Мартин Радославов и Красимир Кирилов са комбайнерите, които откриха стигналото до предела на силите си дете. Ето какво разказват двамата спасители.

Машината вчера сдаде багажа тук и дойдохме, запалихме днес и докато я угасим, чухме детски плач. Усъмнихме се и тръгнахме да търсим през гората откъде идва плачът, слязохме долу в житото и намерихме детето  случайно, чист късмет. Отначало беше неадекватно, устните му бяха нацепени, голичко беше, в трънките навряно на сянка. После стана, седна, вода искаше. Полицаите, дойдоха, вземаха го, заляха го малко с вода, дадоха му да пие. Изправи се детенцето самичко, даже си искаше да го вземат на ръце и те го взеха. И аз имам две дечица, просто е хубаво, че стана така /с овлажнели очи/. Ето виждате, с приятеля ми чухме тук, слязохме през тръните към гората, набодохме се целите, но заслужаваше си. Нека да е живо и здраво детенцето, да си го гледат.  Доста е пресечен теренът, растат трънки, долу има ниви с жито, със слънчоглед, не знам как е оцеляло това дете, разказа Мартин Радославов.
Чухме, че викна, чухме писък и тръгнахме надолу. Долу Мартин се обади на полицаите и те дойдоха. Таман дойдоха полицаите, и той го намери детенцето. Нека е живо и здраво, имало късмет да живее, допълни другият комбайнер Красимир Кирилов.