Символ на корупция. В това се превърна световното футболно правителство ФИФА. Най-богатата спортна федерация в историята още се люлее заплашително от скандалните разкрития за доскорошния си предводител Сеп Блатер и обкръжението му, но вече има нов шеф - Джани Инфантино, който трябва да я извади от блатото на съмненията, че се изкушава не от феърплея, а от парите и скъпите подаръци. Днес този разклатен, но не и поставен на колене колос навършва 112 години.
Домакин на основаването на ФИФА е Париж. Датата е 21 май 1904 година. Учредителният документ е подписан от футболните асоциации на Франция, Белгия, Дания, Холандия Испания, Швеция и Швейцария.
Два дни по-късно се провежда първият конгрес ва организацията, който 
избира и първия президент - французина Робер Гери
Предприема се оформяне на федерацията и създаване на асоциации, които са истински национални представителства и привличане на нови членове и най-вече на Британската футболна асоциация с нейните четирима членове - Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия.
На практика първите пет години ФИФА е само европейска федерация. Разширяването й започва през 1909 година с присъединяването на Южна Африка, последвана през 1912-1913 година от Аржентина, Чили и САЩ.
Това присъединяване, на държавите в асоциацията, поставя началото на международната дейност на федерацията и навлиза в ерата на Жул Риме.
Проблемите между държавите преди Първата световна война се отразяват и върху развитието на ФИФА. В онова време на разединение за президент на световната футболна федерация на конгрес на 1 март 1921 година е избран френският адвокат Жул Риме.
Тогава ФИФА има само 20 членове. За 33-те години председателство на Жул Риме федерацията търпи огромно развитие въпреки трудностите около Втората световна война. Влиятелният французин реорганизира ФИФА и осъществява мечтите на всички фенове за истинско световно първенство по футбол. Той напуска президентския пост след откриването на петото световно първенство в Швейцария, когато ФИФА наброява вече 85 членове.
Първото световно първенство по футбол
е през 1930 година. През май 1928 година на конгрес на федерацията се взима решение за провеждане на световно първенство, организирано изцяло от ФИФА, която избира и страната домакин. Унгария, Италия, Холандия, Испания, Швеция и Унгария представят своите кандидатури за първия шампионат. Фаворит обаче е Уругвай, който тогава е двоен олимпийски шампион през 1924 година и 1928 година и същевременно през 1930 година празнува 100 години от придобиване на независимостта си. И така, първото световно първенство се открива на стадион „Сентенари“ в Монтевидео на 18 юли 1930 година.
Четири години по-късно „бащата на Световната купа“ Жул Риме реализира мечтата си - третото световно първенство се провежда в неговата родина Франция. За четвърти път първенството на ФИФА трябвало да се проведе през 1942 година, но определянето на организатор се отхвърля на конгрес в Париж и шампионат така и не се провежда.
На 1 юли 1946 година се състои конгрес, на който за страна-домакин е избрана Бразилия. Четирите британски футболни асоциации се присъединяват към ФИФА през 1946 година отново благодарение на президента на федерацията Жул Риме. Четири години по-късно 80-годишният президент се оттегля от поста си по време на конгреса в Берн, а от този свят си отива през октомври 1955 година.
Федерацията отбелязва своята 50-годишнина с 85 членове
Сред първите стъпки на новопридобилите независимост след Втората световна война държави е точно присъединяването им към ФИФА. Броят на членовете на асоциацията расте постоянно. Предаването на световните първенства по телевизиите и другите медии също допринася за световната експанзия на организацията.
Като частна институция ФИФА не получава правителствени субсидии и не ползва фондове на други източници. Средствата й идват само от приходите от световното първенство. Това се променя след 11 юни 1974 година, когато президент става бразилецът Жоао Хавеланж. Той превръща ФИФА в мултимилиарден бизнес с 204 членуващи футболни асоциации от цял свят. 
В цялата си история федерацията е управлявана от едва девет души. Президентският пост се предава сякаш по династични правила, които изключват случайности при избора на следващия №1.
