Такса от 4 лева започнали да искат в последните няколко месеца в пощата в Иваново на жителка на селото, която получава колети от дъщеря си от Япония. Едно от обясненията било, че таксата е за доставянето на пратката от Русе до селото. Разбира се, че това звучи, меко казано нелепо, коментира дъщерята на жената, която при оформянето на пратката от далечния японски град заплаща в тамошния пощенски клон не по-малко от 50 евро в йени. И се надява, че така колетът ще пристигне на българския адрес, посочен на опаковката и в разписките, и там ще бъде получен безпрепятствено от близките й.
Истински озадачена от факта, че, макар и да е поела като изпращач всички разходи по пратката, всъщност получаването натоварва получателя с някакви допълнителни финансови задължения, русенката, която живее в Страната на изгряващото слънце вече от доста време, бе твърдо решена да отправи запитване до японското министерство на съобщенията. А то пък да пита българското - за да се изясни кой и какви пари стриже от роднините, които живеещите в странство българи искат да зарадват с колетче. Напълно естествено, младата жена беше заподозряла някакво мошеничество на дребно, каквото по принцип не би било прецедент в нашите родни географски простори. 
Само че този път се оказа, че грешката е вярна. Защото още преди 7-8 години е гласуван и влязъл в сила документ, който се нарича Наредба за ценообразуване на неуниверсални пощенски услуги. Да оставим настрани какво ще рече „неуниверсални“ услуги, а така също и факта, че на практика въпросният документ е практически неоткриваем в богато населеното с какви ли не други документи, факти и подозрения интернет пространство. Но истината е, че „в съзвучие с нормативите на Европейския съюз“ България също подлага на допълнително облагане малки пратки, колети и дори EMS съобщения, когато те идват от страни, които са „извън общността“, т.е., извън ЕС. Таксите се налагали, тъй като обикновено тези пакети подлежали на митническа проверка и ред други процедури, които стрували пари. На въпроса дали тези пари не са предвидени и не влизат в сумата, която изпращачът вече е заплатил, от русенската централна поща не можаха да отговорят смислено. Само изнервено репликираха, че тези правила не са въведени от служителите в Русе и всички критики трябва да се адресират другаде.   
Това е простичкото обяснение защо хората, които получават пакети от САЩ, Канада, Япония, Китай и прочие други държави, които не са горди членки на Евросъюза, много често са сюрпризирани от исканата допълнително такса. Тя варира от 1.50 до стотици левове. И нерядко дори до такава степен вгорчава живота на получателя, че той е склонен да тегли една многоетажна на пратката. Пречи му да го направи най-често фактът, че това е колетче от близки роднини или пък нещо крайно необходимо, поръчано специално от далечната чужбина. 
Затова особено по Коледните празници много майки, които трепетно очакват кутия с бисквити, елхови играчки и по някоя и друга дрешка от Щатите, стават пишман, докато си освободят колета. Особено ако им е за първи път и още не подозират, че ги дебне изненадата „дай пари“. 
От друга страна, за тези правила очевидно вече знаят ало-измамниците. И затова звънят по телефоните на престарели хорица със съобщението „Имате колет от Америка /вариант - от Швейцария/, дайте 1000 лева и го получавате!“. 
Впрочем, в Русе, както и в други населени места в провинцията, досега доставчиците сравнително рядко се сещаха за въпросните правила. В София от няколко години са пропищели получатели на пратки, които освен че трябва да платят допълнително, губят и по половин ден, за да се сдобият с безценните си колетчета.