Сплетени червено-бели конци, закичени редом до пистолет, мартеничка с едновремешен телефон и с любимия от десетилетия герой Пинко Розовата пантера. Весели бъклички в червено-бяло, мартенички-терлички и конци, оплетени около ретро автомобил. Това е само малка част от експонатите в любопитната колекция, която 81-годишната Пенка Тодорова пази и обогатява от десетилетия в дома си в Бъзън.
Първата мартеница в сбирката е от 1962 година. Тя е в духа на традиционния образ на първомартенската украса и изобразява в съвсем семпъл вариант емблематичните Пижо и Пенда. Сред най-емоционалните за баба Пенка пък е мартеница, която е подарък от покойния й вече съпруг - освен традиционните червено-бели символи тя е украсена и с фосфоресциращата първа буква от името й „П“, която дискретно свети и се откроява в тъмното. Всички мартеници в причудливата съкровищница на пенсионерката са подаръци и са пътували до нея от цяла България.
Освен с колекцията си от мартеници, баба Пенка е известна с традиционното си превъплъщение за 1 март - от 54 години тя влиза в ролята на Баба Марта и радва най-малките жители на Бъзън. По неписано правило всяка година е посрещана с усмивка и трепет от малчуганите в детската градина, които радва със символични за празника песни, съпроводени със сладки лакомства.
Своенравната старица се пременя с носията на свекървата на свекърва си
Идеята баба Пенка да се превърне в своенравната старица Баба Марта идва съвсем случайно, когато е само на 28 години. Тя приема веднага, после се замисля, че й трябва по-голяма маскировка, за да се поприкрие гладкото й лице и младите й черти.
„Сложихме тогава забрадка, която да покрива повече от лицето ми, както и очила, за да се замаскирам и състаря по-успешно“, разказва пенсионерката. От 1962 година тя не е сменяла традиционната за Баба Марта „униформа“. Облеклото всъщност е народната носия на свекървата на свекърва й. Специфична е долната част, която се казва кърленка.
„Това е фуста с шевици и пайети“, обяснява баба Пенка.
И тази година тя ще надене специалния тоалет и ще гостува на децата в детската градина, където първомартенският празник ще премине под съпровода на весели песнички, стихчета и сценки. Компания ще й правят и членовете на пенсионерски клуб „Настроение“ към читалището в Бъзън, който събира възрастните хора вече 5 години. Те ще закичат ръчно изработени от тях мартенички на малчуганите. Първомартенската им обиколка ще включи също кметството, лекарския кабинет и магазините в селото, където ще раздават червено-белите бижута.
И Дядо Мраз съм била, не само Баба Марта, смее се баба Пенка
Артистичната натура на баба Пенка си проличава не само от традиционното й преобразяване за 1 март, но и от това, че е готова да влезе в роля за всеки празник. Така веднъж се наложило да се превъплъти в Дядо Мраз, а опитът бил повече от успешен. Въпреки това обаче славата й в образа на първомартенската добра старица е безспорна и затова често по улиците й подвикват „Как си, Бабо Марто?“
Освен колекция с мартеници бъзънската Баба Марта пази и впечатляващ брой поздравителни картички и честитки за празници. 
„Имам 860 честитки от Америка, Франция, Чехия... почти от целия свят“, разказва баба Пенка. Хвали се и с голямата библиотека у дома си, където пази около 1500 тома книги.
„Това, което ми липсва днес, е да отида до книжарницата да си купя книга. Но въпреки това използвам библиотеката и си вземам да чета от там“, разказва лъчезарната пенсионерка.
След цял живот служба на киното
Баба Пенка всъщност е родена в Обретеник, но се мести в Бъзън, откъдето е съпругът й. Започва работа в киното и му посвещава целия си живот. Служи му чак до 1992 година, когато салонът затваря врати. Още помни най-многолюдната прожекция, на която са се изсипали около 700 души от селото. Иначе редовно киноекранът се е радвал на 200-300 зрители.
„Прожектираха се съветски, китайски, японски филми. Сред хитовите бяха „Война и мир“, „Летят жерави“. Днес обаче някак си не ми харесват филмите, които се излъчват по телевизията“, коментира пенсионерката.
Затова, за разлика от повечето й наборки, 
не прекарва свободното си време пред екрана на телевизора, а с кръстословица и песен на уста
„Много обичам да решавам кръстословици. Купувам си различни вестници и попълвам квадратчетата почти докрай“, разказва Баба Марта. Има обаче слаба територия, в която не само й куцат знанията, но към която просто няма никакъв интерес. Това е спортът. Не го намира за интригуващ, а и не разбира женското участие в различните силови дисциплини. Затова и въпросите в спортната сфера я затрудняват.
Не й е трудно обаче пеенето и съчиняването на собствени мелодии и стихове. Напротив - баба Пенка е автор на импровизирания химн на пенсионерския клуб в Бъзън. Измислила текста преди година и от тогава дружно възрастните си припяват 
„Бъзън, Бъзън - село хубаво
Няма като тебе, Бъзън, в Русенско“.
Селото наистина е хубаво, а е и задружно. Тук етносите и религиите не прекарват разделителни линии, а допринасят за повече пъстрота на картината.
Закичваме с мартеници съселяни от други етноси и уважаваме традициите на всички
разказват хората от клуба на третата възраст. И дават за пример Бъзън като село, в което различията сплотяват населението вместо да го разединяват. Така редовно помаци и турци носят мартенички, както повеляват българските традиции. Последният знак за единност на селото проличал на 19 февруари, когато била почетена паметта на Васил Левски. На събитието, с което са отбелязали 143 години от обесването на Апостола на свободата, се събрали не само българи, но представители на всички етноси в Бъзън.
„И ние зачитаме техните празници като най-малкото, което правим е да ги поздравяваме. Приемаме различните традиции. Така например на Байрам те раздават ястия не само на хората от техния етнос, но и на нас, на всички съседи, независимо от вяра и религия“, разказват пенсионерите от клуба на Баба Марта.