Кирчо е момче от бедно семейство на безработни родители от малцинствата. Живее в центъра на града и дружи с по-богати момчета, вижда как те имат всичко, а на него едни маратонки не могат да му купят. Започва да краде на дребно, за да си докара някой лев, докато един ден го среща познат, който му предлага много пари, ако пренесе половин килограм марихуана. Кирчо приема, но същата вечер го арестуват. Сега е в затвора.

Всъщност това е историята на Орлин, един от участниците в групата за форум театър в проекта "Всичко е възможно" на сдружение "Майки срещу дрогата" в Пловдивския затвор. Историите, които разказват останалите участници, също са проекция на собствените им преживявания, а краят е все един и същ- решетките. В продължение на три часа всяка от тези истории се разиграва в оригиналния си вид, после групата трябва да определи кои са добрите и кои лошите герои, промяната на кое обстоятелство може да доведе до друг край. На финала историята се разиграва отново, но с корекции. И...краят вече не е затворът.

Работата е там, че житейската спирка, на която участниците в групата стоят с години, сама по себе си променя пътя им нататък. Проектът "Всичко е възможно" продължава дейност на сдружението от 2006-та- годината, в която законодателството в частта си за наркотиците бе променено и еднократната доза бе инкриминирана. Това сложи началото на сериозен приток на наркозависими към местата за лишаване от свобода, а системата не прави никаква разлика между дилър и наркозависим, нито полага някакви усилия да атакува първопричината. В продължение на година и половина четирима психолози работиха с групи лишени от свобода в рамките на проекта, а финалът идва с форум театъра, където вече се включват и професионални актьори.

Ако историята на Орлин трудно може да се промени с няколкоминутна дискусия, то една друга история има по-ясна точка, способна да промени посоката. Валентин е наркозависим, който си набавя пари за дрога чрез кражба на огледала на коли. Една вечер среща в заведение свой бивш съученик, придумва го да пуши с него бонзай, макар че другият е чужд на тия неща. После го води със себе си да крадат огледала от коли. Наркотикът до такава степен е замъглил главите им, че забравят торбата с огледала в едно такси. Нищо, колко му е да откраднат други...Финалът? Седем години. Само една е минала. Валентин е на 30 и не може да се примири, че трябва да прекара тук още толкова време. Знае какво да промени, за да не стига пак дотук. Дали ще го приложи, е друга работа. Всъщност една от целите на форум театъра е хората да разберат къде са сгрешили и да не повтарят грешката си. Разиграването на ситуациите в различен план помага да си представят как биха постъпили. Останалото вече зависи от тях.