Мариета Петкова щедро връща доброто, отворило пред нея вратите на успеха
Но да се върнем на „нарушението“. Мариета Петкова престъпи формално правилото на скромността и обясни това пред учениците в СОУ „Христо Ботев“. „Направих го, тъй като за мен това е шанс да общувам с вас - да ви видя, да ви представя моето изкуство, да направим тази среща. И много бях щастлива да чуя това, което разказаха вашите учители за баща ми. Животът ни беше разделил, тъй като аз учих в чужбина, а и сега живея през повечето време в чужбина, но за мен е важно това, че тук, в това емблематично за Русе училище, помнят и знаят какво е направил моят баща за поколения ученици“, каза Мариета Петкова. И предостави на училищното настоятелство сумата от 2250 лева, с които ще бъдат подпомогнати даровити деца за участия в олимпиади.
Другата част от дарението - 1100 лева, бе предадена в Училището по изкуствата
Те ще помогнат на петокласника пианист Димитър Върбанов, ученик на Красимира Иванова /самата тя - съученичка на Мариета Петкова от Музикалното/, и на талантливата единадесетокласничка Лилиана Кърджиева, ученичка по класическо пеене на Катрин Емилова, да се явят на предстоящи конкурси и да участват в майсторски класове. Такива деца имат нужда от подкрепа, да почувстват как някой им помага, защото те имат дарба и тази дарба трябва да се развива, казва Мариета Петкова. И пояснява: „Аз също съм имала такава подкрепа и затова знам колко е ценно това. И въобще смятам себе си за късметлийка. Имах стабилната, но деликатната подкрепа на моите родители, а след това - и късмета да попадам на прекрасни преподаватели!“.
Докато говорим за това в кафенето пред Доходното здание, Мариета Петкова засиява - вижда своята класна от Музикалното училище Сребрина Гуглева, преподавателката по музикална теория. Двете разговарят известно време извънредно сърдечно, пожелават си скорошна среща и музикантката се връща отново към интервюто, някак още по-просветлена. Наистина имахме щастието да общуваме с невероятни преподаватели, усмихва се тя и си припомня за Веселина Лазарова, Джована Миновска, Мария Узунова... Благодарение на това, че те не щадяха времето си, а щедро го споделяха с нас, техните ученици, ние днес сме това, което сме, убедена е Мариета Петкова. Те ни посвещаваха не само учебните часове, а разговаряха с нас, караха ни да мислим и да анализираме, учеха ни да четем между редовете
откриваха ни световете не само на музиката, но и на литературата, на добротата
на стойностните неща в живота, продължава тя.
Нейните родители са преподаватели по химия - баща й Яким Петков 37 години от живота си посвещава на учениците и на знаковото русенско училище „Христо Ботев“. Майката също е химик - двамата са се запознали в Софийския университет, но нея я помнят някогашните ученици от Техникума по корабостроене и корабоводене.
Родителите ми събират в семейство широтата на Тракия - майка ми е от Чирпан, от Чипиловия род, и гордата осанка на Тетевенския балкан - татко е родом от Ябланица, разказва Мариета Петкова. Никой от тях не се е занимавал с музика, но майката от дете е мечтаела да има пиано и да свири на него. И когато в детската градина другарката Финкова, учителката по пеене на Мариета, вика родителите, за да им каже, че детето има музикален слух, те отвеждат момиченцето в музикалната школа. Първата й учителка е Жанет Бенун, току-що завършила Консерваторията и назначена на работа в Русе. Тя улавя за ръчичка момиченцето и го повежда във вълшебния свят на музиката.
Когато то станало на 7 години, родителите й изтеглили детския влог - тогава по традиция всички правеха такива спестовни влогове на децата си още с раждането им - и парите точно стигнали, за да купят първото пиано „Цимерман“. Толкова съм им признателна за тяхната подкрепа - подкрепата им беше безусловна, но в същото време и без излишни амбиции, без скептицизъм, без да ме натоварват с непомерни очаквания, разказва Мариета Петкова. Гьоте казва:
„Две неща децата трябва да получат от родителите си - корени и крила“
стабилност и сигурност и свобода за полет, припомня пианистката. И е признателна на своите родители, че те абсолютно точно са направили това, за което говори Гьоте.
