Северна Корея проведе първия от близо четири десетилетия конгрес на управляващата партия.Ето пет неща, които научихме от четиридневното събиране на висшето ръководство на изолираната, разполагаща с ядрени оръжия страна.

Партията се завръща

Конгресът подпечати политическото завръщане на Работническата партия на Корея (РПК), кжоято беше принудена да отстъпи влиянието върху взимането на решения на военните по време на управлението на починалия лидер Ким Чен Ир от 1994 до 2011 г. Неговата „сонгун“ или политика, при която от партията властта, с която беше разполагала по време на управлението на неговия баща Ким Ир Сен, отиде при военните и генералите. Той никога не свика партиен конгрес по време на продължилото си 17 г. управление.

Откакто сегашният лидер Ким Чен Ун пое властта през 2011 г. след смъртта на баща си, партията си възвърна загубени позиции, като той подмени десетки силни военни командващи и постепенно създаде съюзи с влиятелни партийни функционери.

Конгресът потвърди положението на партийното ръководство като висш орган за взимане на решения, като това върховенство беше закрепено с избирането на Ким Чен Ун за председател на партията.

Ядрена оръжейна програма на висока скорост

Само в случай, че някой все още е имал и най-малкото съмнение, на конгреса беше подчертано, че Северна Корея възнамерява с пълна пара да развива своята ядрена оръжейна програма, без да обръща внимание на санкциите на ООН и почти всеобщото осъждане.

Ким Чен Ун даде висока оценка на „великолепния и ободряващ звук“ на последния засега ядрен опит на Северна Корея през януари, а делегатите приеха доклада на Ким, призоваващ към подобряване и разширяване на ядрения арсенал на страната.

Обещанията на Ким Чен Ун да следва политика на неразпространение – Северна Корея се оттегли от световния Договор за неразпространение през 2003 г. - и да настоява за глобално премахване на ядрените оръжия, бяха в голяма степен пренебрегнати в качеството им на символични намеци от негова страна, че Северна Корея е „отговорна“ за положението с ядрените оръжия.

Макар конгресът да беше завръщане на партията, Ким Чен Ун отдели голямо внимание, за да подчертае водещата роля на разполагащата с ядрени оръжие армия като гарант за оцеляването на страната.

Титлите имат значение

Ако да бъдещ върховен лидер в еднопартийна държава не е достатъчно, то Ким Чен Ун беше официално избран от делегатите на конгреса и за председател на РПК. Този пост се прибавя към вече внушителния списък от титли на Ким Чен Ун, сред които председател на централната военна комисия, председател на комисията по национална отбрана и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия.

Но титлите са важни в Северна Корея и партийното водачество предизвика сериозен политически отзук, тъй като постът беше заеман от дядото на Ким, почитаният основател на страната Ким Ир Сен.

Ким Чен Ун залагаше на физическата си прилика със своя дяда, и постът на председател намеква, че той иска да играе роля, подобна на неговата.

Човек с план

Ким Чен Ун огласи петгодишен икономически план, първият подобен документ от десетилетия.

Малко детайли от плана станаха публично достояние, извън амбицията за увеличаване на производството и ефективността във всеки важен икономически сектор.

Но фактът, че планът беше представен от Ким Чен Ун, беше оценен като значим, с което младият ръководител пое лична отговорност за икономиката, която закопана от неговия баща.

В неговото първо публично обръщение, направено на военния парад през април 2012 г., Ким Чен Ун каза, че е решен севернокорейците „никога повече да не затягат коланите“.

Необходимостта от повишаване жизненото равнище е постоянен рефрен в неговите новогодишни обръщения,макар анализатори да отбелязват, че засега тези обещания са били лишени в голяма степен от каквито и да било политически инициативи.

Контрол над чуждите медии

Северна Корея плътно контролира информирането за страната и е на второ място (след Еритрея) в Световния индекс по свобода на словото.

Да отразяват конгреса бяха поканени около 130 чуждестранни репортери, но им беше даден достъп до събитието само в последния му ден и то за пет минути. През останалото време те бяха внимателно наблюдавани от „бавачки“, а движението им извън техния намиращ се на остров хотел беше обект на строги ограничения.

Журналист от Би Би Си, чиито информации бяха преценени като неуважителни, беше задържан и експулсиран от страната, след като беше разпитван в продължение на осем часа и принуден да подпише изявление, в което се извини за покриването на събитието, като действията му са определени от длъжностни лица като „говорейки много лошо за системата и за ръководството на страната“.