Необичаен червен джип паркира вчера в Русе. Два детайла върху колата, видимо оборудвана за дълъг път, подсказваха, че хората в нея имат нещо общо с Швейцария /белият кръст на червения фон - директна аналогия с швейцарския национален флаг/ и нарисуваният силует на камила, който издава нещо тайнствено и необичайно. 
Всъщност двата маркера са недвусмислени. С червения автомобил пътешестват трима швейцарци, които са се отправили тъкмо по Пътя на коприната, като крайната им цел е столицата на далечен Китай Пекин. Русенската спирка е факт благодарение на отдавнашното приятелство между преподавателката в Русенския университет Милена Попова и инициатора на пътешествието Хайнц Бойтлер.
Преди година Хайнц се пенсионирал и поставил точка на работата си като преподавател в училище. Тогава решил да започне „третата фаза от животa“, като преброди по земното кълбо местата, които е посещавал като младеж. С тази идея изкушил двама свои състуденти - също скорошни пенсионери. И маршрутът бил начертан: от Швейцария през България към Турция и оттам - през Средна Азия към Китай. В някои отношения пътешествието на Хайнц и неговите стари приятели Карол и Питър следват едно друго прочуто пътешествие. През 1953 година швейцарският журналист, писател и фотограф Никола Бувие и неговият френски приятел и художник Тиери Верне предприемат пътуване по същия маршрут. И от това се ражда удивителната книга „Употребата на света“.   
Ако на Бувие и Верне им е била нужна повече от година, за да стигнат до Пекин, то тримата швейцарци, поели на път с „Червената камила“, както са нарекли автомобила си, възнамеряват да бъдат в китайската столица още в средата на юни. Разбира се, ако не се спират задълго в различните държави - както са направили това в България. Преди да дойдат в Русе, те успели да разгледат Белоградчишките скали, Рилския манастир, София, Етъра и дори да се отбият във великотърновското село Кесарево. Това село всъщност е причината за българската спирка в пътната карта на швейцарците. И тъкмо то е било първото запознаство на Хайнц с България - като студент той е бил на бригада в Кесарево и това очевидно е оставило неизличими спомени у него. 
А защо „Червената камила“? 
Ами защото когато на Хайнц Бойтлер му предстояло пенсиониране, споделил идеята си за пътешествието с колеги и ученици. И ето че в последния му работен ден миналата година децата и другите учители му казали: „Ти тръгваш на дълъг път, а той ще минава и през пустини. Понеже колата е такова нещо, което може и да се счупи по време на дългия път, ние ти предлагаме нещо далеч по-надеждно!“. И го извели пред училището, където в алеята кротко стояла и предъвквала една... жива червена камила!
Разбира се, че няма как да впрегнем животното и да му причиним всичко това, което ни очаква по време на нашето пътешествие, но затова пък нарекохме нашия кемпер „Червената камила“, обяснява с усмивка Хайнц. 
Днес те потеглят в посока Несебър, а оттам - към турската граница. Надяват се, че ще успяват да заобикалят невралгичните точки в Турция и по-нататък по пътя си. Важното е през юни да са вече в Китай - съпругите им ще ги чакат в Пекин в средата на летния месец. Жените им ще вземат самолета до Пекин. Те, макар и да подкрепят идеята на Търсача на истината - прозвището на Хайнц Бойтлер от студентските му години, все пак са избрали по-спокойния вариант за придвижване.
Впрочем Хайнц мисли да повтори и друго свое младежко пътуване - през Африка. Така че приключенията от „третата фаза на живота“ тепърва предстоят.