Людмила Дяковска е поп певица от немската група „Ноу Ейнджълс“. Родена е на 2 април 1976 г. в Плевен в семейство на музиканти. През 1995 г. заминава в Хамбург и завършва училище за танци и драма. На прослушването за тв шоуто Popstars в Хамбург през 2000 г. тя е избрана за член на първата група, създадена чрез тв кастинг. „Ноу Ейнджълс“ за кратко се превръща в най-известната поп група в Германия, която за 3 години изкарва златен и платинен албум и печели всички награди, давани от европейския музикален бизнес. През септември 2003 групата се разпада и до 2011 г. се събират няколко пъти за ново начало. У нас Люси Дяковска е известна и като певица, и като участник в музикални тв формати, които я разкриха не само като артист, а и като човек. Популярната и обичана певица включи Русе в националното турне „Вечер на мюзикъла с Люси Дяковска“ с участието на Плевенска филхармония и вокалното трио A.V.A. Те ще са в крайдунавския град на 23 юни от 19 часа в Канев център. Желаещите да чуят впечатляващия спектакъл могат да направят своите резервации за билети на тел. 0884 500 500. 

- Люси, какво ще чуе русенската публика във вашия уникален спектакъл „Вечер на мюзикъла“, какво включва програмата?
- За голямо съжаление тя няма да е първата публика, която да чуе тази програма, защото вече имахме удоволствието да посетим няколко града. Разбира се, първи беше моят роден град Плевен. Моето семейство също ще дойде на концерта в Русе, защото им е близко и само чакат да сме някъде в района, за да могат да ме видят. 
Това е един концерт, който не е правен в такава форма досега в България. Правени са различни мюзикъл продукции под някакви форми, но концертен вариант на едни от най-известните и популярни мюзикъл арии досега не е поставян. Това, което ние представяме, е историята на мюзикъла. Не много хронологично от началото на века, но показваме и произведения на Гершиун, „Кабаре“, „Мулен Руж“, „Клетниците“, много арии, изпълнявам и доста по-модерни прозведения. В днешно време стана модерно да се правят мюзикъли, базирани на музиката на известни и световни изпълнители, например музиката на Queen послужи за един от най-успешните мюзикъли „We well rock you“ или на Аbba „Mamma mia“. 
Това, което е специалното, е че никой в България не е заставал на сцената сам да представя тези неща. 
- Трудно ли е да сте мюзикъл изпълнител?
- Не е трудно да играеш една роля в един мюзикъл. Грешка, трудно е, но в някакъв момент ти си влизаш в ролята и си я играеш от началото до края на мюзикъла. Тук буквално на всеки три минути и половина аз трябва да влизам в различна роля, което в началото беше много тежко и емоциално за мен. Някои от ариите са много тежки и емоционални, не са лесни за пеене. Не е нещо, което излизаш на сцената и просто го изкарваш от себе си, а после отиваш да пиеш по едно. Категорично не! За мен винаги само предизвикателството на сцената е имало смисъл. Да усетят и хората, че по някакъв начин предизвиквам себе си на тази сцена и се боря за тяхното внимание. Досега успяхме да преборим всички хора.
- Казахте, че се налага през 15 минути да влизате в роли, в живота случва ли се?
- Не, но това да не избера класическата сцена за мой дом в живота, а да избера поп сцената, всъщност се случи след участие на републиканския финал по брейк денс в читалище „Съгласие“ в Плевен, когато имах моето първо участие като Люси поп певицата на сцена с „Vision of Love“. Това беше моето първо участие, след което всъщност категорично осъзнах, че много ми харесва да бъда Люси на сцената и че всъщност причината за това е реакцията на хората. Тогава ми стана ясно, че не искам да играя роли. Дори и сега в тези три минути и половина, когато пея ариите, и разбира се, трябва да разкажа историята, защото всяка ария е една много хубава история, аз си оставам Люси, защото тя е окей. Хората идват, за да видят Люси. Особено когато се изпълнява мюзикълът, е важно на хората да им се предаде емоцията, за да разберат изобщо чувството на произведението. 
В една такава програма имаш много малко време, за да им покажеш съществото на едно произведение като „Котките“ - какво иска да ни каже тази възрастна котка Изабела, защо сега. Там има много силна предистория, много силна емоция, много компоненти, а не просто така да изпееш една песничка и едни високи тонове. Винаги съм била много силна, защото съм израснала в операта, гледала съм по цял ден какво е да си в роля и какво е да караш хората да ти повярват. 
- Кои градове бяха част от турнето ви и как ви посрещна публиката?
