Какво е следствието от Руско-турската война през 1877-1878 година - освобождение или окупация на България? Този въпрос повдигна историкът Красимир Г.Кънчев в публикувания на 26 февруари в „Утро“ материал „Освобождение ли?!...“ и защити тезата, че страната е била окупирана. Последва отговор от друг историк - Иван Йорданов, който защити противоположната теза. Днес публикуваме още едно мнение.

Виктор АРАБАДЖИЙСКИ
От известно време сме свидетели на една мътна активизация на историческия фронт, нацелена към пренаписването на историята, учебниците и националната памет що се касае Освобождението ни от турско робство с помощта на Русия. Всичко влиза в ход, игото всъщност не било робство, а мило мирно съжителство и сме си живели спокойно и охолно в мир и любов с „гостите“. Русия всъщност не идвала да освободи своите славянски братя християни, а следвала единствено прагматичните си имперски геополитически интереси.
Всеки малко по-начетен и мислещ родолюбец остава в недоумение: ако робството е било съжителство, то за какво пише Ботев в огнената си поезия, та чак тръпки ни побиват? За какви роби, окови, гнет, и за каква свобода говори той? Защо гений като него е тръгнал с оръжие в ръка „в бой за свобода“? Какъв им е бил проблемът на хайдутите, че не са си стояли на топло при семействата си? За какво пише дядо Вазов в своето творчество и в едно от най-важните си произведения „Под Игото“? Кое е накарало Апостола на свободата Васил Левски и хиляди герои да жертват живота си? 
Кое е накарало толкова велики и сърцати българи да бленуват за Свободата?
Нима тези наши титани и герои просто са се заблудили и нещо им се е привидяло или им се е сторило?! Едва ли. На тях вярвам. Заради делата им!
Несъмнено, Русия е имала своите интереси като всяка друга държава. Държавите и империите не са хора или благотворителни организации, винаги се стремят да реализират своите държавни интереси и е доста наивно да се учудваме на това. Но, ако интересите на Русия са били изключително и само имперски, то защо идеята за избавлението ни от турското робство е въодушевила такива световно известни личности като Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев, Верещагин, д-р Боткин, д-р Пирогов, като е надигнала такъв всенароден доброволчески ентусиазъм във всички слоеве на руското общество? Бедни и богати, благородници, селяни и граждани, студенти и ученици, млади и стари се стичат, за да се запишат в опълчението и да участват в Освободителната война? И тях ли някой ги е заблудил и подвел? Едва ли. И на тях вярвам. Заради делата им!
А на тези, които трескаво ръфат страници от историята ни за да я подменят - не им вярвам! Най-малкото ако се проследят източниците на голяма част от последните напъни за „историческа модификация“ по Освобождението ни, се установява, че често те са свързани с чуждестранно грантово финансиране и чужда поръчка. Мотивът на чуждите „доброжелатели“ е разбираем. Днес сме в семейството на ЕС и НАТО и цялото
това безучастие на просветените ни европейски християнски братя през дългите векове на робството някак не изглежда много красиво
и не се връзва с европейския християнски морал и ценности. Нали освен Русия останалата Европа също е била християнска, но някой някога да е чувал за всенародни доброволчески движения за спасяването на угнетяваните български християни в държавите от днешното ни европейско семейство: Англия, Франция, Германия, Австрия, Швеция, Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Италия? Нима останалите европейски държави не са имали своите интереси като с векове не си мръдват пръстта за свободата на угнетените си християнски братя, а някои от тях дори от векове са подкрепяли, въоръжавали и воювали на страната на Турция. Инак, не че не са идвали при нас „европейски братя“, идвали са: за насилие и грабеж по време на Кръстоносните походи, за да отблъснат османското нашествие от себе си или да бомбардират мирните ни градове в по-ново време...
В статията на Красимир Г.Кънчев се привежда гравюра от британски вестник, предполагам целяща да демонстрира недостойното руско поведение на българска територия. Като си спомним за деянията на западноевропейските войници при техните „гостувания“ по целия свят от Кръстоносните походи и до днес,
позоваването на това творение изглежда като опит за русофобска пропаганда
Няма да коментирам нейната достоверност и обективност, ще се огранича да споделя един факт, който ясно демонстрира цялостната настройка на Великобритания по отношение на Руско-турската война 1877-1878 и българското освобождение в частност. В писмото си до кралица Виктория, британския министър-председател Дизраели пише: „Няма съмнение, че падането на Плевен, който още не е паднал, ще бъде голямо нещастие за нашето отечество“.
