„Знаете ли какво представляват гримьорните в операта?! Идете да видите!“.  
Това препоръча с горчивина световно известният баритон Иван Консулов, когото публиката аплодира преди две седмици в ролята на Симоне Боканегра в едноименната опера на Верди. Консулов пристигна специално от Швейцария, за да направи ролята за „Мартенски музикални дни“.
Докато близо месец и половина той репетираше, неговата швейцарска агентка била смаяна от гримьорната му в Русенската опера. Дамата до такава степен останала изумена, че снимала с телефона си висящите от стените разкъсани тапети, мазилката, която се свлича на юфка, валмата кабели, които се размотават в краката на гост солиста, изкорубения под. 
Гледката наистина е безутешна. Но такова е състоянието не само на гримьорните. В цялата сграда цари тъжна мизерия. Фоайето на втория етаж отблъсква с превърнатия в дрипави парцали красив едно време  мрамор. Зловеща пукнатина е разцепила благородния пъстър камък насреща и е въпрос на време гледката тук да започне да конкурира тази в Художествената галерия, където при всеки дъжд се правят инсталации с легени и корита. Да се надяваме, че в операта няма да се стигне дотам, че да се вадят калъфите на контрабасите. 
Но артисти признават, че на сцената нещата са още по-трагични /сякаш има накъде повече/. Ето какво казва Иван Консулов: „Георги Димитров /диригентът на „Симоне Боканегра“ - б.а./ искаше в пролога заговорниците да излязат на сцената със запалени факли. Като чуха това, от операта се ужасиха: „В никакъв случай!“. Затова излизането бе с електрически фенерчета...“. 
Уви, така е! - съгласи се без ентусиазъм директорът на Русенската опера Найден Тодоров. На поредното писмо, което през февруари той изпратил до Министерството на културата с настояване за ремонт, тези дни пристигнал отговор. Ще ни имат предвид при отварянето на следващите европейски програми, казва Тодоров. И добавя: „Постоянно пиша писма. Преди 2 години фирма „Нови сцени“ направи оценка на състоянието на операта. Най-елементарен ремонт би струвал 400 000 лева, а пълна корекция и сценично оборудване - около 2 милиона лева. И - дотам“. 
 По думите на директора голямата драма наистина е сцената. Гримьорните били ремонтирани няколко пъти, за последно - при шумния ремонт, последван от триумфално рязане на лента. Но като започнат дъждовете, помещенията веднага придобиват този вид, който е скандализирал и Иван Консулов, обяснява Найден Тодоров. И това ще продължи така, докато не се направи стабилен основен ремонт, инак все ще хвърляме едни пари в бездната, убеден е той. 
Впрочем, фаловете при последния гръмко рекламиран ремонт все още са налице. Въпреки заричанията на министър Вежди Рашидов при рязането на лентата през декември 2011 г., че „ще откъсне главите“ на ремонтаджиите, ако не свалят латекса отстрани на зданието и ако не поправят набръчканите тапети в салона. И тапетите са си още сбръчкани, и латексът си стои - белее на фона на вече пожълтялата уж бяла боя на челната фасада. 
В момента Русенска опера е най-добрата в държавата след Софийската. Това казват капацитетите, доказват го и аплаузите за русенските оркестранти, солисти, балет на турнета у нас и в чужбина. В същото време ние сме най-трагично изглеждащата опера, признава директорът. 
Като се обърнем към министерството, ни казват: „Вие сте Русенска опера, да ви мисли общината!“, а от общината чуваме: „Вие сте държавна опера - държавата  да се грижи за вас!“ - цитира директорът. И очевидно не се чувства комфортно. А и как да се чувства? Още повече, че макар и неволна, ролята на Русенската опера напомня за тази на Буридановото магаре, което умряло от глад, докато се чудело от кой наръч сено да яде. С една малка разлика: че чуденето на Буридановото магаре все пак е било негов собствен избор. 
Впрочем, за финал - още две изречения от гост солиста от Швейцария: „Аз разбирам, че е трудно, че парите не достигат, но все пак става дума за елементарни условия за работа и дори, извинете ме, за елементарна хигиена! А за нея не трябват кой знае колко пари, нали?!“.