Творческият почерк на днешния прочут рожденик е неподражаем и незабравим. Определят го като един от най-големите новатори в архитектурата. Описват стила му като смесица от неоготика и ар нуво с белези на сюрреализма и кубизма. Смята се, че водеща при него е испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм. Да, това е Антони Гауди, разказвачът на каменни приказки.
Бъдещият магьосник е роден в испанския град Реус, област Каталуня в семейството на медникаря Франсеск Гауди и Сера и Антония Корнет и Бертран. След като прекарва дълги години в провинцията, за да лекува ревматизма си, той се мести в Барселона през 1869 г. заедно с брат си. По-късно към тях се присъединява и баща им, след като продава имот в Реус, за да финансира образованието на децата си.
През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. След като отслужва военната си служба, започва да работи като чертожник за няколко видни архитекти. През 1876 г. умират родителите му. Две години по-късно той вече е
сред първите десет каталунци, завършили прерасналото вече във Факултет по архитектура на Барселонския университет
Освен традиционните дисциплини - художествена, техническа и научна - младите архитекти се обучават и в историческа и археологическа насока.
Целта на това обучение е създаването на архитекти, по-различни от предишните строителни специалисти и академици. От тях се очаквало да бъдат движеща сила във възраждането на каталонската идентичност, като за целта да поемат духа на местната традиция, благоустроявайки Барселона с един впечатляващ нов обществен архитектурен фонд, отличаващ се с представителна монументалност.
След като проектира витрина за Световното изложение в Париж по поръчка на един производител на ръкавици, Гауди започва да изпълнява редица скромни поръчки за индустриалеца Еузеби Гуел и Бацигалупи, който по-късно се превръща в покровител на младия архитект. Скоро получава и ред поръчки за декорацията на църковни интериори.
1883 г. е особено ключова в творческия път на Гауди. През тази година започва ред важни проекти, един от които остава емблематичен както за творчеството му и каталонския модернизъм, така и за стила ар нуво въобще.
Най-напред започва строежът на къща „Висенс“ на една тясна уличка, която след ред разширения днес се е превърнала в известния „Булевард на Каролините“. Поръчката е от агента за недвижими имоти Мануел Висенс и Монтанер. По това време Гауди е почти без опит. Получил току-що сертификат за архитект, той трябва да се заеме с първата си жилищна сграда, и то разгърната на не особено голямо пространство.
Цялостната концепция на постройката се формира около 
изграждането на една алтернативна реалност за обитателите на дома
малък свят, откъсващ влезлия вътре от външното пространство. Къщата всъщност е огромна триетажна резиденция с особено вътрешно осветление и оригинална вентилация, изобретена от Гауди.
Първото впечатление - маниер, който е ярко характерен за творчеството на Гауди - е ударно още при външния вид на постройката: богата орнаментална украса в стил мудехар с впечатляващ усет към детайла. В силуета на сградата изпъква умелото разчленяване на иначе простата конструкция, което се забелязва и в интериора. Забележителни са множеството тухлени конзоли и ъгловата кула, както и богатата облицовка на фасадата от тухли, керамични плочки и др.
Гауди проектира и впечатляващия интериор - мебели, врати, както и стенната украса от папиемаше. Стиловата еклектика тук е още по-силно изразена. Дневната има впечатляващ вид, като от илюстрация на „1001 нощ“. С ярко подчертания арабски интериор тя прехвърля присъстващия - волно или не, в един паралелен свят. В същото време трапезарията, най-пищно украсеното помещение в къщата, може да се охарактеризира с типичен ар нуво стил. Стените са покрити с изображения на птици и с ластари с флорални мотиви. Но за тях има малко място. По-голямата част от стените е покрита с мебели и редица корнизи. Това придава неповторима топлота на интериора. Трегерите на тавана са видими и канелирани.
