„Когато човек направи добро, не бива да вдига много шум. А когато получава добро, трябва да разгласи“. Тази стара максима пианистката със световна слава Мариета Петкова наруши, макар по принцип винаги да се придържа към тази мъдрост. Направи го преди дни, връчвайки като дарение парите от собствения си рецитал по време на тазгодишния фестивал „Мартенски музикални дни“. Още преди концерта пианистката каза пред журналисти, че единият от нейните концерти е благотворителен - посвещава го в памет на своя баща, именития русенски учител по химия Яким Петков. А средствата от него ще дари на училището на баща си - легендарната русенска гимназия „Христо Ботев“, и своето собствено училище - Училището по изкуствата, някогашното не по-малко легендарно Музикално училище. 
Но да се върнем на „нарушението“. Мариета Петкова престъпи формално правилото на скромността и обясни това пред учениците в СОУ „Христо Ботев“. „Направих го, тъй като за мен това е шанс да общувам с вас - да ви видя, да ви представя моето изкуство, да направим тази среща. И много бях щастлива да чуя това, което разказаха вашите учители за баща ми. Животът ни беше разделил, тъй като аз учих в чужбина, а и сега живея през повечето време в чужбина, но за мен е важно това, че тук, в това емблематично за Русе училище, помнят и знаят какво е направил моят баща за поколения ученици“, каза Мариета Петкова. И предостави на училищното настоятелство сумата от 2250 лева, с които ще бъдат подпомогнати даровити деца за участия в олимпиади. 
Другата част от дарението - 1100 лева, бе предадена в Училището по изкуствата
Те ще помогнат на петокласника пианист Димитър Върбанов, ученик на Красимира Иванова /самата тя - съученичка на Мариета Петкова от Музикалното/, и на талантливата единадесетокласничка Лилиана Кърджиева, ученичка по класическо пеене на Катрин Емилова, да се явят на предстоящи конкурси и да участват в майсторски класове. Такива деца имат нужда от подкрепа, да почувстват как някой им помага, защото те имат дарба и тази дарба трябва да се развива, казва Мариета Петкова. И пояснява: „Аз също съм имала такава подкрепа и затова знам колко е ценно това. И въобще смятам себе си за късметлийка. Имах стабилната, но деликатната подкрепа на моите родители, а след това - и късмета да попадам на прекрасни преподаватели!“.
Докато говорим за това в кафенето пред Доходното здание, Мариета Петкова засиява - вижда своята класна от Музикалното училище Сребрина Гуглева, преподавателката по музикална теория. Двете разговарят известно време извънредно сърдечно, пожелават си скорошна среща и музикантката се връща отново към интервюто, някак още по-просветлена. Наистина имахме щастието да общуваме с невероятни преподаватели, усмихва се тя и си припомня за Веселина Лазарова, Джована Миновска, Мария Узунова... Благодарение на това, че те не щадяха времето си, а щедро го споделяха с нас, техните ученици, ние днес сме това, което сме, убедена е Мариета Петкова. Те ни посвещаваха не само учебните часове, а разговаряха с нас, караха ни да мислим и да анализираме, учеха ни да четем между редовете
откриваха ни световете не само на музиката, но и на литературата, на добротата
на стойностните неща в живота, продължава тя. 
Нейните родители са преподаватели по химия - баща й Яким Петков 37 години от живота си посвещава на учениците и на знаковото русенско училище „Христо Ботев“. Майката също е химик - двамата са се запознали в Софийския университет, но нея я помнят някогашните ученици от Техникума по корабостроене и корабоводене. 
Родителите ми събират в семейство широтата на Тракия - майка ми е от Чирпан, от Чипиловия род, и гордата осанка на Тетевенския балкан - татко е родом от Ябланица, разказва Мариета Петкова. Никой от тях не се е занимавал с музика, но майката от дете е мечтаела да има пиано и да свири на него. И когато в детската градина другарката Финкова, учителката по пеене на Мариета, вика родителите, за да им каже, че детето има музикален слух, те отвеждат момиченцето в музикалната школа. Първата й учителка е Жанет Бенун, току-що завършила Консерваторията и назначена на работа в Русе. Тя улавя за ръчичка момиченцето и го повежда във вълшебния свят на музиката. 
Когато то станало на 7 години, родителите й изтеглили детския влог - тогава по традиция всички правеха такива спестовни влогове на децата си още с раждането им - и парите точно стигнали, за да купят първото пиано „Цимерман“. Толкова съм им признателна за тяхната подкрепа - подкрепата им беше безусловна, но в същото време и без излишни амбиции, без скептицизъм, без да ме натоварват с непомерни очаквания, разказва Мариета Петкова. Гьоте казва: 
„Две неща децата трябва да получат от родителите си - корени и крила“
стабилност и сигурност и свобода за полет, припомня пианистката. И е признателна на своите родители, че те абсолютно точно са направили това, за което говори Гьоте. 
