246 години - точно толкова се навършват днес от откриването на най-големия жив организъм на Земята. На него на 11 юни 1770 година се натъква известният британски мореплавател Джеймс Кук, макар че в началото не знае, че е открил Големия бариерен риф край Австралия.
Всъщност това е верига от коралови рифове и острови в Коралово море и представлява най-голямата коралова система в света, съставена от близо 3000 коралови рифа и 900 острова, възрастта му е 18 милиона години. Дължината му е 2500 километра - започвайки от Тропика на Козирога до Гладстон и достигайки на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея, а ширината му варира от 2 до 150 километра. Обиталище e на 15 000 вида риби. Площта му е малко над три пъти по-голяма от България - 344 400 квадратни километра.
Големият бариерен риф може да се види от Космоса.
Съставен е от милиони малки организми
наречени коралови полипи. През 1979 г е създаден Морски национален парк с площ от 5 милиона хектара за охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието. Включен е в списъка на Световното наследство през 1981 година, а Си Ен Ен го обявява за едно от седемте чудеса на света. Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, кораловият риф е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в курорти.
Предполага се, че хората са познавали Големия бариерен риф още преди 40 хиляди години, когато в Австралия се появяват предците на коренното население на Австралия.
Пръв от съвременните европейци с Големия бариерен риф се запознава случайно британският изследовател капитан Джеймс Кук, който в 11 часа вечерта на 11 юни 1770 г. засяда с „Индевър“ върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Налага се да бъдат изхвърлени през борда шест топа с шест комплекта гюлета за да се освободи кораба. През 1969 г. експедиция на филаделфийската академия на естествените науки намира напълно запазени топовете и гюлетата с изключение на дървените лафети.
По това време Кук се запознава и с аборигените - тъмнокожи ниски хора. За тях Кук казва: „Ако се съди по това, което казах, някой може да добие впечатлението, че туземците в Нова Холандия са най-нещастните същества на Земята. 
Всъщност те са много по-щастливи от нас, европейците
като нямат представа не само за излишествата, но и за необходимите удобства, за които така се борят в Европа, те живеят в блажено неведение“.
Още през 1606 г. испанеца Торес броди по тези води, обаче сведенията му са засекретени от испанската корона. През 1764 г. в Мадрас Далримпъл намира в книжата на английски моряк посещавал често столицата на Филипините Манила, паметни бележки на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до краля на Испания Филип III за открития от Торес проток отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея.
През 1815 г. Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф откъм страната на сушата, но едва през 1840 г. е по-подробно картиран и изучен. Едва в края на 19-ти век Големият бариерен риф е подробно изследван във връзка с експорта на перли и морски краставици добивани на рифа.
Съвременната история на развитието на рифа  започва преди около 8000 години
В условията на устойчива шелфова платформа в плитководието при незначителни промени на земната кора, върху стария фундамент постоянно се надграждат нови пластове от рифообразуващи корали. Тези корали се развиват единствено в условията на топла, плитка и прозрачна вода, като основен фактор за нарастването им се явява непрекъснатото повишаване и понижаване на морското ниво. В по-голяма част от геоложката си история Австралия е била сравнително хладен континент, в чиито крайбрежни води не са съществували условия за развитие на корали. Преди около 65 милиона години, в края на Юра, континентът започва да се придвижва на север, отдалечавайки се от Антарктида. При образуване на ледения щит над Антарктида нивото на световния океан се понижава с около 100 метра. Преместването на Австралия на север съвпада с трансгресивен период, което създало условия за образуване на коралови рифове в северното й плитководие.
Големият бариерен риф 
възниква в участък, който до затоплянето е бил вододел за протичащите през континента реки
Неговата възраст не превишава 400 000 години, като някои негови участъци са се оформили едва през последните 200 години. През останалото време морското ниво е било сравнително ниско. Като цяло най-интензивен ръст на рифа се забелязва едва през последните 8000 години, след значително повишаване нивото на Световния океан. Най-младите рифове са разположени върху по-стари на дълбочина 15-20 метра.
Уязвимостта на коралите се обяснява със строги ограничения на параметрите на околната среда. Температурата на водата не трябва да е по-ниска от 17,5 градуса (идеалната температура е 22-27 градуса) - това обяснява защо Големият бариерен риф не се разпространява по на юг от Тропика на Козирога. Водата, в която растат коралите, трябва да бъде с определена соленост, затова бариерният риф 
се ограничава до границите на Нова Гвинея, където река Флай внася в океана голямо количество сладка вода
Основно бариерният риф е формиран от твърди корали, като структурата му се определя от карбонатни скелети. Типични видове твърди корали са: гъбовидните корали, тип „еленови рога“ и др. Основната част от рифа се състои от повече от 2900 отделни рифове с размери от 0,01 кв.км до 100 кв.км, които са обкръжени от около 540 бариери, образуващи повече от 600 прибрежни острова, включвайки 250 континентални острова.