Въображението на Гауди не знае граници
Таванът на малката стая на първия етаж е украсен с добре познатия от барока псевдо купол - чрез брилянтна игра с перспективата наблюдателят се залъгва, че над себе си вижда истински купол, през който се виждат дори облаци. Това обаче в действителност е просто реалистичен стенопис.
Същата година бъдещият маркиз на Комияс Максимо Диас де Кихано, девер на Гуел, поръчва на Гауди да проектира морската му резиденция в Сантандер. Вилата „Ел Капричо“ е впечатляваща с богатата си орнаментална украса. Тя е облицована с двойна глазура, а отгоре - декорация от грубо дялани камъни, разноцветна зидария и майолика с изящен релефен мотив със слънчогледи. Вътрешното пространство е аналогично на това на „Висенс“.
По препоръка на бившия си преподавател Жоан Марторел и Монтелс на 3 ноември Гауди е въвлечен в начинание, което впоследствие става най-емблематичният паметник на неговото творчество. По инициатива на Духовната конгрегация и на вярващите в Св. Йосиф е започнат строежът на храм, посветен на Иисус Христос и родителите му на земята - Йосиф и Мария. Храмът логично получава името „Светото семейство“ (на испански: Sagrada Familia, Саграда Фамилия). Гауди решава да създаде един грандиозен паметник, изпъстрен с множество скулптури и с монументалното излъчване на класическите католически катедрали. Той прави план, подобен на латински кръст. По време на гражданската война плановете са опожарени, впоследствие 
от 1940 г. започва дострояването й, което се очаква да завърши след 2032 г.
Сградата има три фасади, като над всяка се издигат величествени кули. Източната фасада е украсена с изображението на сцената „Рождество Христово“, западната - със „Страстите Христови“, а южната, където е и главният вход, е украсена с композицията „Славата Божия“. Планът на катедралата се състои от наос /вътрешна част/, четири странични кораба по главна ос и три в трансепт. Там, където се пресичат централният кораб и трансепта, архитектурното пространство се увенчава от голям свод, над който се извисява внушителна кула. Тя се издига на 170 м над земята, а около нея - още четири по-малки кули. Всъщност именно кулите са най-забележителни в силуета на постройката. Общо осемнадесет по план, те придават пищно и величествено излъчване на катедралата. До днес са построени едва осем.
В същата 1883 г. Гауди започва и работата си върху имението Гуел. Задачата на архитекта е да обнови френския парк, разположен сред обширните земеделски земи край Барселона, собственост на Гуел. Имението съдържа три постройки - две конюшни, разположени пред градината, където минава пътят, и една вила. И в трите сгради могат да бъдат уловени две стилови линии: едната - влияние от страна на мавританските постройки, които ги предхождали, а другата - изцяло нова концепция от страна на Гауди.
Къщичката на портиера представлява едноетажен октагон, увенчан със своеобразен купол. Между нея и конюшните лежи едно от най-забележителните творения на Гауди - първото, в което се забелязват красноречиви влияния от ар нуво, а именно 
портата от ковано желязо -материал, към който архитектът има особено отношение
Широка над 4,5 м, тя се състои от едно единствено парче метал; закрепена е шарнирно само от едната страна.  Вратата е прикачена към колона с изображение на дърво със златни ябълки. Долната част на самата порта пък представлява плетеница от извити пръти. В ромбовидните отвори на тази мрежа са поставени плочки от ковано желязо. Върху тази основа стои дракон с разперени крила и зинала паст. Така в композиция с дървото той представлява митологема от древногръцкия мит за последния дванадесети подвиг на Херкулес - той трябвало да донесе от градината на Хесперидите, Атласови дъщери, трите златни ябълки от златното дърво на Хера.
През следващите години Гауди работи неуморно по започнатите проекти, като това далеч не го спира да се захване с нови начинания. Във време на динамично развитие на Барселона Гуел решава, че е крайно време да се сдобие със своя резиденция насред самия град. Повод за това е предстоящото Световно изложение, като целта на индустриалеца е да заяви важното си обществено положение и амбиции в областта на изкуството. Ала той поставя трудна задача на архитекта. Гауди трябва да работи на площ от 16,5х20,1 м, което далеч не е пространство, достатъчно за резиденция.
