Ще повярвате ли, че авторът на откровението, което сме избрали за заглавие, не е философ с многотомни трудове, а писател, останал в историята с криминалните си сюжети?
Ето още негови мисли.
„Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие.“
„Давайки домашни задания, учителите се целят в учениците, но улучват родителите.“
„Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други.“
„Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.“
„Чета и углавния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.“
„Съществува само един морал - този, с помощта на който силните поробват слабите.“
Е, още ли вярвате, че говори криминален писател?
Да, товае истината. Говорим за Жорж Жозеф Кристиан Сименон, 
бащата на прочутия инспектор Мегре
Знаменитият белгиец е известен със способността си да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор Мегре - съперник на друг прочут литературен детектив Еркюл Поаро.
Жорж Сименон е роден в петък, 13-и. По-точно на 13 февруари 1903 година в Лиеж. 
Според самия него майка му Анриет е суеверна и решава да промени датата на 12 февруари. Баща му Дезире Сименон е счетоводител в застрахователна компания. Семейството произлиза от Лимбург. През 1906 година се ражда Кристиан, по-малкият брат на Жорж, който го смята за любимец на майка им и му завижда за това. През 1911 година семейството се мести в по-голяма къща, в която приема наематели - главно чираци и студенти от различни страни.
Жорж Сименон се
научава да чете на три години
Между 1908 и 1914 година учи в Института „Сен Андре“. През септември 1914 година, малко след започването на Първата световна война, постъпва в йезуитския колеж „Сен Луи“. През юни 1918 година напуска колежа без дори да положи годишните изпити, използвайки като претекст сърдечното заболяване на баща си. През следващите месеци работи за кратко каквото намери.
На 15 години постъпва като репортер в „Газет дьо Лиеж“, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман на 18 години.
През 1922 година пристига в Париж без нито едно су в джоба. Храни се с кафе със сметана и кроасани и
пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел
в предградието Батиньол. Колет, литературен съветник на всекидневника „Матен“, попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне“. Така и става.
Сименон получава работа като секретар на една аристократка, собственичка на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единственият му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният „Ларус“. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той
се жени за приятелката от детството си Тижи
По време на пътуване в Холандия го осенява идеята да напише един полулитературен роман и така се отдава на криминалния жанр.
Този първи истински роман на Сименон - 120-ят или 150-ят според него, излиза през 1928 година: „Пьотр Латвиеца“. Целият Сименон се намира в тази книга - стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява неговият популярен герой Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.
През 1930 година писателят тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. След година издателство „Фаяр“ публикува петия том с виртуозните разследвания на Мегре.
Киното започва да се интересува от романите на Сименон и машината е завъртяна
Жан Тарид екранизира „Жълтото куче“, Жан Реноар закупува правата на „Нощта на кръстопътя“, Хари Бор пресъздава ролята на вече известния Мегре. По молба на Йожен Мерл, директор на списание „Пари матен“ Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Страниците се показват на наблюдателите в процеса на писането.
За да си почине от романите за Мегре, които издателство „Фаяр“ ненаситно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за „Жур“. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за „Фаяр“. Сименон е недоволен и подписва договор с „Галимар“ - друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. 
За писателя това си е почти почивка
Междувременно той вече е на кораб в Средиземно море. През 1935 година заминава за Ню Йорк и този път решава да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия. Синът му Марк се ражда през 1939 година.
По време на германската окупация на Франция един лекар диагностицира тежко сърдечно заболяване и му дава не повече от две години живот. Той написва „Родословие“, което с право може да се нарече първата версия на неговите „Мемоари“.
Но лекарят очевидно е сгрешил. След войната Жорж заминава за САЩ с Тижи и Марк.
През 1950 година в Тексас се развежда с жена си. Още на следващия ден се жени за Дениз и се настанява в Аризона. Романите му вече се издават от приятеля му Свен Нилсен, който скоро е основал издателството „Прес дьо ла Сите“. През 1952 година той 
се завръща във Франция, където го посрещат триумфално
На следващата година се ражда дъщеря му Мари-Жо.
През 1955 г. Сименон окончателно напуска Америка и се установява на Лазурния бряг, където написва романа „В случай на нещастие“. Но заради по-ниските данъци в Швейцария скоро се установява в страната на банките, часовниците и шоколада.
През 1960 г. писателят е председател на журито на фестивала в Кан и налага заедно с Хенри Милър бъдещия бестселър „Сладък живот“. През 1961 година вече живее с нова жена - Тереза, а малко след това написва „Когато бях стар“, друга автобиография, която е предвестник на „Интимни мемоари“. Преследван от страха от атомна война, Сименон 
построява в огромната си къща в Епаланж противоатомно укритие
което обзавежда с операционна зала. Малко след това в холандския град Делфзийл, където е написал първия си роман за Мегре, е издигната статуя на героя. Сименон присъства на тържеството, заобиколен от своите издатели и от шестимата актьори, изпълнявали ролята на инспектора.
През 1967 година издателят Ренконтр от Лозана обявява публикуването на пълното му творчество - близо 80 тома. Това е годината, в която Сименон написва „Котката“, която 
ще дари Жан Габен с една от най-хубавите роли в живота му
След това ще се появят „Интимните мемоари“. Няколко пъти в живота си Сименон взима решение да престане да пише. Когато успява да направи това, започва да диктува.
Може ли да се нарече Балзак? Първият, който дръзва да направи това сравнение, е Андре Жид. Много негови почитатели са убедени в това. Самият Сименон не вярва в това сравнение.
„С автора на „Човешка комедия“ нямам нито една обща точка, освен плодовитостта.“
Докато живее през последните години от живота си в Лозана, заобиколен от цял взвод секретарки и медицинската сестра Тереза, която е и негова приятелка („най-красивата любов на живота ми“, казва гордо Сименон), вече дори не прилича на сянката си; той е сянка на една сянка.
„Никога не съм се интересувал от себе си - диктува веднъж Сименон, - но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм „познавал“ (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: „Кой съм аз?“.
Жорж Сименон умира на 4 септември 1989 година в Лозана от тумор в мозъка.
По материали от интернет