- Направихме три концерта в Плевен, което беше нещо невиждано за нашия град, защото той е много малък. Той вече е доста по-малък от Русе. Едно време можеха да се борят по население, но Плевен доста повече изостана от Русе. Русе имаше инерция и предполагам 90-те години успя да набере много повече скорост. За Плевен беше много голям успех да направя три пъти концерт в театъра. 
Бяхме в Габрово, Ямбол, Хасково, Добрич. Никога не бях ходила в тези градове, в Габрово само като малка, но никога не ги бях разглеждала, не бях виждала хората и това, което ми направи впечатление е, че доста възрастна публика ми симпатизира на тези концерти. Предполагам, че това се дължи на комбинацията с Плевенската филхармония. Паралелно с по-възрастната публика има и много деца, които вероятно ме харесват покрай „X-Фактор“ и актуалните предавания, в които съм участвала. Те наистина идват, прегръщат ме и ме наричат кака Люси. Много странно, че на тях не им стана скучно след час и 45 минути, тъй като в програмата има доста тежки елементи, бавни песни, такива, които слушаш като зрител и не можеш през цялото време да се движиш, да пляскаш, да танцуваш. На децата някак си също много им харесва, а това ме учуди много позитивно и ми направи добро впечатление. 
Имаме още пет града тази половина на годината, което на мен ми се струва страшно много за държава като България. Но виждам, че хората в по-малките градове са много жадни за култура. Вижда се как и театрални представления започнаха да гостуват в градове като Ямбол, Добрич, Шумен, Видин, Благоевград, Свиленград и да имат публика, която жадува за култура. Допреди 3-4 години турнетата включваха София, Пловдив, Бургас, Варна и евентуално Русе, а Плевен много рядко. За всички изпълнители това бяха някак сигурни градове. Тези градове вече са малко разлигавени, има толкова много предложения в тях, а малките градове наистина стоят пред залата и те очакват, защото много по-рядко им се случват такива събития. Това ме прави много щастлива. Може би, защото никога не съм била този тип български изпълнител, за да имам концертна дейност в България. Сега изведнъж от дума на дума заедно с Левон Манукян и Гого Милтядов, които в крайна сметка са диригентите и правят аранжимента в програмата, се роди идеята за този проект.
- Споменахте, че Русе е набрал скорост. Често ли посещавате града и харесва ли ви?
- Да, често съм в Русе. Ставам и лице на кухни „Prego“ и ще помагам с рекламата за новия шоурум, който ще бъде открит в София. Остава ми време за разходки и градът много ми харесва. 
- А как приема публиката момичетата от група A.V.A?
- Интересно е, че когато те излязат на сцената, публиката започва да ги аплодира повече, отколкото мен. Може би след 5-6 песни вече свикват с мен, защото момичетата идват в третата третина на концерта и изведнъж, като те се появят, някак си публиката се съживява. Публиката винаги ни посреща с много голяма еуфория, което ме прави много щастлива, защото момичетата категорино го заслужават. Те пят много хубави песни, песни, които са пели в „X-Фактор“ и се получава много добре. 
- Къде в програмата са по-модерните произведения?
- Мине ли втората третина на програмата, аз започвам да скачам, защото минава последната тежка част и започват рок парчетата и динамичните песни. Тогава успявам да се освободя и да видя публиката, да си дам сметка какво всъщност имам възможност да изживея тук и че това е много голяма привилегия - публиката да ти позволи да ти се случи. Човек може сам да си пожелае много неща, но ако публиката не ги пожелае, няма как да бъдат реализирани. Няма значение на колко големи сцени съм стояла с моята група, там нещата са били предизвикани от съвсем друга инерция, от друг мащаб на промоция, на продажби на дискове, на медии, и изведнъж тук с една много хубава програма успяваме да докоснем хората. 
- Израснала сте в музикално семейство, кой е стилът музика, който ви оформи?
- Категорично израснах с класическа музика и фолклор, защото дядо ми Иван Вълев е основателят на Северняшкия ансамбъл и категорично те бяха водещи в моя живот. На 10 години получих моя първи касетофон и започнах да си записвам с микрофона от телевизора, от някои музикални шоута, които се излъчваха. В тийнейджърските години слушахме рок, пънк, и, разбира се, големите певици като Уитни Хюстън бяха водещи в моето желание да се реализирам като певица. 
- Кога започнахте да мечтаете за успехи?
- Още тогава, дори още преди това. Винаги много се харесвах. Хората, които са на сцената, трябва да се харесват, за да могат да излъчват поне малко самоувереност, която е нужна. Щом си на сцената по  някакъв начин ти трябва да доминираш тази публика, да показваш, че можеш да я водиш напред до някакви други емоциални измерения, да им покажеш нещо по-различно, защото трябва да има някаква причина те да дойдат да те гледат. 
