„Всъщност аз мислех да стана музикант - и точно това исках. Свирех на китара като ученик, рокът направо си ми беше кръвта. Завърших ломската класическа гимназия „Найден Геров“ и бях истински щастлив, когато се оказа, че съм приет за студент по звукотехника в Чехия. Заедно с това обаче бях кандидатствал и архитектура - това е несбъднатата мечта на моя баща. И в крайна сметка баща ми успя да ме убеди и вместо за Прага, заминах за София“. С това признание започва разговорът ми с един от известните русенски архитекти - арх.Цвети Русинов, който преди дни получи награда „Русе“. 
Тази награда съвпада с друго събитие, което отбелязвам тази година с моите колеги и приятели - 40-ата годишнина на моята професионална дейност, казва арх.Русинов. И посяга към една от папките на просторното бюро, а изпод листата на декоративната палма се измъква малко тъмносиво създание със синьосиви очи и се намърдва в шепите на архитекта. 
Това е Панайот, обяснява Цвети Русинов и милва с едната ръка котенцето
Той е само на три месеца, но е палав за тридесет, добавя той. Аз съм кучкар, казва архитектът и посочва два портрета на каракачански овчарки на стената в офиса. Но офисът на „Нордплан“ очевидно е орисан да му върви на котараци. Първият също бил Панайот - той бил на свободен режим и редовно ходел по мацки из квартала. Кой знае, може и този Панайот да му е рода, усмихва се Цвети Русинов и разказва как преди време, когато сърцето му излязло от ритъм, първият Панайот легнал на гърдите му и започнал усърдно да преде точно там, където неравномерно биело сърцето. Не знам, може и да си внушавам, но се почувствах по-добре, казва той. И се връща към спомените за началото. 
Бащината мечта да стане архитект не е била на празно място. Неговите предци са от Костурско, 
бягайки от размириците през 1912 г., стигат до Лом паланка
където заможният прадядо купил ханче в центъра на града. Там често отсядал един евреин, който търгувал със строителни материали. Убедил се, че собственикът на хана е читав човек, евреинът му предложил да го представлява, така постепенно тръгва общият бизнес, който след това дава и началото на фирмата на прадядото. Бащата на Цвети - Първан Русинов, който е първородният син, бил изпратен във Виена да учи финанси. Младежът искал да стане архитект, но за фирмата бил необходим финансист. Като се върнал, бащата намерил своята половинка Ирина, чиито родители пък дошли от Унгария. А когато трябвало Цвети да избира професия, бащата деликатно, но твърдо „наложил“ архитектурата. И очевидно не сгрешил. 
А когато през 1976 г. младият Цвети Русинов и неговата съпруга Пепка, също от Лом, трябвало да решават къде да започнат работа след дипломирането, те заобиколили традиционното тогава разпределение, като си осигурили работа по специалността, и то в Русе. Сключихме договор с Проектантска организация - така 
хем се спасихме от родителската опека, хем не изневерихме на Дунава
а за това, че пристигнахме в град, който е прекрасен учебник по европейска архитектура, е излишно да говорим, казва архитектът. 
15 години Цвети работи в Проектантска организация.
„Бях на 22 години, като постъпих, заедно бяхме с Венци Илиев, именитият архитект Косьо Вандалов беше заместник-директор, после директор... Когато през 1990 година напуснахме двадесетина души от Проектантска, си бях направил списък на проектите, които съм правил - бяха над 2000. От тях обаче едва 17 на сто са били построени. Сега стана ясно, че за 40-те години работа като архитект общо имам повече от 4000 обекта“, заключава той. През 1990 г. основават филиал на Международната академия на архитектурата, а арх.Русинов става управител първо на „Интерпроект“ към филиала, а след това и на новосъздадената фирма „Арка“ с 20 специалисти. Най-добрите бяхме, имахме дейност за 2,5 милиона лева, припомня си архитектът. Но 
през същата 1991 година той сменя амплоато и влиза в общинската управа 
- от свободен творец става главен архитект на Русе. Бях натрупал доста опит като професионалист, затова ми се искаше да видя как стоят нещата откъм чисто организационната страна, обяснява той. Тогавашният кмет Асен Тасев търсеше главен архитект, а аз видях в това възможност да затворя цикъла на професионалното си развитие и да натрупам опит в друга сфера, като не се откъсвам от основните си занимания, казва Русинов. И продължава: „Попаднах в общината в много интересни времена - с всичките им грешки, които се правеха, но и с хубавото, което успяхме да направим. Работил съм с най-добрите русенски фирми и с предприемачи, за авторитета на които говорят дори само имената им. Какво да кажа за Теодорин Патриков, за Роко Златарски или за другите мъже, които държат названието на фирмите им само по себе си да бъде марка за качество. Познавам начина им на работа и мога да твърдя, русенските фирми са сериозни и отговорни предприемачи. Такъв е и нашият колектив, в който работим в момента“, обяснява арх.Русинов. 
