно-толерансен тест, за да се установи дали има диабет, или е преддиабетно състояние. Тогава е много важно приемът на метформин да започне колкото се може по-рано. Още повече, че лекарството няма странични ефекти.
- Новите препарати, с които започнахме разговора,  дават ли шанс за излекуване или само удължават живота на болните от диабет?
- Не можем да лекуваме нещо, което не знаем на какво се дължи. При диабета не знаем какво е, при високото кръвно не знаем, при щитовидната жлеза - също. Ние знаем факторите, които допринасят за неговото развитие, но как точно се случват събитията, медицината все още не е изяснила. Защо един го хваща, а друг - не, което пък показва, че става дума и за генетична предразположеност. При диабета номер 1 е строгият контрол - ежемесечно изследване на кръвната захар, 1 път в годината изследване на бъбреците, на каквото имат право всички диабетици. И диета, но тъй като звучи стресиращо, я наричаме начин на живот. Почти няма нищо напълно забранено, обаче всичко е в точно контролирано количество. И това е за цял живот, трябва да се постигне мирно съвместно съществуване с диабета, друг начин няма.