Д-р Светослава Цанева е от Кубрат и е завършила Медицинския университет във Варна през 1997 година. След това започва работа в болницата в Благоевград. През 2007 година придобива специализация по вътрешни болести в УМБАЛ „Александровска“ към Медицинския университет в София. Пет години по-късно д-р Цанева завършва спациалност „Ендокринология и болести на обмяната“ към Медицинския университет в Плевен. От 2013 година е началник на отделение „Вътрешни болести“ в МБАЛ „Медика“. 

- Д-р Цанева какво представлява щитовидната жлеза?
- Това е най-голямата жлеза с вътрешна секреция. Разположена е между втори и четвърти трахиален прешлен и има форма на пеперуда или на телефонна слушалка, която лежи върху трахеята и прилежащите й структури - хранопровод и гръбначен стълб. Обикновено нейното тегло е до 20-30 грама, като при патологични състояния тя може да бъде с намалени или увеличени обеми. Основната й функция е производството на тироксин, трийодтиронин и калцитонин, които влияят върху метаболизма, растежа и развитието.
- Казахте, че щитовидната жлеза може да бъде с увеличени или намалени обеми. Това ли са най-често срещаните заболявания?
- Да, това са най-честите патологични промени. Хипотиреоидизъм имаме, когато жлезата е с намалена функция, не произвежда достатъчно хормони и така се нарушава равновесието на биохимическите процеси в организма. Противоположното състояние е хипертиреоидизъм или така наречената гуша. Жлезата е уголемена и с повишено ниво на произвежданите хормони, което пък води до това определени процеси на обмяната на веществата да протичат на високи обороти. Но има и автоимунни възпалителни заболявания на жлезата като тиреоидит на Хашимото и Базедова болест. Болестта на Базедов се среща по-рядко, при нея са характерни възпалителни, но не бактериални или вирусни промени на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честото възпалително заболяване на щитовидната жлеза и може да доведе до намаление на функциите й и дори до унищожението й. Заболяването е хронично, автоимунно и с неизяснена етиология. За съжаление, има и туморни заболявания на щитовидната жлеза, които в по-голямата си част са доброкачествени, но понякога се среща и тиреоиден карценом, което е най-тежкото, но все пак рядко заболяване. Тези пациенти подлежат на по-чести прегледи за проследяване на тяхното състояние.
- Кои са най-характерните симптоми, които дават сигнал за заболяване на щитовидната жлеза?
- Има няколко неспецифични симптоми и затова пациентите не търсят веднага консулт с личния си лекар и след това с ендокринолог. Например, ако хормоните са малко, тоест имаме хипотиреоидизъм, кожата може да пожълтее, появява се запек, сърдечният ритъм може да се забави, отслабването е трудно дори и при драстични диети, има непоносимост към студа, болки в ставите, депресивни състояния. Ако тази дисфункция на жлезата не се лекува, може да доведе до поява и на други здравословни проблеми, включително анемия, сърдечна недостатъчност, подагра, артрит, поява на миоми и поликистозни яйчници при жените. При повишено производство на хормони или хипертиреоидизъм се наблюдава осезаемо отслабване, раздразнителност, промени в настроението, свръхчувствителност към топлина и обилно потене, диария, косопад, крампи и треперене. Много често млади жени със заболявания на щитовидната жлеза получават промени в менструалния цикъл, затруднения при забременяване или при износване на плода. Сигнал за проблем може да е и необичайно нарастване на зоната при основата на шията. 
- Съществува ли генетична предразположеност към болестите на щитовидната жлеза?
- При някои хора действително нарушенията във функциите на щитовидната жлеза се предава по наследственост. Затова те трябва да проверят как работи жлезата при тях, за да са спокойни, или да потърсят веднага помощ при специалист. Но е възможно промените да са предизвикани от фактори като недостиг на йод или постоянно предозиране с йод, силен стрес, силни депресии, разнообразни инфекции и много други.
- Елиминирането на тези фактори ли е начинът да се предпазим от заболяване?
- В миналото заболяванията на щитовидната жлеза са били причинени от йоден дефицит в България, който е бил характерен за страната. След 1954 година обаче е въведена профилактика с йодиране на хранителни продукти и този рисков фактор е отпаднал. Стресът обаче, който е в основата на болестите на щитовидната жлеза, за съжаление няма как да бъде избегнат и днес той стана основен причинител на заболяванията, плюс наследствеността, разбира се. 
- Какво е лечението и кога се прибягва до оперативна намеса?
- Най-често лечението е медикаментозно, но не винаги всеки проблем на щитовидната жлеза трябва да бъде лекуван. Например при автоимунния тиреоидит на Хашимото дълго време може да няма нужда от лечение с хапчета. Тъй като при тези пациенти обаче не се знае как ще протече в динамика заболяването, трябва да се правят периодични прегледи на ехограф и изследвания на хормоните. 
Оперативно се лекуват случаите на Базедова болест, които не се повлияват от медикаменти, многовъзлестата гуша или пък открити злокачествени възли на щитовидната жлеза.
- Болните трябва ли да спазват някаква специфична диета?
- Не е необходимо, но те трябва да водят по-спокоен начин на живот, да се хранят здравословно и да имат умерена физическа активност. Когато болестите са много тежки, се забранява летуване на море или във високи планински курорти.
- Колко души в страната страдат от болести на щитовидната жлеза?
- Епидемиологично проучване в началото на 21 век доказа тиреоидна дисфункция при 10% от българското население на възраст над 20 години или при около 600 000 души. 6.3% от тях са били с хипотиреоидизъм, а с хипертиреоидизъм - 4.7%. Бройката никак не е малка, което показва, че хората трябва да си правят периодични прегледи на щитовидната жлеза, за да се избегнат усложнения. За съжаление обаче само около 200 000 от тези пациенти с проблеми на щитовидната жлеза са известни на ендокринолозите и с тях се работи. Останалите остават недиагностицирани в началните етапи на заболяванията.
Затова моят съвет е, дори и да нямат симптоми на болест на щитовидната жлеза, хората да си правят периодични прегледи при ендокринолог.