Иван ЙОРДАНОВ
Много мислих и се опитвах да намеря обяснение за крайната русофобска позиция в материала „Освобождение ли?!...“ на моя приятел от миналото Красимир Кънчев, публикуван в броя на „Утро“ от 26 февруари.
Случайно ми попадна една мисъл на Хегел - „Познанието като отрицание на естественото единство е грехопадение, което не е случайна, а вечна съдба на духа. Защото райското състояние на невинност е животинско състояние. Раят е парк, в който могат да останат само зверовете, а не хората“.
Ето, тук е заровено кучето - реших аз!
В името на познанието авторът е решил да обърне идеологемите, с които сме били облъчвани стотина години от държава и политици и да провъзгласи нов прочит на историята. В отговор на призива му си отваряме очите и ушите и най-паче ума за да осъзнаем дали поредната Руско-турска война ни е донесла ОСВОБОЖДЕНИЕ.
Според автора ОСВОБОЖДЕНИЕТО е една чудовищна  манипулация за да се прикрият имперските амбиции на Русия.
Вярно е за амбициите!
Царска Русия си има своята болка - свободен достъп до Проливите и широко участие в световния пазар. Но има и голям подем, особено сред руската интелигенция, за отзоваване на призивите за помощ на братята славяни.
От какво са ни освободили - дали от погромите и кланетата? От спомена за Батак?!
Или са ни освободили от чакането на дълги опашки, за да дадем децата си за потурчване и записване в еничарския корпус? Съпротивата срещу потурчването, според автора, е пълна лъжа и глупост изсмукана от пръстите. Е, както казва народът – стадо без мърша няма – може и да е имало и такива. Но е имало и такива които са полагали основите на новата българска държава.
Да се върнем към фактите.
В началото на 19 век, след векове на стихийна съпротива срещу поробителя, сред просветените българи назрява мисълта, че с общи лозунги свобода не се постига. Българската емиграция основава първата в историята на Българското възраждане политическа организация. През 1804 г. първата политическа депутация в състав Иван Замбин и Атанас Николаев пристигат в Петербург с цел осигуряване на руското покровителство за освободителните планове на българите. В пълномощното, подписано от Софроний Врачански, се излага убеждението, че българите „единодушно желаят да бъдат с преданост под руската държава“. Интересно - защо депутацията не е отпътувала за Лондон, Берлин  или Виена? И защо след като са доволни от „турското присъствие“ и мирното и охолно съществуване, българите са готови в името на свободата да станат дори „Задунайска губерния“?
През 1813 г. е публикувано 
„Възвание към българския народ“, където за пръв път се поставя задачата за организиране на въоръжено въстание
Да си спомним за Велчовата завера и селските въстания във Видинско и Кулско. И върхът на борбата за освобождение - Априлското въстание с избити над 30 000 човека и потоци от кръв, което според видни русофоби, приятели на автора, е силно преувеличено и плод на художествена измислица.
Мога да изредя още много върхове на национално-освободителното движение, но тези, които не искат да чуят - няма и да го прочетат!
И отново към фактите. Истина ли е, че под формата на спасение от турското отмъщение Русия вероломно е отворила границите си за заселване на хиляди българи в безлюдните си степи, които след това превърнала в изрядни данъкоплатци и пушечно месо?
Вярно е!
В Русия все още има потомци на тези българи, които са запазили език и обичаи. Но дали са напуснали родните огнища заради руската пропаганда? Отговорете си сами!
А истина ли е, че митът за Освобождението ни от Русия е най-голямата манипулация в ход и до ден днешен?
Всичко е лъжа и манипулация, осъществявана и с помощта на промитото от руската пропаганда съзнание на нас българите, че Дядо Иван идва добронамерено да ни освободи. Разбира се, припомнено ни е, че с помощта на дългата руска ръка е съсечен Стефан Стамболов. И удобно се пропускат жертвите на русенския Бунт на русофилите.
Те пък защо ли са се бунтували?
И да си дойдем на думата.
Освобождение или Окупация е постигнатото от Руско-турската война?
И колко ни струва свободата?
На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България, след близо 5 века робство, е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия.
В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава под руска окупационна aдминистрация, поверена на един руски императорски комисар за период от две години.
Берлинския договор намалява времетраенето на руската окупация от „приблизително две години“ на девет месеца и изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от България в рамките на три месеца след изтичането на деветмесечния период.
За всеки средно интелигентен човек е ясно, че Цар Освободител Александър I I дори не си е мислел, че управлението ще бъде безплатно за българите
Всъщност, от съвременна гледна точка в това няма нищо странно. Нима след Втората световна война съюзниците ни си поделиха материалните активи на Германия и останаха там няколко години? Русия е велика сила и е напълно естествено при възможност да поиска възстановяване на разходите си. При това руският император се е договорил по въпроса и с останалите велики сили. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор.
В отсъствието на княз Александър I, на 26 септември 1883 г., генерал Соболев внася за разглеждане в българския парламент „Доклад на комисията по конвенцията на императорското руско правителство с България“.
От името на комисията е посочено, че „този дълг, ако и да не беше предвиден в Берлинския договор, пак требуваше да се изплати, защото разноските са станали за запазване на безопасността и порядъка в страната подир освобождението ни... и тъй като разноските се намериха справедливи и условията за изплащане твърде вигодни и удобоприемливи, защото конвенцията не задължава България да плаща лихвите на дължимите суми, а й дава един срок от 12 години за изплащане на дълга“.
Единственото изказване по Конвенцията е на депутата Вълчев
който направо заявява: „...руската конвенция няма какво да се разисква..., защото няма българин, който да не познава задълженията ни към освободителката Русия... този дълг е незначителен спрямо всичко онова, което е с милиарди пожертвано... убеден съм, че народните представители ще приемат с акламации конвенцията ни за дълга спрямо освободителката Русия“.
Окупационният дълг към Русия е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век.
Ще направя едно наивно заключение - извод.
Да, според международните договори България е под окупация. Изплащан е и окупационен дълг. Знае се точно до стотинка колко сме изплатили. И това трябва да ни направи заклети русофоби?
Нека да е пропаганда, но всеки непредубеден българин ще каже - ДА, БРАТЯТА РУСИ НИ ОСВОБОДИХА.
Като историк, винаги съм се отнасял отрицателно към всякакви опити за изопачаване на историята, особено когато това се прави в угода на някакви моментни политически интереси.
В навечерието на 3 март, опитът да се пренапише историята, да се търси сензационното, жълтото е обидно особено по отношение на паметта на десетките хиляди хора, отдали живота си за това историята да бъде такава, каквато е.
А приказките за „съжителство“ и „присъствие“ през петте века робство, ме карат да се запитвам - каква е цената на родоотстъпничеството?
Б.р. Редакцията е готова да публикува и други аргументирани мнения по темата.