Кой е човекът, превърнал ФИФА от спортна организация в световна машина за пари и мощна икономическа империя? По всеобщо мнение Хавеланж е
първият футболен диктатор
а мнозина го смятат за кръстник на футболната мафия.
Столетникът Хавеланж е роден в Рио де Жанейро на 8 май 1916 година и никога не е играл професионален футбол. Увлечението му към спорта е свързано с плуването, където стига до националния отбор на Бразилия и участва в нацистката олимпиада в Берлин през 1936 г., но отпада още в сериите на 400 и 1500 м свободен стил. Отличното му образование (придобива докторска степен по право) обаче му помага да се изстреля към върховете на спортната администрация. Едва на 42 вече е член на Бразилския олимпийски комитет и оглавява бразилската спортна конфедерация. През 1974 година успява да избута сър Стенли Роуз от президентския пост във ФИФА и става първият неевропеец начело на организацията. В предизборната си кампания посещава 86 страни, често заедно с Пеле, когото по-късно с лекота загърбва.
„Той виждаше в бъдещето
Съзнаваше, че ако оглави федерация, организатор на събитие като футболния мондиал, в ръцете му ще попадне огромна икономическа власт“, разказва един от близките партньори на бразилеца - маркетинговият ас Патрик Нали.
Хавеланж печели с вота на Третия свят. Той обещава да разшири формата на мондиала и това му осигурява инфарктна победа на втори тур, въпреки че Роуз има на своя страна Хорст Даслер, сина на основателя на „Адидас“ Адолф Даслер. Успехът обаче е на път да се окаже пиров - Хавеланж няма пари, за да осъществи грандиозните си планове. В действие влизат политическите му умения. От враг той превръща Хорст Даслер в близък съратник и „Адидас“ се заема с финансирането на бъдещите проекти на ФИФА. „Кока-Кола“ също помага - двете компании и до днес са основни спонсори на световната федерация. Те поемат част от разноските в размер на 8 милиона долара по организацията на първия мондиал в ерата „Хавеланж“ - този в Аржентина през 1978 година.
Подкрепата на рекламодателите е ключова за бъдещето на бразилския президент и на самата ФИФА. Тя се превръща в модел за всяка глобална спортна организация. Парите, които „Адидас“ и „Кока-Кола“ осигуряват, 
променят лицето на големия футбол
Хавеланж изгражда нов модерен щаб на централата в Цюрих, обгражда се с огромен административен екип, пиари, финансови и маркетингови специалисти. „Неговата“ ФИФА показва пътя. Бумът на спортния маркетинг обаче върви ръка за ръка с далавери и подкупи за милиони долари. Хавеланж сключва сделки с дявола, съюзява се с военнопрестъпници, предава най-близките си. Емблематични са отношенията му с аржентинския вицеадмирал Карлос Алберто Лакосте.
Управляваната от военна хунта начело с Хорке Видела Аржентина е домакин на световните финали през 1978 година. Първоначално шеф на организационния комитет на първенството е Омар Актис, който е убит по време на военния преврат през 1976 година и мястото му заема Лакосте. Говори се, че Актис е ликвидиран именно от Лакосте.
Вицеадмиралът мобилизира огромен финансов ресурс, за да покаже позитивното лице на страната си пред света по време на първенството. Вложени са огромни суми за построяването на стадиони, пътища и инфраструктура, въпреки че народът има отчаяна нужда от болници и училища. Раздават се подкупи по време на самия турнир. Говори се, че 
Перу получава еквивалента на днешните 50 милиона долара, за да загуби с 0:6 от домакините
резултат, нужен им, за да изместят родината на Хавеланж Бразилия от директния сблъсък за трофея. Гласът на критичните медии е запушен, а противниците на режима са преследвани.
Докато Видела открива първенството с реч, пълна с фрази като „мир, приятелство, човешки права и живот в хармония“, на няколкостотин метра от стадиона се провеждат изтезания на политически дисиденти. Триумфът на „гаучосите“ със световната купа е представен като победа на обикновения аржентинец. Всичко това - с благословията на новия футболен властелин Жоао Хавеланж, страстно желаещ първият му мондиал да протече при невиждан успех. Лакосте, който е братовчед на Видела и за кратко дори е държавен глава на Аржентина през 1981 г., се превръща в любимец на президента на ФИФА. Заради „усилията“ си по организацията на мондиала получава вицепрезидентски пост в световната футболна централа.