Последните си две години в Музикалното училище тя взема за една, като полага 35 изпита - за да кандидатства в Консерваторията и да бъде приета в класа на проф.Лили Атанасова. Поредният мой учител професионалист и с голямо човешко сърце, отбелязва русенката. В София обаче тя остава само година и половина - награда от международен конкурс в Лисабон я изпраща да учи във Виена, а оттам - за един семестър в Канада. Там я сварват събитията по падането от власт на комунистическия режим. Следях ги отдалече, но с голям интерес, казва Мариета. А от 1990 година вече е в Холандия - там завършва Консерваторията и... остава да живее и до днес.
„Всъщност, имам два дома - единият е в Холандия, другият е тук, в Русе. Когато съм тук обаче, някак си дори не се сещам за амстердамския си дом. Всяко мое завръщане ме връща не само в града, но и при хората, с които общувам с толкова радост“.
И си спомня за една среща преди осем години, която я е развълнувала силно. Тогава тя връчи свое дарение за приюта. И сама била изненадана и трогната, когато се видяла със своята преподавателка по литература от Музикалната гимназия Веселина Лазарова.
Тя държеше в ръцете си един плик, извади от него някакви листи и ми ги подаде
разказва Мариета. Оказало се, че това е темата „Любовната лирика на Яворов“, която Мариета Петкова разработила на матурата по български език през 1986 година! Тогава моята учителка ми каза, че години наред е четяла моята разработка на своите ученици. И ето че 22 години по-късно тя ми върна моя текст, за който дори не подозирах, че Лазарова е пазила толкова време! - не крие вълнението си и сега пианистката.
Радват ме срещите с моите учители, с приятели, а ето, сега се оказва, че Русе, особено през март, когато се провежда фестивалът „Мартенски музикални дни“, става мястото, в което можем да се видим и съученици от Музикалното, вече разпилени по света“, казва пианистката. И уточнява, че в плановете й за деня влиза и уговорка да се видят с Петър Найденов - контрабасиста, който живее и свири в Цюрих. С него също сме били съученици, сега предстои да си говорим за това, което той прави в Русе през лятото - академията за млади музиканти „Алегра“, обяснява Мариета Петкова.
И се връща към темата за подкрепа на младите таланти. Когато разговарях с тези две деца от Музикалното, с Лили и с Димитър, виждам колко важен за тях е жестът, казва музикантката.
При мен от един конкурс и от един майсторски клас се отвориха портите на живота ми
- затова продължавам да храня надежда, че такива шансове могат да окрилят и да разгърнат една дарба на едно момиче или едно момче, категорична е тя. И призовава всеки, който е в състояние, да помага, да дава рамо, да проявява разбиране към дарованието. То, особено когато е в началото, е толкова крехко и ранимо. Затова ми се иска винаги, когато мога, да давам и аз тези шансове, обяснява пианистката.
Горещо сме благодарни на Мариета Петкова за дарението, което прави - и за вниманието, което проявява към училището, което самата тя е завършила, коментира директорката на НУИ Мария Дуканова. Бивши ученици на Музикалното училище правят подобни жестове, макар обикновено те да даряват определена сума и да предоставят правото на училището да прецени на кого и как да даде от средствата.
При Мариета беше малко по-различно - тя не просто направи жест, а го направи за конкретни деца
като не само предостави средствата, а и лично разговаря с Лили и Митко, каза още Дуканова. Така те двамата вече не са анонимно благодарни, а знаят, че именно известната пианистка Мариета Петкова е лично заинтересована от тяхното развитие, че тя оценява това, което те правят, а по този начин това конкретно внимание въздейства по-силно, убедена е директорката.
Още няколко дни Мариета Петкова си е отделила за България - още малко да постои при мама, да се полюбува на родния град и на приятелите. И след това се връща в Амстердам, където я очаква наситената с ангажименти програма. Предстоят й рецитали в Холандия, а след това - в Швейцария. Впрочем, Швейцария е страната, където Мариета признава, че се чувства най-комфортно в чужбина. Винаги отивам там с удоволствие, голям брой от моите албуми са записани именно там, много приятели имам в тази страна, казва тя. И дообяснява: „От друга страна, не само професионално, но и чисто човешко, там имам чувството, че съм си у дома - и заради пейзажите, и заради пълнотата на усещането, и заради онази акварелна мечтателност, която цари особено в малките селца, за които хората много се грижат... Импонира ми обичта и вниманието към детайла на хората там, спокойствието и хармонията, които доминират. Като една България - такава, каквато би могла да бъде...“.