Моят опит показва, че добра обществена политика се оформя най-добре след безпристрастен анализ какво в практиката работи или не. Политика, основаваща се на общи предположения и популярни чувства може да се превърне в рецепта за погрешни предписания и заблудени намеси.

Никъде този развод между реторика и реалност не е толкова очевиден, колкото при формулирането на световните политики за наркотиците, при което често емоциите и идеологията, а не доказателствата надделяват.

Вземете например случаят с медицинското използване на канабис. Ако се вгледаме внимателно в доказателствата от Съединените щати, сега знаем, че легализирането на употребата на канабис за медицински цели не доведе до увеличаване на употребата му от тийнейджъри, както твърдят опонентите му. За разлика от този случай в Америка има почти трикратно увеличение на смъртните случаи от свръхдози хероин в периода 2010-2013 г., въпреки че законът и тежките наказания не са променени.

Тази година, между 19 и 21 април Общото събрание на ООН ще проведе специална сесия за наркотиците и светът ще има шанса да промени курса. С приближаването на събитието трябва да попитаме себе си дали сме поели по пътя на правилната политика. И по-конкретно как да се справим с това, което Службата за наркотици и престъпления на Обединените нации нарича „непредвидими последици“ на политиката през последните 50 години, които са помогнали, наред с други неща, за създаването на огромен, международен престъпен пазар на наркотици, който подхранва насилието, корупцията и нестабилността? Просто помислете за 16000 убийства в Мексико през 2013 г., много от които са пряко свързани с трафика на наркотици.

Война срещу народа

В световен мащаб „войната срещу наркотиците“ не успя. Някои изчисляват, че прилагането на глобалната забрана струва най-малко 100 милиарда долара на година, но най-малко 300 милиона души сега употребяват наркотици в света, което допринася за глобален незаконен пазар с оборот от 330 милиарда долара годишно, един от най-големите стокови пазари в света.

Забраната има малко влияние върху доставката или търсенето на наркотици. Когато прилагането на закона успява в една област, производството на наркотици просто се премества в друг район или страна, наркотрафикът минава към друг маршрут и наркоманите преминават към друг наркотик. Нито пък има забрана, която е довела до значимо намаление на употребата. Проучванията последователно не успяват да установят наличието на връзка между суровостта на законите за наркотиците на дадена страна и нивата в нея на употреба на наркотици. Широкото криминализиране и наказание за хора, които употребяват наркотици, препълнените затвори, означават, че войната срещу наркотиците е, в значителна степен, а война срещу наркоманите – война срещу народа.

Африка е тъжен пример на тези проблеми. Комисията за борба с наркотиците в Западна Африка, която свика моята фондация, съобщи миналата година, че районът вече е станал не само основен транзитен пункт между производители в Латинска Америка и потребителите в Европа, но и област, в която потребление се увеличава. Наркопарите и престъпността, свързана с тях, насърчават корупцията и насилието. Стабилността на страните и региона като цяло е под заплаха.

Смятам, че наркотиците са унищожили живота на много хора, но погрешни правителствени политики са унищожили много повече. Всички ние искаме да защитим нашите семейства от потенциалната вреда на наркотиците. Но ако децата ни развиват проблема с наркотиците, ние със сигурност ще искаме грижи за тях като за пациенти, нуждаещи се от лечение, а не заклеймени като престъпници.

Прекратяване на заклеймяването и начало на помагането

Тенденцията в много части на света на заклеймяване и лишаване от свобода на употребяващите наркотици спира много от тях да търсят медицинска помощ. В какви други области на общественото здраве ние криминализираме пациенти, нуждаещи се от помощ? Наказателните мерки са изпратили много хора в затвора, където положението с употребата на наркотици от тях се е влошило.

Криминално досие за един млад човек поради незначително престъпление, свързано с наркотици, може да бъде много по-голяма заплаха за неговото благополучие, отколкото редовна употреба на наркотици. Първоначалният замисъл на политиката за наркотиците, според Конвенцията на ООН за наркотичните вещества, беше за защита на "здравето и благополучието на човечеството." Ние трябва да пренасочим международната и национална политика към тази ключова цел.

Това изисква от нас да предприемем четири критични стъпки.

