Галина Йорданова e психолог към фондация „Русчук“. Има две висши образования - българска филология и психология и социология на управлението. Работила е като редактор и учител. За първи път с приложна психология се сблъсква при работата си в националната мрежа „Училища за здраве“ и българската асоциация на тези училища. Изкарала е пълния курс на узбекския психолог и лечител Мирзакарим Норбеков и на Тибетската академия на д-р Алексей Шадрин в София, в практиката си прилага системите на канадския психолог Джон Кехоу, автор на бестселъра „Подсъзнанието може всичко“, и на световно известния хипнотизатор Пол Маккена.

Жанета ЧУЧУЕВА
- Г-жо Йорданова, фондация „Русчук“ стартира серия от семинари за възпитание на емоционалната интелигентност, водещ на които сте вие. Какво означава емоционална интелигентност и как се възпитава тя?
- Възпитава се с упоритост и постоянство. А колкото до това какво означава, американският психолог д-р Даниъл Голман, специалист по поведението и мозъка, определя емоционалната интелигентност чрез 5 характеристики. Първата е самоосъзнаването на човека, тоест хора, които имат висока емоционална интелигентност, осъзнават своята личност, своята отговорност като поведение и присъствие в социума. На второ място той поставя саморегулацията - това е умението да познаваш себе си, да познаваш силните си страни и да се стремиш да ги развиваш. И в същото време да умееш да не изразяваш емоции, които биха нарушили хармонията в отношенията, да ги тушираш. Следва мотивацията да развиваш умението да общуваш и да се стремиш в един контакт да постигнеш резултата победител-победител. Емпатията е може би втората по важност характеристика на емоционалната интелигентост. Това означава да разбираш не само своите емоции, но да разпознаваш и тези на другите, когато те не са явно проявени, да умееш да предразположиш хората, като разчиташ тяхното състояние, и дори когато не можеш да им предложиш решение на техния проблем, да ги накараш да се почувстват по-спокойни. И пето - това са социалните умения, да умееш да създаваш връзки и да ги правиш колкото е възможно по-ефективни и печеливши и за двете страни.
- Казвате, че саморегулацията означава и да потискаш емоциите си, за да не засегнеш другия. Според холистичната медицина обаче, която разглежда човека като органична цялост, потиснатите емоции се проявяват на физическо ниво като тежки заболявания.
- Саморегулацията всъщност е умението да кажеш „не“, но по начин, който е аргументиран, да си ефективен в отстояване на собствените си позиции, на собствените си граници и интереси, но да го правиш по начин, който да не фрустрира другия човек. Разбира се, че емоциите не трябва да се потискат. Но дали си ефективен лидер, ако на оперативка хвърлиш чашата с вода по някого, който е сгафил? Когато казваш на някого: Ти си некадърник!, всъщност прилепваш някакво качество от дадената ситуация към личността на човека, тоест ти го етикетираш. Това е ти-посланието. А можеш да му кажеш: Ти си прекрасен сътрудник, но когато постъпваш по този начин и рушиш авторитета на организацията, ме караш да се чувствам разочарован. Това е аз-посланието. И когато един човек може да прави разлика между тези две неща, той трудно може да се ядоса и да излезе от равновесие.
- Много ниско емоционално интелигентен ли е българинът, щом се случват толкова страшни неща по улиците - бой заради натиснат клаксон, убийства на деца, нападения над лекари, агресия навсякъде? Как оценявате ситуацията от тази гледна точка?
- Различни изследвания, които излизат напоследък, ни нареждат на N-то място по способността да бъдем щастливи. Всичко това опира до възпитанието и отсъствието на емоционална интелигентност. А тя няма откъде да дойде - спомнете си всичките поговорки, съхранени в родовата памет, които са убийствени по отношение на успешността на човека - например Преклонена главица сабя не я сече. Те може би са осигурявали оцеляването на хората през вековете, когато са възникнали, но ситуацията оттогава многократно се е променила, а тези нагласи са останали. На една среща с известната наша психоложка Мадлен Алгафари тя разказа за свое участие в обучителен семинар в Швеция заедно с други българи. Водещият поискал да кажат кой е в техния най-близък кръг. И всички българи отговорили: децата, семейството, родителите. Явно много невротично си живеете там в България, коментирал обучаващият, защото всички българи се откроили с един и същи кръг на близост. А къде сте вие? Тоест, нас никой не ни учи, че първо трябва да обичаме себе си. Ако ти не се грижиш за себе си на първо място, ако работиш до изнемога и не отделяш време за себе си, раздаваш се непрекъснато в службата, вкъщи, най-вероятно накрая ще се превърнеш в един изморен човек и ще започнеш да мразиш света и себе си.
- Като всяко възпитание и това за емоционална интелигентност трябва да започне от семейството...
- ...и понеже в много случаи няма как да започне от самото семейство, ние сме готови да предложим на училищата модел как да започне от първи клас. Първата стъпка е диагностициране на децата за нивото на тревожност в училището. Имаме такива тестове, изпробвали сме ги, дават много добри резултати. След това можем да обучим учителите как да въвеждат в часовете на класа поведенчески модели чрез ролеви игри, а в по-горните класове и чрез достъпна теория. По-големите ученици страшно се увличат от това те да бъдат обучители на връстниците. Децата ще се обучават да познават чувствата си, да реагират емпатийно. В детската градина е много трудно да обясниш какво е емпатия, но това може да се постигне с ролева игра. Примерно да се разиграе ситуация на борба за една и съща играчка: Дете кара колело, идва друго и му го взема със сила, след което се появява баткото на жертвата и ошамарва агресора, както обикновено се случва. Тогава зрелият възрастен може да предложи на децата да опитат друго нещо: едното дете има колело, а другото - книжка за оцветяване, предложи му книжката, а то ще ти даде колелото. Така се постига моделът победител-победител. А какво е агресията? Това е поведение на жертва. Въпросът е децата да осъзнаят, че не са жертва, че могат да бъдат силни с добро, а не със стремежа кой е по-по-най. Тогава те ще започнат да вярват в себе си. Но трудно го осъзнават
- Какво е нивото на тревожност в училищата? Предполагам, че е високо, щом избива в агресия.
- Различно е, не можем да слагаме под един знаменател всички. Правихме изследване в ОУ „Тома Кърджиев“ и нивото е 47%, което е около нормата. Децата със завишена тревожност са около половината и малък процент са с висока тревожност. Интересни са параметрите, по които се стига до общото ниво - преживяване на социален стрес, фрустрация, потребност от успех, страх от себеизразяване и пр. Откроиха се три от тях, където повечето деца показват високи нива на тревожност. Това е страхът от себеизразяване, свързан много плътно със страх от несъответствие с очакванията на другите. Например едно от децата получи по-ниска от очакваната оценка на тест по английски и през сълзи сподели: Сега мама няма да ме заведе в мола. Това дете силно се нуждае от одобрението на родителите си и това поражда високо ниво на тревожност у него. Третият параметър е страхът от проверка на знанията, който също е свързан с предишните два. Интересно е обаче, че при параметъра проблеми с учителите няма високи нива на тревожност.
- Примерът с това дете показва, че съществуват проблеми в семейството. Очаква се родителите да възпитават децата си, кой обаче да възпита тях, след като през изминалите 26 години порасна едно объркано в ценностите си поколение?
- Това е тъжната истина, че семействата не са готови да бъдат родители. Ние реално не можем да направим много за семействата. Но ако съумеем да възпитаме у децата емоционална интелигентост, те ще научат родителите си да се договарят с тях, а не да ги наказват.