- Да ви върна няколко месеца назад, бяхте член на журито и ментор в последния сезон на „Х фактор“. Какво беше изживяването, какви емоции изпитахте?
- Имаше много работа, но сладка работа, защото когато има прогрес в това, което правиш, работата и времето, което ти е нужно, за да постигнеш този прогрес, вече нямат асолютно никакво значение. На мен ми беше много интересно, защото от много години исках да работя по този начин, буквално да аранжирам и да ги водя по някакъв начин. Смятам, че нещата, през които съм преминала в моя живот на сцената и извън нея, и всичко свързано с успех, неуспех, популярност, непопулярност, с 15 000 крещящи хора моето име, със 100 човека пред хотела, с преследващи ме коли посред нощ, винаги са били неща, които съм смятала, че могат да са полезни, когато мога да ги дам на някой. На мен нямаше кой да ми ги даде. Нямаше кой да ми помогне по-лесно да се справя особено в началото с „Ноу Ейнджълс“. Много ми хареса, че ми дадоха възможност да бъда в тази позиция и мисля, че се справих много добре и нашият отбор показахме един много добър резултат. 
- Кои бяха най-големи трудности, с които се сбклъскахте по пътя към вашия успех?
- Категорично не мога да кажа, че не съм имала трудности. Но аз съм много позитивен човек и много рядко се сещам за трудностите, защото винаги съм успявала да ги преминавам и да получа нещо добро в замяна като благодарност от живота, че съм успяла да се преборя. Не мога дори да назова какво е било. Пикът на всеки артист има високи и ниски точки. Животът му изглежда малко като кардиограма, което е нормално, защото музиката е нещо, което не можеш винаги да накараш хората да харесват, колкото и да се стараш. Винаги е миг. Ти може да си най-прекрасният певец, да правиш всичко правилно и пак да имаш по някакъв начин трудности. Това не означава, че си неуспешен и неможещ. Музиката или пристрастява хората към теб, или не. Тя не е работа като в банката - или можеш да смяташ, или не. Моята звезда като цяло по-скоро винаги е светела, отколкото гаснела, или може би аз не съм я виждала да угасва. Много е важно какво човек си пожелава сам за себе си. За голяма радост винаги съм успявала да остана много позитивна. Нещо, което тук в България човек може да загуби много бързо. Много се надявам хората по-често да разбират, че това, което мислят, по-скоро ще им се случи, отколкото обратното. Самовнушението играе много важна роля в живота. 
- Вие самата къде се чувствате по-добре - тук или в Германия?
- Вече и на двете места. Като се върнах за „Х-Фактор“, успях да си направя много спокойно място за обитание с много приятни хора в различни сфери, да се занимавам с различни неща. Със сигурност, ако нямам тези музикални изяви, които имам в момента, няма да съм толкова време в България, защото сцената ме храни. Ако нямам сцената, категорично не се чувствам добре и това го знам, защото се принудих да изживея един такъв период. Оказа се, че не мога. За голяма радост си имам и Германия и постоянно летя, винаги съм в движение. 
- Вие сте много енергична личност, динамиката е част от вашия живот, какво ви очаква до края на 2016 година?
- През лятото буквално тичам за немските пощи, защото от три години съм тяхно лице за една поредица от къси маратони в различни големи градове в Германия. Това е много интересно, защото моята задача е да мотивирам хората да са заедно. Съревнованието, състезанието кой ще бъде първи не е най-важната цел. Важно е заедно да постигнем нещо, ако е нужно дори да си помогнем, за да стигнем до целта, но да стигнем до нея. Разбира се, остават концертите тук в България, като завършваме пак в Плевен на открито. Имаме Варна, Бургас, Пловдив. На есен продължаваме с мюзикъл турнето. За догодина отсега планувам диско програма с Филхармонията, която ще е много по-динамична и доста повече шоу, отколкото концерт, и със сигурност много по-подходяща за младата аудитория. Обмислям и идеята тя да се проведе в Летния тетър в Русе, но още е рано за подробности. 
- Имате изключително натоварен режим, свързан с много пътувания, как поддържате форма и как си почивате? 
- Почивам си докато спортувам, докато разхождам кучето си, нощем докато спя. Човек не трябва да си представя, че всеки ден от 7 сутринта до полунощ върша някакви неща, но дори и да ги върша, те не са професия за мен. Това, че ще имам концерт не ме натоварва, а само ме радва.