Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г. 
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. Според нея, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето. 
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на  тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.