Първо, трябва да се декриминализира личната употреба на наркотици. Използването на наркотици е вредно и намаляване на тези вреди е задача на системата на общественото здравеопазване, а не на съда. Това трябва да бъде съчетано с укрепването на услугите за лечение, особено в страните със средни и ниски доходи.

На второ място, трябва да приемем, че един свят без наркотици е илюзия. Вместо това трябва да се съсредоточим върху гарантирането на това, наркотиците да причиняват възможно най-малко вреда. Мерките за намаляване на вредите, като например програми за смяна на иглите, може да имат реално значение. Германия прие тези мерки по-рано и нивото на заразяване с ХИВ сред инжекционно употребяващите наркотици е близо до 5 на сто, за сравнение с над 40 процента в някои страни, които се противопоставят на този прагматичен подход.

Трето, трябва да се обърнем към регулирането и общественото образование, а не към пълното отстраняване на наркотиците, което знаем, че няма да се случи. Стъпките, предприети успешно за намаляване потреблението на тютюневи изделия (много мощна и вредна пристрастеност) показват какво може да се постигне. Регулирането и образованието, а не заплахата от затвор, намалиха броя на пушачите в много страни. По-високи данъци, ограничения върху продажбата и ефективни кампании за борба с тютюнопушенето донесоха добри резултати.

Законната продажба на канабис е реалност, която започна с легализирането на продажбата на канабис за медицински цели през 1996 г. в Калифорния. Оттогава 22 щати в САЩ и някои европейски страни последваха примера. Други са отишли още по-далеч. Инициатива, която спечели мнозинство пред избирателните урни, е причинил Колорадо да легализира продажбата на канабис за тонизиране. Миналата година в Колорадо бяха събрани около 135 милиона долара под формата на данъци и лицензионни такси, свързани със законната продажба на канабис. Други поеха по по-малко търговски пътища. Използващите социални клубове за канабис в Испания могат да се увеличават и да купуват канабис през малки нетърговски организации. И Канада изглежда вероятно да стане първата страна от Г-7, която догодина да регулира продажбата на канабис.

Регулирането със закон опазва здравето

Първоначалните тенденции ни показват, че където канабисът е легализиран, не е имало взрив в употребата на наркотици или свързаната с наркотиците престъпност. Размерът на черния пазар се свива и на хиляди млади хора са били спестени криминални досиета. Но регулиран пазар не е свободен пазар. Ние трябва внимателно да мислим какво се нуждае от регулиране и какво не. Доколкото по-голяма част от употребата на канабис е случайна, умерена и не свързана със значителни проблеми, въпреки това тя трябва да бъде регулирана именно заради потенциалните рискове от нея.

И следователно, четвъртата и последна стъпка е да се признае, че наркотиците трябва да се регулират точно защото са рискови. Време е да се признае, че наркотиците са безкрайно по-опасни, ако са оставени единствено в ръцете на престъпници, които нямат притеснения за здравето и безопасността. Правното регулиране защитава здравето. Потребителите трябва да са наясно с това какво приемат и да имат ясна информация за рисковете за здравето и как да бъдат сведени до минимум. Правителствата трябва да са в състояние да регулират доставчиците и търговските обекти в зависимост от това каква вреда може да предизвика наркотикът. Най-рисковите наркотици никога не трябва да бъдат на разположение "на щанда", а само чрез лекарско предписание за хора, регистрирани като зависими потребители, както вече се случва в Швейцария.

Научните доказателства и нашата загриженост за здравето и правата на човека трябва да оформят политиката за наркотиците. Това означава да направим така, че по-малко хора да умират от свръхдоза и че дребни престъпници не попаднат в затвора, където проблемите им с наркотици се влошават. Време е за по-интелигентен, основаващ се на здравето подход към политиката за наркотиците. Време е държави като Германия, които са приели по-добри политики в страната, категорично да се застъпят за промяна на политиката в чужбина. Специалната сесия на Общото събрание на ООН на проблема с наркотиците в света ще бъде едно добро място за започване.

.......................

Автор на публикувания във в. „Хъфингтън пост“ коментар е Кофи Анан. Той беше генерален секретар на ООН (1997-2006 г.). През 2001 г. получи Нобелова награда за мир. Днес живее в Женева, където оглавява Фондацията Кофи Анан. Също така е член на Световната комисия за политика за наркотиците.