„Русе в стари снимки, документи и портрети“ - това е заглавието на новото луксозно издание, което разтваря още една малко известна страница от миналото на Малката Виена. Това е удивителен албум, който е събран грижливо и с много трепет от трима специалисти по история и архивно дело - Надежда Цветкова, Тодор Билчев и Йордан Борисов, който по времето, когато се замисля и подготвя издаването на този том в книга, е още директор на Държавен архив Русе.  
Солидният том, който е издаден от ВН и е излязъл от печат съвсем неотдавна, представлява, както посочват и тримата автори още във въведението, „снимков портрет на вековете“. В тази книга за нас беше изключително важно текстът да е само насочващ, обясняващ, разясняващ детайлите и маркиращ процесите от съответните години, но не и да доминира като повествование - това е мнението на Тодор Билчев /който е основният съставител на текстовата част/, Йордан Борисов и Надежда Цветкова. Те държат в солидния том да излезе на преден план снимковото богатство, което като никой друг разказва изразително за 
събития, нрави, драми, тревоги, радости и просто за ежедневието на русчуклии 
отпреди десетилетия. Това свое мнение тримата съавтори споделиха още по време на продължителната работа по превръщането на огромния фотомасив в една възхитителна и невероятно ценна книга. 
„Историята, представена в снимки, е нещо уникално, неповторимо и вечно. Но, създадена така, тя става и нещо много лично. Защото именно личността, запечатана върху снимките, създава тази изначална история. Тя прави улиците, изгражда сградите, създава градовете. Тя сама ражда и участва в събитията, които се запечатват в историята“, се казва във въведението. 
За да представят възможно най-пълно портрета на града, при това от най-стари времена, съставителите на изданието неминуемо се сблъскват с проблема за илюстрацията на древните русенски пространства и реалии. Затова в раздела, фиксиращ най-стария период от възникването на селището, те представят фотографии на карти, макети, снимки на сечива, открити в Русенската селищна могила  - както и снимка на самата могила. 
Следващият раздел, наречен „Русе старинният“, обхваща годините от падането на България под турско робство до Освобождението - 1396-1878. В края на този период в Европа фотографията вече не е нещо, предизвикващо спонтанна възхита или мистичен уплах, а е установен и разпространен начин човекът да запази едно изображение за дълго време напред. И Русе, като един вече определено европейски град в този период, разполага със своите фотографи /когато е било необходимо, 
русчуклии са се фотографирали и в Букурещ - ей го къде е Кючук Париж! 
На един хвърлей от Малката Виена!/. 
Впрочем, както посочват авторите на „Русе в стари снимки, документи и портрети“, един от известните русенски художник-фотографи Христо Костов Минков проследява историята на фотографията, като посочва: „По-новото време ни дава едно ново откритие, а именно фотографията. Самото й название е от гръцки произход и преведено значи светлопис. Още в 1200 г. Алберт Магнус, а по-късно в 1650 г. и алхимикът Глаубир са установили, че кожа, дърво и пера, намазани с разтвор от сребърен нитрат и изложени на слънчева светлина, след известно време потъмнявали. По-късно в 1727 г. Йохан Хайнрих Шулце, германски лекар, открива, че тебеширен прах, напоен в разтвор от сребърен нитрат и изложен на слънчевите лъчи, потъмнява. Заради това му откритие някои са склонни да го смятат за родоначалник на фотографията“. 
И по-нататък Минков разказва за фотографията в Русе, благодарение на която /и, разбира се, на даренията, направени от много родолюбиви граждани/ 
русенският Държавен архив разполага с богата колекция от фотосвидетелства за времето
„Към 1839-1840 г. в Русе са започнали да идват чужденци от западните държави. Те откривали специални салони, наречени фотоателиета. Приспособявали ги така, щото вътре в тях да влиза много добра и в изобилие външна светлина. В тях са правили и изработвали на русенското гражданство фотоснимки и портрети. Това са следните фотографи: Гизела Тод, Рехниц, Франсоа Байер, Агоп Каманджиян, Камерман, Е.Габриилян, Христо Дашков, Карл Е.Курциус, Шулц, Рудолф Е.Либих, Стефан Гелч, Константин /Коста/ Минков и братя Маркарян. Тези посочени фотографи са започнали преди 1900 г. След 1900 г. идва отвън само един чужденец-фотограф. Това е Стефан Балаш. В Русе се установява през декември 1907 г...“. 
Част от снимките, правени в ателиетата на тези фотографи, както и на техните последователи и ученици, са представени в 420-те страници на изданието. 
Така читателите ще получат невероятната възможност да видят с очите си как е изглеждал Русчук някога, гледан откъм юг - едноетажни и двуетажни къщи, черни пътища, по които пъплят натоварени магарета, няколко минарета. Русчук откъм реката също показва безрадостния пейзаж на брега, по който има само няколко невисоки постройки. Затова пък комай параходите и гемиите са повечко, отколкото днес могат да се видят в акваторията на Русе. Как са изглеждали затворът, първият локомотив по първата жп линия Русе-Варна, улица „Александровска“ с най-старата джамия „Джами-и Джедид“ показват старите фотографии. Снимка от 1872 г. показва дори заточеници от Свищов 
в Диарбекир „гдето са притърпели страшни мъки от тамошните диви народи“
Масонската грамота и синята лента на Захари Стоянов, посрещането на 12 армейски руски корпус в Дунавския вилает, достолепни портрети на първия митрополит на Доростолската и Червенска епархия Григорий продължават тази черно-бяла галерия от образи. В специален раздел са събрани множество фотофакти, показващи въздигането на Русчук в Русе - градската градина и театърът, русенската пързалка с десетки дами, млади господа и малки госпожички на кънки, кеят, пристанището, замръзналият Дунав, както и замръзването на река Лом, търговската улица „Митарна“, банка „Гирдап“, шапкарски магазини, бирарии, ресторанти, сладкарници и дори изглед от 
Владикова бахча, преди тя да се превърне в днешния Парк на младежта
Книгата на Борисов, Билчев, Цветкова разказва в образи за великата Русенска мъжка гимназия и славните преподаватели в нея като Стоян Михайловски и други негови именити колеги, за русенското учителство, за лекарското съсловие, но също и за русенските актьори и за постановките на театъра. Специален трепет предизвикват кадрите от спектакли на русенска сцена на „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ на Оскар Уайлд, „Д-р“ на Бранислав Нушич, „Дон Карлос“ от Шилер, „Синовете на хана“ от Константин Мутафов, „Мишока Мики“ от Николай Фол. От тези страници научаваме за ученическия оркестър при Девическата гимназия с диригент М.Константинов /годината е 1919-а!/, за ученическата оперета /година по-късно/, за мъжкия хор на русенското театрално музикално дружество „Лира“, както и за русенския участник в конкурс за състезателни танци в чешкия град Бърно - Боян Василев... 
Десетки снимки свидетелстват за русенското участие в Първата световна война. Запечатан е моментът на откриването на русенската електроцентрала през 1917 година, освещаването на знамето на 
първото келнерско дружество, обущарската стачка, леярите от фабрика „Мюлхаупт“
Книгата „Русе в стари снимки, документи и портрети“ е един изключително приносен труд, който напълно заслужава продължителната събирателска и издирвателска работа на нейните автори Надежда Цветкова, Тодор Билчев и Йордан Борисов. Със сигурност наесен, когато се предвижда да се направи официална презентация на изданието, събитието ще предизвика интереса на русенци - както на специалистите, които се занимават с история, така и на граждани, на които не им е безразлично миналото и паметта, която определя бъдещето.