Баскетболистките от националния отбор за жени загубиха последния си домакински мач от евроквалификационната група срещу Русия - 50:76 /12:18, 13:17, 16:21, 9:20/. След този двубой угаснаха и сетните илюзии, че тимът може да стори някакво чудо и да се промъкне до финалния турнир на Стария континент. Българките ще приключат участието си в група „F“ с гостувания на Гърция /19 ноември/ и на Швейцария /23 ноември/.
Всъщност, родната селекция записа доста прилично първо полувреме. Отборът поведе със 7:0, но рускините реагираха веднага и реализираха 12 безответни точки. От този момент те не изпуснаха водачеството до края на мача. Гостенките имаха подкрепата и на агитка от руската общност в Русе начело с генералния консул Татяна Грушко.
Нашите се опитаха да направят обрат през втората половина на мача, но силите започнаха да ги напускат. Логично - освен че имаше превъзходство във височина, в широка и равностойна резервна скамейка отборът на Русия наложи волята си и с очевидно по-голямата си физическа мощ. Техният треньор Александър Васин можеше да върти центровете си през няколко минути, докато колегата му Георги Божков нямаше как да отговори за дълго време в битката под коша с уморените Стефка Митева, Милена Томова и Жаклин Златанова.
Голямото разочарование бе американката с български паспорт Ноел Куин. Повикана в националния отбор с очакванията и надеждите, че би трябвало да е поне с класа над нашите момичета, Куин игра изключително слабо, вяло и мързеливо. Не стори абсолютно нищо в организацията на играта, не направи за кумова срама нито една борба под коша, а активът й през целия мач бе една точица, реализирана при изпълнение на наказателен удар. 
Като цяло отборът ни се стара доста пред очите на шефа на федерацията Георги Глушков и вложи всичко каквото може на този етап. Момичетата се бориха, искаха, но... 
Задочното ни предложение към г-н Глушков е през следващия сезон да се приеме наредба за поне по 5 чужденки във всеки отбор от вътрешното ни първенство. Защото сега са твърде малко - в „Хасково“ са само 4, в „Монтана“, „Дунав 8806“ и „Берое“ са едва по 3. И нека тогава Глушков да отиде при Георги Божков и да го пита дали има някаква оригинална идея как ще се съберат десетина български момичета с добри качества за националния отбор.
Но тази болна тема сме я коментирали вече и никой от шефовете на федерацията като че ли не желае да разсъждава върху нея. Затова и резултатите са такива. Ако умните глави в София не помислят скоро накъде водят българския баскетбол, ще става и още по-лошо.
Нямаме ли силен държавен шампионат с повече български състезателки, ей така ще падаме наред с разлика от Гърция и Русия. Ако ни се отвори парашутът, можем да измием за малко очите си и с някоя победа срещу още по-слабия засега отбор на Швейцария. 
България: Костова 13, Димитрова 7, Томова 8, Куин 1, Митева 2 /Петева 6, Златанова 13, Кочева, Шаренкапова/.
Русия: Челепанова 7, Белякова 7, Левченко 12, Видмер 14, Осипова 4 /Беглова 2, Колосовска 7, Виеру 6, Майга 2, Мусина, Сапова/.