Министерството на финансите е изготвило нов проектозакон за облагане на хазарта плюс специална концепция към него, но е засекретило и двата документа и не желае да ги представи пред обществеността. Това става ясно от отговор на ведомството на заявление на Mediapool за достъп до обществена информация.

Преди година и половина при промени в Закона за хазарта беше записано, че до 28 февруари 2015 г. правителството трябва да разработи "концепция за облагането на хазартните игри, придружена с оценка за въздействието" и да внесе в Народното събрание необходимите законодателни промени. От отговора на МФ става ясно, че ведомството е изготвило и концепция, и проектозакон, но те до момента не са придвижени.

Документите са служебна информация

МФ не може да предостави документите, защото те са служебна информация, а именно – "свързани са с оперативната подготовка на актовете на органите и нямат самостоятелно значение".

В средата на март тази година финансовият министър Владислав Горанов леко открехна завесата по въпроса в отговор на парламентарен въпрос на депутата от БСП Георги Свиленски. От думите му стана ясно, че в разработената концепция е предложен нов режим на облагане на хазартната дейност у нас.

Предлага се ново облагане

"Хазартните игри ще се облагат с данък върху хазартните игри, а хазартната дейност - с корпоративен данък и заплащане на лицензионни такси (първоначална такса за издаване на лиценз и годишна лицензионна такса за поддържането му)", посочва Горанов. Подготвен е и проект на Закон за данъците върху хазартните игри.

"Предложеният режим на облагане на хазартната дейност има за цел намаляване дела на нелегалната хазартна дейност и увеличаване на бюджетните приходи, като едновременно с това е съобразен с основните принципи на ефективност на данъчната система – неутралност, равнопоставеност, справедливост при облагане, прозрачност и разбираемост за икономическите оператори, организатори на хазартни игри", твърди министърът, но не казва защо новият режим не е придвижен.

Различно облагане за онлайн и традиционен хазарт

Облагането на хазарта у нас драстично се промени с легализирането на онлайн залаганията в началото на 2014 г. Тогава се прие традиционният хазарт да се облага доста по-солено в сравнение с онлайн залаганията, като аргументът беше, че така ще се привлекат големи международни инвеститори в електронните "игри на щастието".

Така в закона бе записано, че за традиционния хазарт – тото, лото игри, залагания върху резултати от спортни състезания и др., се събира държавна такса в размер на 15% върху направените залози, тоест върху оборота. За онлайн залаганията пък се събира двукомпонентна държавна такса. Тя се състои от еднократна удръжка от 100 000 лв. и променлива част в размер на 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби.

Пропуск струва на хазната 30 млн. лева

Оказа се, че с промените от 2014 г. депутатите са забравили да въведат данък върху бингото и лотариите, които цяла година не се отчитаха в хазната. В резултат лотариите на бизнесмена Васил Божков "Националната лотария" и "Лотария България" си спестиха към 30 млн. лв.

От началото на 2015 г. бингото и лотарията вече се облагат в зависимост от това дали са в традиционен или онлайн формат. Хазартните оператори плащат и корпоративен данък за другите си дейности извън самия хазарт. Телефонният хазарт се облага с корпоративен данък в размер на 15% върху увеличението на телефонната услуга. Данъкът върху игралните автомати и казината пък представлява фиксирани суми на тримесечие.

Отстъпка без ефект

Данъчната отстъпка за онлайн хазарта обаче не даде очаквания ефект. За повече от две години бяха издадени едва 10 онлайн лиценза, от които само 4 са на чужди компании. През 2014 г. Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е събрала от онлайн залагания скромните 2.7 млн. лв., а през 2015 г. - 6.2 млн. лв., сочат данните на ведомството. За сравнение от традиционния хазарт през 2014 г. в ДКХ са влезли 53.6 млн. лв., а през 2015 г. - 88.4 млн. лв. Отделно постъпления има и в НАП.