Д-р Петър Хаджимитев е завършил Медицинския университет във Варна през 1968 година. След това е разпределен в болницата в Свищов, където след като защитава специалност хирургия, става завеждащ на хирургичното отделение. През 1985 година д-р Хаджимитев взема специалност по детска хирургия, а след четири години започва работа в Окръжна болница в Русе. 15 години по-късно той се пенсионира и започва работа като хирург в частната болница „Медикус“, а от две години е детски хирург в МБАЛ „Медика“.

- Д-р Хаджимитев, какви болести налагат операции на децата?
- Децата страдат от различни заболявания, които налагат операции, но първо трябва да уточня, че малките пациенти се разделят на две възрасти. Първата е веднага след раждане за получени малформации, които са най-трудни за хирурзите, а другата възраст е след навършване на 1 година. В миналото в Окръжна болница аз и екипът ми сме правили много тежки, но сполучливи операции на новородени за възстановяване на прекъснат хранопровод, вродени малформации на предната коремна стена и други. Сега обаче хирургичните интервенции в хирургията на „Медика“ се правят на деца в малко по-късна възраст за вродени хернии на предната коремна стена, хернии в слабините и пъпа, както и следоперативни хернии. Оперират се още различни възпалителни заболявания на меките тъкани на тялото и крайниците, както и заболявания в областта на гениталиите, включително и при неосвобождаване на главичката на пениса на момченцата.

- Кое е особеното в детската хирургия?
- Специфичното в детската хирургия е, че се работи само с малки деца, което изисква съответната подготовка. Организмът при малчуганите не е умалено копие на възрастния организъм и има своите анатомични и физиологични особености заради неукрепнали системи. Това създава голям проблем за хирурзите, защото подходът към дете, което се нуждае от операция, е съвсем различен от този към възрастния пациент. Това особено важи за малки деца, към които трябва да се подходи със съответната подготовка. При тях е много важно да се постави правилната диагноза, за да се направи операция на точното място. За диагностицирането обаче се изисква голямо търпение от страна на детския хирург, тъй като малчуганът трябва да се предразположи да не мърда. Това обаче е много трудно, защото те имат страх от белите ни престилки и само като посегнем да опипаме болното място, започват да ни блъскат ръцете, плачат и изпадат в паника. Затова детските хирурзи трябва много внимателно да подходят към болните деца и с благи приказки да ги предразположат да не мърдат. 
След поставяне на диагнозата се минава към изследвания, които пак не се харесват на малките пациенти и те отново създават проблеми, които пак изискват търпение от специалистите. След като и те докажат първоначалната диагноза на хирурзите, вече се минава към самата операция.
 

- За тези 31 години практика като детски хирург, с какви по-особени заболявания, изискващи операции, сте се сблъсквали?
- Особените болести, които налагат операции при децата, са острите коремни възпалителни заболявания, известни още като остри апендицити. По принцип апендиксът е сляпо завършващ извит орган, прикрепен в началната част на дебелото черво. Възпалението му при децата се предизвиква от чревен или лимфен застой. Това дава възможност на типични за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат сериозно гнойно възпаление, което може да доведе до перитонит. Ако дете с остър апендицит се доведе на преглед след забавяне, операциите са по-трудни и след тях се изискват допълнително лечение. 
Често се срещат и инфекции на меките тъкани, които също се лекуват с хирургически интервенции. После обаче раните се обработват постоянно, за да се избегнат инфекции, а това са манипулации, които се правят без упойки и децата се страхуват от тях, макар че не са болезнени.
 

- Досега имали ли сте случаи, в които не можете да помогнете на дете с тежко заболяване?
- Не. Със съчетаните травми аз и екипът ми винаги сме се справяли. В миналото при изгаряния, в които са необходими допълнителни корекции, сме изпращали пострадалите в „Пирогов“. За оправяне на малформации първоначалните операции са правени в Русе, а за допълнителните интервенции децата са пращани в детска хирургия в София, където има по-специализирана техника. За пример мога да посоча атрезия на ануса, получена веднага след раждане. В първия етап в Русе ние извеждаме изкуствен анус на детето. След няколко месеца то отива в София за възстановяване на нормалния анус. Ако е имало смъртни случаи, те са се дължали на съчетани малформации, за които и Господ не може да помогне. 
 

- При вас идват ли малки пациенти от съседните области за операции?
- Разбира се. В МБАЛ „Медика“ идват за операции деца от Силистренско, Разградско и Търговищко, защото там няма детски хирурзи. Тук обаче трябва да уточня, че моят колега д-р Пламен Кожухаров работи с децата в Беленския регион. Освен това в другата многопрофилна болница в Русе наскоро е назначен детски хирург от Габрово, така че в областта вече сме трима детски хирурзи.
 

- Колко хирурзи работят в отделението в МБАЛ „Медика“?
- Общо в хирургичното отделение сме седем хирурзи и двама, които сега специализират хирургия. Единият от тях учи за детски хирург, така че в скоро време в Русе ще има повече специалисти за операции на деца.