21-годишната графиня Клара Уорд, женена за близо два пъти по-възрастния белгийски благородник Йозеф дьо Караман-Шиме, майка на две деца и наследница на богат американски род, се влюбва в... унгарски циганин цигулар. Фаталната среща е в парижки ресторант, където Риго Янчи свири, а графът и графинята обядват. Риго е не толкова изкусен цигулар, колкото изкусен женкар, но черната му къдрава коса и игриви черни очи до такава степен омагьосват младата жена, че тя зарязва титла, наследство, деца и съпруг и още следващата нощ се озовава в леглото на мургавия музикант.
Много е вероятно това да е първото истинско влюбване на Клара. Защото тя е едва 17-годишна, когато се жени за Мари Йозеф Анатол Ели дьо Рикет дьо Караман, 19-и граф на Шиме. Клара е богата наследница. Баща й капитан Евер Брок Уорд е първият милионер в Детройт, Мичигън, с огромна бизнесимперия, в която влизат железни и сребърни мини, железница и параходи, но умира, когато момиченцето е само на 2 годинки. Цялото му богатство преминава в ръцете на майка й и се управлява от брат й. По това време богатите индустриалци са обзети от мания за титли и търсят да омъжат младите си дъщери за европейски благородници. За предпочитане е да са позападнали, за да ги примамят с малко пари за ремонт на мухлясалите им замъци. Затова пък дъщерите получават кралски титли и фамилиите вече могат да сложат последния диамант в бизнес короната си - благороднически герб!
Йозеф дьо Караман-Шиме (1858-1937) е точно такъв благородник и ако не беше историята с Клара, едва ли щеше да влезе с нещо в историята. Дори и участието му в Летните олимпийски игри през 1900 г. като фехтовач остава записано само в семейната хроника. В Белгия много по-уважаван и тачен е баща му Жозеф дьо Рике (1808-1886), граф на Караман и принц на Шиме, който през 1850 г. дарява на трапистките монаси 48 хектара пустееща земя в гората до село Скурмон. Там те построяват манастирски и стопански сгради, както и пивоварна и работилница за сирене. Първата прочута трапистка бира Chimay е произведена именно там през 1862 г. Трапистките монаси са онези познати ни от филмите закачулени духовни мъже, които живеят в отдалечени манастири, работят от сутрин до здрач и дават обет за мълчание.
Сватбата между Клара и Йозеф е на 19 май 1890 г. в Париж. След това двойката се прибира в Белгия, където се раждат двете им деца - Елизабет и Йозеф младши. Според някои историци младата графиня била твърде разкрепостена за консервативното благородничество. Дори плъзнали слухове, че крал Леополд Втори бил силно привързан към нея, което изнервяло граф Йозеф и той отвел съпругата си в Париж. Фатална грешка!
В Града на любовта през 1896 г. в един парижки ресторант Клара се влюбва в циганина цигулар Риго Янчи. За радост на таблоидите, които гръмват със заглавия от рода: „Отвлечена от циганин!“. Нищо подобно. Клара е влюбена до уши и Риго й отвръща със същото. Граф Йозеф иска развод и го получава, а двете влюбени гълъбчета според едни източници се качват на кораб за Америка, според други обикалят Европа, където ги преследват клюкарските вестници, дори Тулуз-Лотрек ги рисува. Накрая се спират в Унгария.
Будапеща, в ресторант „Гелерт“ работи Карой Гундел - човекът, който ще прослави унгарската кухня. Именно той се спряга като автор на тортата „Риго Янчи“. Факт е, че за първи път рецепта за нея е публикувана в неговата „Малка готварска книга“, издадена през 1954 г. Малко по-романизираните версии разказват как един ден Риго влетял в кухнята на Гундел и го помолил да направи нещо специално за неговата любима. Не след дълго към масата, където Клара пиела кафе, се приближил човек с висока бяла шапка и й поднесъл квадратно парче шоколадова торта. Тя си отчупила с вилицата, лапнала го и почти замръзнала - това били вкусовете от детството й. Веднага попитала как се казва това чудо, за да знае какво да си поръча следващия път. Помолете за торта „Риго Янчи“ - отговорил след кратко замисляне Гундел. Колко истина има в това, вече никой не може да каже, но историята дава предимство на унгарците да настояват за авторство на тортата. Защото в това отношение апетити има и Северна Италия, но това вече е друга история.
Клара и Риго се женят, вероятно в Унгария, след това се местят в Египет, където тя учи мъжа си на четмо и писмо. Издържат се от музиката на Риго и фотосесиите на графинята. Клара обича да позира и се появява във вестници и на пощенски картички, понякога в доста предизвикателно облекло. Дори кайзер Вилхелм II забранява да се публикуват нейни снимки в Германската империя, защото според него красотата на Клара е „тревожна“. Но идилията не продължава дълго. Риго не устоява на буйната си кръв, старият женкар се пробужда и той започва да й изневерява. Развеждат се сравнително скоро след брака, малко преди Клара да срещне във влака следващата си любов - италианеца Пепино Рикардо. Женят се през 1904 г., но и на този брак не му е писано да издържи дълго. Четвъртият й съпруг е сеньор Касалота, управител на малка гара на жп линията, която отвежда туристите до Везувий. Той е и последният й мъж, тъй като Клара все още е женена за него, когато на 9 декември 1916 г. умира в Падуа на 43 г. 
Колкото до Риго, той умира в Америка през 1927 г. Казват, без пукнат грош в джоба. Но името му остава като богата на шоколад торта и за някои - като символ на една страстна, но невъзможна любов.

Торта Риго Янчи
Необходими продукти:
за основата:
6 яйца
100 г захар
2 с.л. какао
6 с.л. брашно
за крема:
50 г захар
100 г тъмен шоколад
1 ванилия
2 чаши сметана
за глазурата:
150 г тъмен шоколад
250 г масло
1 с.л. бренди по желание
Начин на приготвяне:
Жълтъците се разбиват със захарта в купа. Добавят се какаото и брашното. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към тестото, като се разбърква внимателно с шпатула. Сместа се излива в правоъгълна тава и се пече в загрятата на 180 градуса фурна половин час. Оставя се да изстине. Изважда се от тавата и се разрязва на два пласта по дължина.
Шоколадът за крема се разтапя на водна баня и след като се охлади леко внимателно се смесва с разбитата със захарта и ванилията сметана. Кремът се намазва върху долния от тестените пластове.
Глазурата се приготвя, като шоколадът и маслото се разтапят на водна баня. По желание се слага бренди, разбърква се добре до хомогенна смес и докато още е гореща, се излива върху горния пласт и веднага се нарязва на квадрати, преди шоколадът да се втвърди. След като изстине, всеки от шоколадовите квадрати се нарежда върху пласта със сметана.