Този известен факт е достатъчно красноречив и показва „дълбоката искрена съпричастност“ към съдбата на българите от страна на нашите европейски християнски братя от Албиона.
Ако се върнем към образа на руския войник, само откровен русофоб би се доверил на пропагандните писания за вътрешна британска употреба, а не на Иван Вазов в неговото прочуто „Здравствуйте, братушки!“ или в следните слова на патриарха на българската литература: „Помня разкаляния ... Свищов, цял пиян от радост при великото известие за великата победа. Светеха лицата на руските офицери, светеха лицата на българите, светеха сякаш и калните улици, светеха къщята български... Да, всичко светеше...“.
Смятам, че от определен момент нататък подобна полемика относно великите и писани с много геройска кръв страници от нашата история свързани с Освобождението на България от турско робство е нещо недостойно и кощунствено и работи единствено за интересите на тези сили, които искат да омаловажат и неглижират подвига на стотици хиляди руски, български, румънски, полски и финландски герои и това, което те са постигнали за идните български поколения. 
Затова нека говорят съвременниците на ония събития. С любезното позволение на о.з. подп. Бойко Ръжгев, ще приведа откъси от неговата изключително любопитна книга „Освобождението - въпроси и отговори“, издадена през 2006 г.: 
1. С какви слова са призовани към въстание българите в търновските села?
В навечерието на Априлското въстание българите в търновските села са призовани към бунт с думите:    „Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб. Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло и на земята е дотежало да слуша твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода. Пожелай я от все сърце и извикай юнашки: „Свобода!“...“
2. Каква е реакцията на европейски държавници за решаването на Българския въпрос?
Германският канцлер Ото Бисмарк заявява: „За каузата на овцекрадците от Долния Дунав не заслужава да бъде жертван живота дори на един померански гренадир“.
Английската кралица Виктория заявява: „Никой в Англия няма да се съгласи, щото нашата чест и интереси да бъдат пожертвани заради жестокостите спрямо българите“.
3. Къде се намира Вазов, когато го застига вестта за мъченическия край на баща му?
През юли 1877 г. Иван Вазов е изпратен в Свищов от княз Черказки и е назначен за писар в канцеларията на първото гражданско управление. Тук го застига ужасната вест за мъченическия край на баща му - Минчо Айваза, за което той пише в „Първите дни на свободата“:
„Научих за съдбата на Сопот. Башибозуците го изгорили, както и Калофер, както и Стара Загора и други паланки и села в южните поли на Стара планина, в долините на Стрема и Тунджа. Всеки ден известията бяха по-мрачни. Узнах скоро, че баща ми бил съсечен в Балкана, настигнат от башибозуците в долна Леевица; а майка ми с няколко от братята ми, също застигнати в Балкана, биле откарани, заедно с други предни сопотски семейства, пленници в Пловдив, а после в молдавския манастир при Родопите. Всеки ден нови бежанци идеха да ми потвърдяват ужасната истина с нови подробности за мъченишкия край на баща ми... Когато Ценин видя моя убит вид и узна скръбта ми, той ми каза тъжно:
- Батюшка, помислете, че сега хиляди руси гинат там, при Плевен. Цяла Русия е в траур...“
4. Как Верещагин нарисува известната си картина „Панихида“?
На 24 октомври 1877 г. при Телиш загиват половината от атакуващите егери. Художникът посещава мястото на боя и по-късно пише: 
„Аз отидох в Телиш, за да видя мястото, където загинаха нашите егери... Времето беше облачно, мрачно, неприветливо и на тъмния фон на облаците две фигури, ясно очертани, привлякоха вниманието ми - това бяха свещеник и църковен певец - войник, извършващи пани-хида. Когато свърши службата, те ми посочиха множество малки купчинки. От всяка стърчаха глави, ръце и крака на наши войници, отрязани от жадните за кръв турци...На огромно пространство, лежаха гвардейците, близко един до друг, високи, красиви хора, храбрец до храбреца - всички съблечени голи... около 1500 трупа в различни пози, с различни изражения на мъртвите лица. Лежащите отпред се виждаха добре, следващите се закриваха повече или по-малко от стеблата на тревата, а по-далечните съвсем не се виждаха от тревата, така, че се добиваше впечатление, като че ли грамадното пространство до самия хоризонт бе покрито с трупове...“.
Потресен от ужасяващата гледка, художникът рисува картината, но не посмява да изобрази и подивелите от глад кучета, които впиват острите си зъби в полузаритите трупове.
Считам, че думите и спомените на велики и доказали мястото си в историята съвременници на тези исторически събития са единствено меродавни!