Агитката на „Дунав завинаги“ загуби внезапно Валентин Колев-Гаргата.
Познаваме се от времето, когато живееше в блокче в близост до последната спирка на бившата 9-а автобусна линия. Бяхме почти съседи. Площадчето е известно и до днес като „Деветката“, а наблизо имаше малък футболен терен. Вальо стоеше бос на пепеливото до глезените игрище и отбиваше като вратар шутовете на другите момчета. Рядко му даваха да играе напред. 
Вальо не беше облечен по последна мода, не беше изтънчен, не редеше модерни думички, не беше светец, но не беше и грешник. До последно не стори зло на никого, а когато го вземаха за подбив, отвръщаше с неизменната си добра усмивка. Едно голямо дете на 50 години! 
За последно го видях в агитката на баскетболната квалификация България-Гърция в Русе през есента. Стоеше под голямото опънато знаме и редеше песента на феновете.
Голямата му мечта бе да види футболния „Дунав“ в „А“ група. Не дочака. 
Погледнах профила му във Фейсбук. Как се бе представил? Като „най-големият фен на „Дунав“! И той бе такъв, въпреки слабостите си, каквито имаме всички. 
Агитката вече няма да бъде същата.
Сбогом, Вальо!