Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непозната история на Русе и региона.


Мариана ДИМИТРОВА
Регионален исторически музей Русе

Колкото и абсурдно да ни изглежда сега, до края на 19 век се приема, че спортът би могъл да увреди здравето на жените. Промяната на обществените нагласи настъпва, когато девойките започват да посещават училища и колежи, където има часове по езда, плуване, гребане, кънки и др.
След първото им участие на Олимпиадата в Париж през 1900 година за жените стават достъпни конната езда, крокетът, стрелбата с лък и голфът - само за най-богатите дъщери и съпруги на членовете на голф клубовете. Голяма популярност сред жените си спечелва и тенисът. Най-революционно обаче се оказво колоезденето, което освобождава женското тяло от затвора на корсета и постепенно лансирало носенето на панталони от дамите. Дори някои феминистки смятат, че колоезденето е направило повече за еманципацията на жените, отколкото всичко друго.
Общественото мнение в Русе, както и в България, до края на 19 век 
трудно приемат разкрепостяването на жените
и участието им в непознати до този момент спортни изяви. Това, което е позволено за чужденките в града - съпруги на консули, банкери, търговци, е немислимо за русенки. Легендата разказва, че големият реформатор Мидхат паша уредил женски турнир със стрелба по гълъби, за да впечатли дамата на сърцето си Калиопа, съпругата на пруския консул в Русе, и измислил елегантен начин да й подари къща като награда. Всички състезателки получили пушки, заредени с халосни патрони, но Калиопа имала истински и, разбира се, спечелила.
Срещу стереотипите на тогавашното общество въстава Екатерина Каравелова, дипломирана в Москва през 1878 година учителка. Русенци не приемат еднозначно разходките й с кон из града и общуването й с млади мъже. Издателят Тодор Х.Станчев пише с морализаторски тон за нея във вестник „Славянин“:
„...насаждала разврат като препуска с кон - набелена, начервена за общ съблазън на гражданството, което негодувало“
В разказите на старите русенци открихме и друга смела дама Райна Герова, дъщеря на индустриалеца Георги Геров, която също е упреквана за язденето на кон, за модните тоалети и разкрепостения си характер. Тя скандализира града с четирите си брака, нещо нечувано за онова време, като последният й съпруг е барон фон Геминген, командир на немските пехотни части през Първата световна война.
През 1894 година в Русе се създава първото модерно българско спортно дружество „Сокол“ (по-късно „Русенски юнак“), в което се сформират и девически юнашки чети. 
Заслуга за това имат учителите Никола Гладнишки и известният швейцарски специалист Луи Айер
През 1906 година Никола Гладнишки създава юнашка чета за момичета в училище „Св.Георги“, а през 1911 година - дамска юнашка чета, в която се включват съпругата му Елена Гладнишка, сестрите Хруби, сестри Тодорови, Елена Мюлхаупт, Анна Фишер, д-р Златарева, Карлсон, Гройс и др. Същата година под негово ръководство дамската чета участва в соколския събор в Загреб, Хърватия, а през 1912 година - в соколския събор в Прага, Чехия.
Броят на жените в гимнастическо дружество „Юнак“ непрестанно расте, като през 1913 година само в Девическата гимназия под ръководството на Райна Балканска в юнашката чета има 40 девойки. За масово присъствие на жените в спортните изяви на „Русенски юнак“ можем да говорим едва след 1921 година, когато те достигат 480.
„Гражданите обичаха юнаците и на всяка тяхна инициатива се отзоваваха масово
В Русе нямаше къща, от която ако не бащата или майката, то синът, дъщерята или внучката да не са членове на дружеството. Имаше семейства като Ръткови, Казанджиеви, Мирчеви, Тодорови и много други, които с гордост носеха юнашкия калпак“ -пише в спомените си Никола Гладнишки, който е първият българин в Русе с необходимата подготовка по гимнастика от следването си в Прага и специализация по балет в Пражката опера. През 1907 година той открива професионален шестмесечен танцов курс по класически танци, в който участват 300 двойки от Русе; основава и детска балетна школа.