Последните си две години в Музикалното училище тя взема за една, като полага 35 изпита - за да кандидатства в Консерваторията и да бъде приета в класа на проф.Лили Атанасова. Поредният мой учител професионалист и с голямо човешко сърце, отбелязва русенката. В София обаче тя остава само година и половина - награда от международен конкурс в Лисабон я изпраща да учи във Виена, а оттам - за един семестър в Канада. Там я сварват събитията по падането от власт на комунистическия режим. Следях ги отдалече, но с голям интерес, казва Мариета. А от 1990 година вече е в Холандия - там завършва Консерваторията и... остава да живее и до днес. 
„Всъщност, имам два дома - единият е в Холандия, другият е тук, в Русе. Когато съм тук обаче, някак си дори не се сещам за амстердамския си дом. Всяко мое завръщане ме връща не само в града, но и при хората, с които общувам с толкова радост“. 
И си спомня за една среща преди осем години, която я е развълнувала силно. Тогава тя връчи свое дарение за приюта. И сама била изненадана и трогната, когато се видяла със своята преподавателка по литература от Музикалната гимназия Веселина Лазарова. 
Тя държеше в ръцете си един плик, извади от него някакви листи и ми ги подаде
разказва Мариета. Оказало се, че това е темата „Любовната лирика на Яворов“, която Мариета Петкова разработила на матурата по български език през 1986 година! Тогава моята учителка ми каза, че години наред е четяла моята разработка на своите ученици. И ето че 22 години по-късно тя ми върна моя текст, за който дори не подозирах, че Лазарова е пазила толкова време! - не крие вълнението си и сега пианистката.
Радват ме срещите с моите учители, с приятели, а ето, сега се оказва, че Русе, особено през март, когато се провежда фестивалът „Мартенски музикални дни“, става мястото, в което можем да се видим и съученици от Музикалното, вече разпилени по света“, казва пианистката. И уточнява, че в плановете й за деня влиза и уговорка да се видят с Петър Найденов - контрабасиста, който живее и свири в Цюрих. С него също сме били съученици, сега предстои да си говорим за това, което той прави в Русе през лятото - академията за млади музиканти „Алегра“, обяснява Мариета Петкова. 
И се връща към темата за подкрепа на младите таланти. Когато разговарях с тези две деца от Музикалното, с Лили и с Димитър, виждам колко важен за тях е жестът, казва музикантката. 
При мен от един конкурс и от един майсторски клас се отвориха портите на живота ми 
- затова продължавам да храня надежда, че такива шансове могат да окрилят и да разгърнат една дарба на едно момиче или едно момче, категорична е тя. И призовава всеки, който е в състояние, да помага, да дава рамо, да проявява разбиране към дарованието. То, особено когато е в началото, е толкова крехко и ранимо. Затова ми се иска винаги, когато мога, да давам и аз тези шансове, обяснява пианистката. 
Горещо сме благодарни на Мариета Петкова за дарението, което прави - и за вниманието, което проявява към училището, което самата тя е завършила, коментира директорката на НУИ Мария Дуканова. Бивши ученици на Музикалното училище правят подобни жестове, макар обикновено те да даряват определена сума и да предоставят правото на училището да прецени на кого и как да даде от средствата. 
При Мариета беше малко по-различно - тя не просто направи жест, а го направи за конкретни деца
като не само предостави средствата, а и лично разговаря с Лили и Митко, каза още Дуканова. Така те двамата вече не са анонимно благодарни, а знаят, че именно известната пианистка Мариета Петкова е лично заинтересована от тяхното развитие, че тя оценява това, което те правят, а по този начин това конкретно внимание въздейства по-силно, убедена е директорката. 
Още няколко дни Мариета Петкова си е отделила за България - още малко да постои при мама, да се полюбува на родния град и на приятелите. И след това се връща в Амстердам, където я очаква наситената с ангажименти програма. Предстоят й рецитали в Холандия, а след това - в Швейцария. Впрочем, Швейцария е страната, където Мариета признава, че се чувства най-комфортно в чужбина. Винаги отивам там с удоволствие, голям брой от моите албуми са записани именно там, много приятели имам в тази страна, казва тя. И дообяснява: „От друга страна, не само професионално, но и чисто човешко, там имам чувството, че съм си у дома - и заради пейзажите, и заради пълнотата на усещането, и заради онази акварелна мечтателност, която цари особено в малките селца, за които хората много се грижат... Импонира ми обичта и вниманието към детайла на хората там, спокойствието и хармонията, които доминират. Като една България - такава, каквато би могла да бъде...“.