Хавеланж е свързван и с Кастор де Андраде, сочен за глава на мафията в Рио де Жанейро и уличен във връзки с колумбийските наркобарони. През 1994 г. Андраде е осъден на 6 години затвор за мошеничество, а Хавеланж собственоръчно пише показания в негова защита: „Кастор е верен приятел, семеен и достоен човек, приятел на спорта“. Разследванията на бразилската полиция вадят
скандални факти за президента на ФИФА
който е получавал подкупи и скъпи подаръци от Де Андраде. Хавеланж обаче минава метър. Той е зает с велики дела - да превърне световното по футбол в най-голямата сцена за „среща на народите“.
Под жезъла му над ФИФА започват да валят златни дъждове от продажбите на телевизионни права. През 1987 година е сключена сделка за 440 милиона долара, с която централата продава правата на „Ай Ес Ел“ за следващите три мондиала на територията на Европа. Компанията е собственост на... Хорст Даслер.
През 1998 г. контрактът, отново за три първенства накуп, вече е на стойност $2,2 милиарда. Световното става най-гледаното събитие - по време на управлението на Хавеланж форматът на първенството нараства от 16 на 32 отбора. По пътя към тоталната глобализация на играта Жоао не се спира пред нищо. Краля на футбола Пеле, когото той развежда като панаирджийска мечка в кампанията си през 1974 година, получава лична забрана от Хавеланж да присъства на жребия за световното в Щатите през 1994 година. Легендата си позволява да влезе в конфликт със зетя на Хавеланж - Рикардо Тейшейра, което го вкарва в дългогодишна война с президента на ФИФА. Двамата стигат до крайности през 1997 година, когато Пеле като министър на спорта прокарва закон, според който футболните клубове в Бразилия стават търговски дружества, а футболистите получават много по-добри договори. В отговор Хавеланж заплашва, че ще забрани на бразилския национален отбор да участва на световното във Франция през 1998 година.
Това така и не се случва - Хавеланж вече е обявил, че през същата година ще слезе от трона. Но макар и в напреднала възраст,
изиграва блестящо финала на кариерата си
Успява да елиминира президента на УЕФА - шведа Ленард Йохансон, който има неблагоразумието да заяви, че при победа ще проведе финансово разследване във ФИФА. Това така и не се случва, защото печели швейцарското протеже на боса Сеп Блатер, а покрай това много от гласуващите печелят солидни суми, ако се вярва на обвиненията, че вотът бил брутално купен.
Разследване все пак има. То е международно, верният Блатер не може да го спре и през 2008 година излиза със заключение, че само за периода 1992-2000 година Хавеланж и Рикардо Тейшейра (ръководил бразилския футбол цели 23 години) са получили около 25 милиона долара подкупи от старите си дружки от „Ай Ес Ел“.
След сделка с швейцарската прокуратура двамата връщат 5 милиона долара. Поради напредналата си възраст Хавеланж дори не помирисва затворническата чорба. В рамките на процеса обаче става ясно, че всъщност „Ай Ес Ел“ е изплатила 140 милиона долара „благодарности“ на различни функционери на ФИФА в периода 1989-2001 г.
Наследникът Блатер се оказва не по-малко ловък във финансовите машинации. Неговата ера във ФИФА се свързва с безкрайни скандали, в които валчестият президент оцелява дори без драскотина до миналата година, когато хора от най-високите етажи нарушават омертата и столът на вечния Сеп бързо-бързо изстива.
Баталиите около Блатер са безбройни, но са твърде пресни и познати.
Сега на капитанския мостик на световния футболен кораб е друг швейцарец - Джани Инфантино, от когото се очаква да го опази от внезапно появилите се плитчини и отново да го изведе в открито море, но без баласта на нечестните комбинации и головете от засада, каквито са раздаваните доскоро щедри подкупи на всички нива.
По материали от интернет