След Първата световна война в България навлизат нови спортове, създават се спортни клубове, някои от които започват развитието си като женски игри. Баскетболът се появява в Русе през 1906 година, когато Никола Гладнишки носи от Прага топки и създава отбор в училище „Св. Георги“, но играта добива популярност през 1919 година със създаването на спортните клубове в града.
В началото баскетболът е игра само за девойки
За това първите правилници са „Дамски баскетбол“ и се провеждат състезания за „Купата на баскетболистката“.
Волейболът също е предимно игра за девойки в училищата. Държавно първенство по волейбол започва да се организира от 1933 година. За да се излъчи участник в него, в Русе се организирало състезание между волейболните дамски отбори на клубовете „Ангел Кънчев“, „Раковски“ и „Напредък“.
Успехите в женския спорт не закъсняват. На международното състезание във Венеция през 1931 година женският национален отбор по гимнастика, съставен изцяло от русенки, печели първо място в ансамбловото съчетание.
Изгрява звездата и на първата жена - шампионка по колоездене, русенката  Веселина Сапунова. С дамско колело „Мерцедес-Бенц“ тя участва в много състезания, от които е носителка на 4 златни медала.
Най-масовото спортно занимание през зимата сред русенските девойки е пързалянето с кънки
Първата ледена пързалка от 1901-1905 година се намира в началото на днешния младежки парк. По-късно „катокът“ е при устието на река Русенски Лом, където вече има гардероб, бюфет с напитки и закуски, а оркестърът на Дунавската флотилия озвучава състезания по фигурно „катание“. През зимата, когато водита не Дунав замръзнат, се правят екскурзии с кънки до Гюргево за девойките и младежите от дружество „Русенски юнак“.
„В Жабешкото се стичаше цялата вода на града и през зимата замръзваше, тогава се правеше един каток. Там идваха по-богатите госпожици на Русе, които бяха ходили в европейските градове, имаха специални костюми и кънки. Знаеха хубаво да се пързалят и по двойки играеха под музиката на виенски валсове“ - разказва Руси Дочев.
Макар и далеч от планинските курорти и писти, Русе има и своите добри скиори, обединени през 1931 година в Ски клуб с председател Карло Вилнер. От самото си основаване клубът организира ски излети и пързаляния с участието на много жени и девойки. 
Жените се включват и в Яхт клуба, основан през 1931 година, към който има дамска чета по гребане и плуване
Тенисът е елитарен спорт, който навлиза в Русе чрез чужденците пребиваващи в града. Първият тенис корт е построен през 1913 година от Рене Арнтцен, директор на Захарна фабрика, в района на предприятието. По същото време тенис корт съществувал и във френския девически пансион „Notre damе de Sion“, но достъпът до него е разрешен само за колежанките.
По-късно в градския Тенис клуб, създаден през 1930 година от Тодор Хрулев и Евгений Димов, се записват и много жени. От 1932-1933 година жените играят тенис на новите кортове на стадиона на спортен клуб „Напредък“, където постигат значителни успехи. Най-добрите русенски тенисистки са Ценка Бурова, Тинка Маринович и Мара Сокерова. В Русе са проведени няколко женски тенис турнира, което показва, че русенската женска тенис школа е била сред водещите в страната.
След Втората световна война и смяната на политическата система в страната, тенисът в Русе започва да се възприема от новия елит като „буржоазен“ спорт и развитието му изостава. 
Повикът за масова физическа култура дава предимство на други спортове
Спортът е явление, свързано с появата на модерното индустриално общество и необходимостта от запълване на свободното време. Спортните надпревари вече се превърнали в развлекателни зрелища и най-важното станали достъпни за жените. В Русе тези промени имат масов характер през 20-те години на 20 век, когато възникват и дамските спортни клубове. Клубовете са аматьорски и достъпни за всяка жена, която търси изява, забавление, или разтоварване от всекидневните грижи.