Неговите герои са на повече от век, но са все така свежи, интересни, актуални, въздействащи и любими. Неговите притчи и поуки са верни и днес. А дарбата му да разказва вълшебства ще омагьосва докато свят светува. Това е днешният рожденик Ханс Кристиан Андерсен, роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания.
Семейството на бъдещия писател е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и чете всяка пиеса, която успява да заеме. Сред любимите му драматурзи са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг.
През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.
Четиринадесетгодишен Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той 
има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър
но когато гласът му мутира от възрастта губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане. Музикантите Кристоф Вайс и Сибони, както и по-късно поетът Фридрих Хьоег Гулдберг (1771-1852), се отнасят много дружелюбно към младия Ханс.
По-късно Андерсен намира нов покровител в лицето на Йонас Колин, който го изпраща на свои разноски в училището в Слагелсе. По това време той вече е публикувал първия си разказ, „Призрак в гроба на Палнаток“ (1822). Андерсен не бил много добър ученик, нямал голямо желание да се учи и не останал в Слагелсе, а се преместил в друго училище в Елсинор до 1827 година. За този период писателят казва, че бил най-мрачният и горчив през целия му живот. Колин най-накрая се съгласил, че той вече е образован, и Андерсен се завърнал в Копенхаген.
Още в ранна възраст Андерсен отбелязва в дневниците си желание за полово въздържание. Той 
често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка и тази невъзможност е отразена в много от творбите му
В дневника му се чете: „Боже всемогъщи, имам само теб! Ти ръководиш съдбата ми и аз трябва да се предам в ръцете ти. Дай ми радост! Дай ми жена! Кръвта ми иска любов, както и сърцето ми“.
Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й „Славеят на Швеция“. Андерсен изпитва големи трудности при общуването с противоположния пол. Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени“. 
Най-вероятно Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: „Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна“. Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: „Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания“. Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.
През пролетта на 1872 г. Андерсен 
се наранява сериозно при падане от леглото в дома си
Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г., а малко преди смъртта си подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“.
Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.
Смята се, че 
най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“
написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. в Националния архив на остров Фюн в Оденсе.
През 1829 г. Ханс Кристиaн Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. По това време той издава един фарс и книга с поеми. През следващите години той не постига особени литературни успехи, но през 1833 г. получава стипендия за пътуване в чужбина от краля. Така Андерсен осъществява първото си пътуване из Европа - на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.
В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре. По това време Андерсен има по-големи успехи с романа „О.Т.“ (1836 г.), както и с може би най-добрия си роман, „Само цигулар“ (1837).
След свое посещение в Швеция през 1837 година
Андерсен се вдъхновява от скандинавизма
и решава да напише поема, в която да изрази чувствата си за близостта на шведи, датчани и норвежци. През юли 1839 година, по време на посещение на остров Фюн, той пише текста на „Аз съм скандинавец“, а в началото на следващата година шведският композитор Ото Линдблад създава и музика към него и през следващите няколко години песента става известна в Скандинавия.
През 40-те години Андерсен прави опити да пише за театъра, но без особен успех. По същото време издава и два нови сборника с приказки, през 1838 и 1845 година.
През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи. Те следват образците на този жанр от тази епоха - съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои дори са включени и цели приказки.
По време на най-дългото си пътуване, през 1840-1841 година, посещава Германия (където за пръв път се вози на влак), Италия, Малта и Гърция, 
стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав
За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис. Голям успех има и сборникът с пътеписни бележки „В Швеция“ (1851).
С времето популярността на приказките на Андерсен расте и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа. През юни 1847 година прави първото си посещение в Англия, където е посрещнат триумфално в светските кръгове. Графиня Маргьорит Блесингтън го кани на своите приеми, където се събират известни личности от обществения и културен живот на страната. Там Андерсен се запознава с Чарлс Дикенс, когото той нарича свой любим жив английски писател.
През 1857 година Андерсен 
отново посещава Англия, най-вече за да се срещне с Дикенс
и му гостува в продължение на пет седмици. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден и остава в дома им дълго време, без да обръща внимание на намеците, че е време да си замине.
Сред най-известните приказки на Андерсен са: „Градинарят и неговият господар“, „Грозното патенце“, „Дивите лебеди“, „Каквото стори дядо, все е хубаво“, „Оле Затвори очички“, „Палечка“,“Принцесата и граховото зърно“, „Снежната кралица“, „Храбрият оловен войник“ и много, много други, разбира се.
Първото издание на български език е „Исторически разказ за първобитний „Славей“ и китайский император“, излязло в Добрич през 1893 г. в превод от руски на Борис Балкански. Следват „Историята на една майка“ и „Може ли да има в това някакво съмнение?“ в превод на Иван Андрейчин, издадени през 1895 г. във Враца. На следващата година в София излиза първият сборник „Избрани приказки“, също в превод на Андрейчин. Следват още много издания, включително и с преводи на Ангел Каралийчев, а класическото издание в превод на Светослав Минков и Любен Зидаров е от 1976 г., като се използват руски и немски преводи на приказките.
Андерсен е 
голям почитател на музиката
и я следи с интерес. През годините сътрудничи на различни композитори. По време на пътуванията си се среща с Менделсон, Шуман и Вагнер, чиято музика (особено на последния) популяризира пред датската публика. Проявява огромен интерес към операта. Произведенията на Андерсен - особено приказките - са източник на вдъхновение за много композитори и много от тях са поставени в операта и балета.
През 30-те години на 19 в. Андерсен работи с известния датски композитор Кристоф Вейзе върху мюзикъла „Festen po Kenilworth“, който е поставен в Кралския театър в Копенхаген през 1836 г. В продължение на много години Андерсен си сътрудничи и с Йохан Хартман. Тяхната първа творба е операта „Ravnen, eller Broderproven“ по пиеса от Карло Гоци. Следва втора опера - „Liden Kirsten“ (1844-1846).
Андерсен пише либретата на няколко опери, а 
през 20-те години на 20 век Холивуд открива приказките му като свръхкасови сюжети
и започва походът му в киното, който може би никога няма да приключи.
Освен това приказките на Андерсен утъпкват пътя за други класически произведения за деца като „Шумът на върбите“ на Кенет Греъм и „Мечо Пух“ на А. А. Милн. Похватът да се одушевяват обекти от природата, използван например в „Цветята на малката Ида“, ще бъде доусъвършенстван от Луис Карол и Беатрикс Потър.
В чест на омайния разказвач 
Международният съвет за детска и юношеска литература връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“
на всеки две години на автор или илюстратор със значителен принос за детската литература. А от 1967 г. на рождения ден на Андерсен се чества Международният ден на детската книга. По случай 200-годишнината от рождението на писателя, 2005 г. бе обявена за Година на Андерсен в Дания.
Светът съще засвидетелства огромната си любов към най-известния датски писател за всички времена. В края на 2006 г. в Шанхай отваря врати развлекателен парк, който е посветен на неговото творчество, подобен детски парк има и в японския град Фунабаши.
В САЩ статуи на Андерсен са издигнати в Централния парк в Ню Йорк, в парка „Линкълн“ в Чикаго и в калифорнийския град Солвенг, който е основан от датски преселници. Американската писателка с датски произход Джийн Хършолт дарява богата сбирка от материали, свързани с писателя, на Отдела за редки книги и специални сбирки на Библиотеката на американския конгрес. От особен интерес е оригинална ръчно изработена книжка, която Андерсен прави за младия Йонас Дрюсен.
По материали от интернет