По 40 000 лева обезщетение заслужават двамата почернени наследници на починал в русенската болница мъж, който не бил проследен и лекуван адекватно, а докторите са имали възможност да се борят за живота му и да го спасят. Това сметна на първа инстанция Русенският окръжен съд, но решението може да се обжалва.
Трагедията е още от 30 ноември 2009 година, когато мъжът шофирал своето „Ауди 80“, но около 18.30 часа се блъснал в мантинела в малък град около Русе, който не разполагал с необходимия за случая медицински капацитет. Пациентът бил транспортиран до най-голямото здравно заведение в региона, където според медиците щял да получи адекватна помощ.    

По ирония на съдбата обаче прогнозите им били напълно опровергани. От ден на ден човекът изглеждал все по-зле, а близките му все повече и повече се притеснявали заради видимото му влошаване. Междувременно чували дежурните забележки, че не трябва да стоят в стаята до своя близък и били гонени. А накрая на 2 декември сутринта, след като не били пуснати да го видят, се обадили по телефона и отсреща лекар им съобщил, че утрото никак не е добро, тъй като близкият им е починал. Заради видените от съпругата и сина нередности около лечението на катастрофиралия двамата заведоха дело срещу болницата, тъй като не успели да открият конкретните дежурни лекари, от които са недоволни. Първоначално наследниците поискаха по 50 000 лева обезщетение, а впоследствие увеличиха претенцията си на по 100 000 лева.
От болницата напълно оспориха, че имат каквато и да е вина за фаталния изход и обстойно посочиха на съда всички действия, които са предприели в борбата да спасят човека. Сред основните изтъкнати проблеми бе фактът, че той е бил с цироза и тежки чернодробни проблеми. В тях впрочем се корени и причината за катастрофата - бившият директор на дом за стари хора шофирал с 2.24 промила алкохол.
И според вещите лица, назначени да направят експертиза по делото, и според съда обаче, болницата има вина, а основният пропуск на медицинския екип е, че болният не е бил оценен като пациент, нуждаещ се от интензивни грижи и не е настанен в интензивно отделение. Не му били извършени редица важни  медицински изследвания за уточняване на здравословното състояние като консултация с кардиолог, с невролог и неврохирург, не била извършена в спешен порядък крайно необходимата ултразвукова диагностика на коремни органи. Поради неправилна преценка пациентът бил настанен в стая на ортопедично отделение без интензивни грижи, пропуснал бил моментът на настъпването на посттравмачния и кръвозагубен шок, довел до фаталния изход, а поради съществени пропуски в диагностиката не е оказана съответно необходимата противошокова терапия, която е можела евентуално да предотврати смъртния изход. Затова магистратите заключиха, че смъртта му е следствие от небрежното и противоправното поведение на лекарския екип, работещ в болницата. А повърхностното лечение на мъжа сложило край не само на неговия живот, но и съсипало дните на съпругата и сина му. От стрес и мъка зрението на жената се увредило, детето му прекъснало обучението си в университет във Варна, а двамата и до днес не можели да преживеят загубата на скъпия си близък.
Затова съдът на първа инстанция прецени, че те заслужават общо 80 000 лева обезщетение с лихвите от 2009 година като отхвърли претенцията им за още 120 000. От болницата поискаха компенсацията да бъде покрита от застраховката, която имат сключена за подобни извънредни случаи. Оказва се обаче, че давностният срок за това е изтекъл и застрахователят не е длъжен да изплати присъденото обезщетение. Което означава, че болницата ще трябва да бръкне от своя джоб за покриването на сумата, ако и по-горните инстанции потвърдят решението.