Работата върху бъдещия дворец „Гуел“ започва през 1886 г. Гауди работи упорито, като 
за фасадата прави двадесет и пет различни плана
В крайна сметка той залага на един изненадващо строг екстериорен профил. Партерът има внушителен вид със своите две високи и скосени арки с тежки порти от ковано желязо. В горната част на портите е поместен гербът, който Гауди прави за Гуел. Между двете арки е поместен цилиндър от ковано желязо със забележително сложна конструкция (плетеница от панделки с флорални мотиви), увенчан с излитащ орел.
Вътрешността на сградата впоследствие предизвиква ред спорове. Тя е огромно по площ жилищно пространство с подчертано монументално внушение. Това е причината, поради която съпругата на Гуел не го харесвала. Това е и причината някои критици да обявят двореца за „вавилонски“ и за израз на необуздан и излишно показен лукс. Интериорът е звуково и визуално изолиран от външния свят. 
Впечатлява със смесицата от сценографски и перспективни ефекти
както и с внушенията на стиловите влияния - неоготика и мудехар. Централното помещение създава впечатление за огромен вътрешен обем, макар да е с площ едва малко над 8 кв. м и с височина почти 16 м. Причината за тази изключителна височина е, че тази стая е с отворен таван по протежение на всички етажи, чак до покрива, където е увенчана с грамаден параболичен купол, в който има редица малки отвори. В центъра на купола Гауди прави един по-голям отвор, който на свой ред е надстроен с островърха кула с още остъклени отвори, които пропускат светлина към помещението. Светлинният ефект е впечатляващ - осеяно със звезди небе по всяко време на денонощието (за което нощем се грижат инсталираните в близост до кулата прожектори).
Гауди обръща особено внимание на таваните в останалите помещения. Те са щедро украсени с богати орнаменти от дървесина, главно евкалиптови и кипарисови панели, допълнени от декорирани железни елементи. Наред с всичко останало Гауди прави и дизайна на интериора и мебелировката. От една страна са множеството резбовани парапети с реминисценции от мудехар, от друга - аплиците от ковано желязо и мебелите в един своеобразен, ярко индивидуален ар нуво стил и накрая - конструктивните неоготически елементи.
По традиция покривната тераса и в това творение на Гауди е използваема. Вентилационните решения са впечатляващи. На покривната тераса комините на осемнадесетте камини и върхът на кулата са превърнати в истински авангардни скулптури в различни варианти - облицовани с керамична мазилка или оставени в груб камък или теракота.
Именно 
тази постройка изважда Гауди от анонимността
Сградата е широко обсъждана в пресата не само в Испания, като публикации за нея има чак в Америка. Тя остава единствената сграда по проект на каталонеца, която е напълно завършена и непокътната днес. През 1984 г. ЮНЕСКО я обявява за паметник на световното културно наследство. Понастоящем е музей.
Следват още много проекти, които носят самобитния подпис и увеличават славата на Антони Гауди.
За жалост този велик мъж си отива по ужасно нелеп начин.
На 7 юни 1926 г. архитектът е блъснат от трамвай номер 30. Съществува широко разпространен слух, че Гауди е блъснат в деня на откриване на трамвайната линия в Барселона, но истината е, че първият трамвай е пуснат много години по-рано. Първоначално никой файтонджия не иска да го вземе и да го откара в болница, тъй като джобовете му са празни и няма възможност да си плати. Впоследствие е откаран в болница за бедни, където е разпознат едва на следващия ден от свои приятели, тръгнали да го търсят. На тяхното желание да го преместят в по-елитна болница, той отказва с думите: „Тук, сред бедните е моето място“. На 10 юни умира, оставяйки незавършено творението на живота си - катедралата „Светото семейство“.
По материали от интернет