Между Големия бариерен риф и прибрежието се простира лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина, покрит от мътен слой, защитен от прибрежни рифове. От страна на морето склоновете на рифа рязко спадат на хиляди метра под морското равнище. Рифът от тази страна е подложен на влиянието на вълните и ветровете.
Растежът на коралите в големия бариерен риф е най-бърз, докато на местата, където вълните и температурата достигат екстремални стойности, рифовете губят най-голямо количество строителен материал. Голяма част от свободния материал запълва рифовете и образува нови скали като на рифа протичат постоянни, сменящи се един друг процеси на разрушение и последващо възстановяване.
Големия бариерен риф е най-голямата в света екосистема, представляваща колония от коралови полипи. Развитието й зависи от условията, заложени в плитководните, богати на слънчева светлина води в прибрежието. Над повърхността се издигат коралови острови, формирани за милиони години от останките на кораловите полипи.
Тук живеят повече от 400 вида корали
По-голямата част от тях са твърди корали - гъбовидни корали, мозъкообразни корали и тъй наречените „еленови рога“. Окраската на тези корали може да варира от червен до тъмножълт. Срещат се меки корали, при които отсъства карбонатен скелет, вместо него в неговите тъкани има малки твърди кристални структури, наречени склерити.
В днешно време възможността да видят подводния свят на Големия бариерен риф привлича хора от всички краища на света. Над рифовете плават голям брой кораби за развлечение със специални наблюдателни прозорци.
Големият бариерен риф е обявен за морски парк, а през 1981 г. е включен в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. Цялата акватория и островите са разделени на шест зони на достъп. Зоната с най-строг контрол е запазена за научни изследвания. Най-достъпната е тази за общо използване, като в нея е разрешено траленето, навигация и други форми на умерена експлоатация на природните ресурси, като например туризъм, продажба на корали и други.
Въпреки това
екосистемата на Големия бариерен риф е толкова уязвима
че по цялото й протежение са забранени всякакви добивни работи, добивът на нефт и газ, както и търговският подводен риболов, без значение със или без акваланг.
Туристите могат да посетят само някои специално подбрани острови. Цената на туристическите обиколки зависи от нивото на осигурените удобства. Островите Лизард и Хайман например са приравнени към петзвездни хотели и разходката до тях не е евтина, а на островите Уайтсъндейс и Норт-Мол, срещу малка такса може да се опъне палатка на предварително определени места. Пристигайки на даден остров, посетителите трябва да спазват строги правила. Под водата туристите нямат право да пипат рифовете и надзирателите обясняват на посетителите как да се насладят на гмуркането, без да увредят околната среда. Тъй като на Големия бариерен риф има само няколко населени острови, съществуват затруднения в осигуряването на подслон за постоянно нарастващия поток от туристи.
Огромни щети върху крехкото равновесие на кораловите рифове нанасят тропическите урагани
Немалка вреда нанасят и други природни фактори, в това число периодичната свръхпопулация на морската звезда „трънен венец“, хранеща се с коралови полипи. В началото на 80-те години на 20 век тези хищници нанасят силни опустошения върху Големия бариерен риф.
В наши дни кораловите рифове страдат предимно от дейността на човека, включително и от масовия туризъм. Поради силната уязвимост на екосистемите е забранена всякаква дейност за търсене и експлоатация на нефт и газ, а също и каквато и да е търговска дейност със и без акваланг.
С глобалното затопляне е свързана още една голяма опасност за оцеляването на рифовете - обезцветяването. Този процес е един от най-разпространените и малко изучен проблем на кораловите рифове. При повишаване температурата на водата дори с един градус над обикновеното, обитаващите в полипите водорасли загиват. Повредата на коралите изселва зооксантелите (симбиозни водорасли), които им придават ярка окраска. В резултат на това в колониите се образуват бели участъци. Тези участъци обаче не са лишени напълно от водорасли. В някои случаи е възможно частично възстановяване или появата на нови видове зооксантели. Установено е, че обезцветените колонии не растат и по-лесно се разрушават от вълновата дейност на океана.
По материали от интернет