Малка, палава и разтапяща сърца, тя успява да влезе под кожата дори на непознат и да го плени с детския си чар. Двегодишната Ками* е само от месец в дома на приемното семейство Йорданка и Марин Маринови, но със сигурност ще остане завинаги в сърцата им. И не само в техните, тъй като няма човек, който да се е срещнал с малкото момиченце и да не се е влюбил в него. Тя е любимката на входа и има приятели навсякъде, из всички магазини, където ходим заедно, казва с грейнало лице Йорданка. А на годишната конференция на сдружение „Еквилибриум“, която се превърна в малък празник за приемните родители и техните нови деца, без изобщо да се притеснява нито от сценария, нито от толкова много непознати хора на едно място, Ками риташе топка и лудуваше на импровизираната сцена в Историческия музей.
Любознателната малка чаровница
е в дома на Йорданка и Марин от началото на март, но историите и забавните случки, за които двамата пенсионери могат да разказват, сякаш са събирани години наред. Със сълзи се смеем с нея, споделя 66-годишната Йорданка. Признава обаче, че когато научила от социалните работници, че искат да й поверят двегодишното енергично дете, се стъписала. Уплаших се дали ще мога да й дам това, от което има нужда, спомня си приемната майка. Но още на първата среща се влюбва в малкото ангелче и всички съмнения у Йорданка се изпаряват за миг и тя заживява за мига, в който ще приюти малката Ками. За мен тя е мое дете, а не чуждо, казва пенсионерката и засега отпъжда всяка мисъл, че ще дойде ден, в който двете ще трябва да се разделят. Знае, че много боли, защото веднъж вече го е преживявала.
Всъщност
двегодишната принцеса е второто дете
което семейство Маринови приютяват в своя дом. През юни миналата година, два месеца след като са утвърдени като приемни родители, двамата посрещат третокласника Николай*. И тогава ме беше страх - дали ще мога да го опазя да не му се случи нещо, да не се удари, връща се назад Йорданка. Опасенията й обаче се оказват безпочвени. Още повече, че Ники и единият от четиримата им внуци са почти на една и съща възраст, двете деца се сближават и непрекъснато играят заедно, така адаптацията и за момченцето, и за пресните приемни родители става неочаквано бързо и леко. И макар че е по време на лятната ваканция, веднага щом детето става част от семейството, Йорданка заляга с него над уроците, за да наваксат пропуските. Така Ники научава перфектно таблицата за умножение. А докато си почиват от домашните уроци, двамата правят компоти и бъркат сладка и конфитюри, за да има с какво да подслаждат дългите зимни дни.
Ники остава в дома на Йорданка до януари
тази година, когато е осиновен в чужбина. Много ми беше тъжно, макар че най-важното за мен беше той да е щастлив и доволен и най-вече да има истинско семейство завинаги, казва с все още неизлекувана болка 66-годишната жена. Тя дълго се чудила как да го изпрати, та детето да си спомня и за тях двамата с Марин, и за родината си в далечната страна. И когато сега разказва за момента на раздялата, очите й се пълнят със сълзи. Подарих му за спомен стругована солничка, пълна с шепа пръст от родната земя, в комплект с българския флаг, китка здравец и шишенце светена вода, спомня си емоционалния момент Йорданка. В подаръка имало и написано послание „Помни, България е твоята родина. Русе е твоят роден град. Знай, че има обратен път назад“. Така Ники бил изпратен на дълъг път към новия си дом и семейство. Обади ми се, докато пътуваха към летището в София, и ми каза, че преминават през Стара планина, разказва Йорданка. И това обаждане съвсем не е случайно и само дълбоко емоционално - докато дойде денят на раздялата, двамата учели маршрута, по който той ще отпътува с чуждестранните си мама и татко.
С отглеждането на Ники, а сега и с Ками, Йорданка се е убедила, че
няма нищо страшно да вземеш дете от дом
Казва, че с един и същи успех се справя с отглеждането и на третокласник, и на малко двегодишно момиченце. Споделя, че не е имала проблеми нито с дисциплината, нито с навиците на двамата. А самата тя се е подмладила - в това пък са категорични социалните работници. Макар да е на 66 години, Йорданка обича да е в движение, все да е заета с нещо и по енергия почти не отстъпва на палавата Ками. Това е причината да няма проблеми с високото темпо на момиченцето и да се справя чудесно с отглеждането и възпитанието на детето. За изминалия един месец социалните работници виждат голям напредък у малката Ками. Детето расте бързо, за което голям принос имат и вкусните манджи на Йорданка, и завидният апетит на малката госпожичка. Освен това Ками вече бърбори и използва много думички, които са научили заедно с приемната си майка. А допреди няколко седмици момиченцето почти не говорело.
Йорданка е по-строга от Марин, когото палавницата винаги успявала да разтопи в усмивка. А в началото точно Марин бил против да стават приемни родители. За приемната грижа научих преди много години в Румъния, разказва Йорданка. Когато двете й дъщери се задомили и къщата опустяла, тя решила
да запълни зейналата празнота с грижи за изоставено дете
Дъщерите й я подкрепили, но съпругът й Марин бил крайно скептичен и не можел да я разбере. Казваше ми, че съм си изпълнила дълга, че си имаме деца, които сме отгледали, и може би трябва да се отдам на грижите за възрастните си родители, спомня си Йорданка. За добро или зло, първият й опит да стане приемен родител удря на камък и тя не е одобрена. Това се случило във времената, когато приемната грижа тепърва прохождала и нямало никакъв опит в тази сфера. Когато обаче започнали все повече да говорят за тези нещастни деца и необходимостта да бъдат изведени от домовете, да усетят и те топлината на семейството, пък било то и приемно, тя решила отново да пробва. Имала само едно притеснение - че възрастта й вече е напреднала и това може да й изиграе лоша шега. Но било напълно излишно да се притеснява. Не само че се изпълнило желанието й вкъщи отново да се чува детски смях, ами запалила за каузата и Марин. Но колко много хора все още се отнасят с недоверие и страх към възможността да дадеш топлина и грижа на изоставено дете, въздъхва с огорчение Йорданка. И добавя - не се иска много, само човек да е широко скроен и да има голямо сърце, в което да намери място за всеки.
*Имената на децата са сменени.