„Домът на големия български пълководец и патриот полковник Иван Петров, командир на Пети пехотен Дунавски полк, загинал геройски през Балканската война през октомври 1912 година, тъне в забрава и разруха“. Това написа в писмо до редакцията на вестник „Утро“ софиянецът Антон Антонов, който разказва, че е дошъл в Русе за фестивала „Мартенски музикални дни“, както прави редовно. При една от разходките си по кея, бил впечатлен неприятно от рушащата се красива къща на високия бряг на Дунава, която фрапиращо контрастира с прясно ремонтираната сграда на музея „Баба Тонка“. Контрастът е не само между двете къщи, но и в отношението към паметта на тези две достойни исторически личности, важни за град като Русе, казва в писмото си Антонов. И приканва вестникът да обърне внимание „на русенската общественост и ръководство“ за състоянието на потъващата в руини сграда. 
Красивата къща с кула, сякаш излязла от приказките на Братя Грим, е построена през 1910 година между къщите на Никола Обретенов /днешния музей „Баба Тонка“/ и на неговата сестра Анастасия Обретенова /днес това е къщата-музей „Захари Стоянов“/. Проектът е на инж.Геро Геров, който е автор на други русенски сгради като банките на Братя Бъклови и Бурови.
Самият Иван Петров е роден през 1864 г. в Котел, завършва Военното училище в София и започва военната си кариера в Шумен, а след това е преместен в Русе. Балканската война го заварва като командир на Пети  пехотен Дунавски полк в Русе. Той е един от героите в сраженията при Бунархисар и Люлебургас. Макар и ранен с куршум във врата, на 17 октомври 1912 г. с извадена сабя вдига в атака „Дивните Дунавци“, но пада, пронизан от пет куршума в главата и гърдите. Погребан е в двора на българската църква в Бунархисар. 
Допреди 7-8 години в къщата, запазила изящни старинни мебели ръчна изработка, фамилно сребро, военни реликви на полковник Петров, живееше неговият внук Иван Демирев. Градската легенда разказва, че той е бил твърде колоритна личност - със самочувствието на истински аристократ, той предпочитал да не работи с обяснението „Аз на комунистите няма да им работя!“. Изключително начетен, с богата фонотечна колекция, той се препитавал от инцидентна търговия с вносни стоки, играел комар, бохемствал. Неговата съпруга Дора, която работела в Захарния завод, осигурявала скромния семеен бюджет. А когато парите станали оскъдни, семейството започнало да продава мебели, сребро, ценни вещи на колекционери от София. Така били продадени и две стаи от къщата и част от двора. 
Дъщерята на Демиреви Бригита завършила Музикалното училище и дълго време също спазвала семейната традиция да не работи. Преди време заминала за Австрия, където се установила. След смъртта на родителите си наследницата се върнала за първи път едва в края на миналата година, когато продала къщата на нов собственик, който имал планове за имота. Но бил изправен пред проблема с продадените помещения и части, които спъвали реализирането на амбициозните проекти. 
Все пак, русенци, които са запознати с драматичната история на красивата къща на кея, се надяват казусът да намери разрешение. За да не се срути и да загине печално още една красива русенска легенда.