А този колектив е „Норд план“, който е създаден, след като Цвети Русинов затваря вратата на кабинета на главния архитект на града. Името дойде по аналогия с „Булплан“, които правиха общия градоустройствен план на Русе, така 
имах щастието да работя с един невероятен ерудит като арх.Стефан Стайнов
син на прочутия български композитор Петко Стайнов, разказва Цвети Русинов. За малко повече от двадесет години „Норд план“ не просто е извоювала авторитетно име. Тук работят 15 архитекти и конструктори, ние сме една от двете най-големи проектантски фирми в Русе, казва Русинов. 
Сред обектите, които той с удоволствие си припомня, са много обществени и жилищни сгради, спортни зали, офиси на банки, но също и Електрофакултетът на Русенския университет и един от обектите, на които арх.Цвети Русинов много му се радва - Канев център. Освен чисто професионалната тръпка, градежът на Канев център му дава и едно прекрасно приятелство с големия Игнат Канев. Често ни се обажда в събота, докато седи в колата и чака жена му да пазарува в хирпермаркета, усмихва се русенецът. 
Другата му професионална радост са реконструкциите и адаптациите на сгради, които са част от историческата визитка на Русе. Арх.Русинов е един от четиримата русенци с лиценз да проектира сгради, които са паметници на културата. Това е много интересна тема, почти 
няма старовремска къща в Русе, в която да не съм влизал и да не я познавам от мазата до покрива
казва той. Негови са адаптациите на красиви здания с аромата на русчушката европейска атмосфера от финала на 19 и началото на 20 век като хотелите „Чарлино плаза“ и „Ана палас“, Лапидариума на Историческия музей, музеят „Баба Тонка“, няколко бизнес сгради по улица „Славянска“ и по главната, както и цялостната реконструкция по „Александровска“ от Сметната палата до училище „Отец Паисий“. Самата сграда, в която се намира офисът на „Норд план“, не е паметник на културата, въпреки че е стара и именита. Но така умело и творчески е реставрирана, че изглежда точно като такъв паметник. 
Има и проекти, които не са реализирани - за сградата, която старите русенци знаят като „Дунавски вълни“, има разработени 7 проекта - за хотел, за ресторант, за банка, за какво ли не, но нито един не е реализиран. На архитекта му е криво и че нищо не се прави по сградата на застрахователно дружество „България“. „Поне в 10 комисии съм участвал, които са обсъждали съдбата й, но ето че нищо не помръдва. А 
единственият вариант е тя да се събори и да се изгради наново! 
Днес има прекрасни възможности това да бъде направено и тя да бъде възпроизведена напълно. Още през 1981-а там имаше пукнатини по 20 сантиметра, да не говорим за състоянието й сега...“, казва Русинов. 
А другата му болка са църквите. Храмовете имат нужда от специална грижа и трепетно отношение, убеден е той. Автор е на над 20 реконструирани и нови църкви. Сред тях са и манастирите в Каран Върбовка, в Копривец, в румънското Гюргево. А на сърцето му е Басарбовския скален манастир. За мен този манастир се превърна в кауза, почнахме го уж на шега с игумена дядо Емилиян, нямахме никакви пари, но ето че вече са факт двете битови сгради, посетителският център, камбанарията, зографисва се църквата, надяваме се да я осветим на Димитровден през октомври, казва архитектът. И подчертава, че всичко е направено с дарения, повечето в натура - някой е направил прозорците, друг - пътеките... Важното е, че 
така човек може да усети една особеност на дарителството - че като даваш, ти и получаваш
получаваш удовлетворението да направиш добро, да усетиш доверието и смисъла - защото манастирът е нещо, което остава във вековете, казва Цвети Русинов. И признава, че самият той от години на рождения си ден събира подаръците от приятели „в пликове“ и след това ги дарява за манастира. „Интересно, много пъти се е случвало в някакъв момент да закъсваме - трябва да се плаща нещо по манастира, а няма с какво. И точно тогава се появява нещо, което решава проблема“, пояснява той.  
Самият той най-много си харесва две от неговите творби. Най са ми присърце параклисчето в Червен и камбанарията в Басарбовския манастир, признава архитектът и кратко отбелязва, че и двете са с посвещение на Еличка, дъщеричката му, която трагично загина в катастрофа преди време. Понякога се натъжавам, особено като изпращам приятели - чувствам, че моят свят си отива, казва той. И веднага прогонва тази мисъл - поне видимо. Защото има още толкова много смислена работа да се върши! И в Басарбовския манастир, и в Лайънс клубовете /арх.Русинов е основател на първия русенски Лайънс клуб през 1996 г. и първи дистрикт управител/... И на сбогуване повтаря ключовата мисъл от една прекрасна притча: „Трябва нещо да се прави!“. Другото е съществуване, но не и живеене.