Френският писател, сценарист и режисьор Жан-Батист Андреа, носител на наградата „Гонкур“ за 2023 г., говори тази вечер за писането, своите романи, преводите, търпението, мечтите и връзката между човека и природата в столичния Френски институт.
Разговорът с Андреа води Магдалена Божкова от Нов български университет (НБУ). В началото тя представи накратко творческия му път. Андреа е писател, сценарист и режисьор, който след години работа и успехи в киното се връща към литературата. Първият му роман „Моята кралица“ излиза през 2017 г., следват „Сто милиона години и един ден“ през 2018 г., „Дяволи и светци“ през 2021 г. и „Бди над нея“ през 2023 г., с който той печели наградата „Гонкур“. През 2024 г. романът става носител и на наградата „Изборът „Гонкур“ на България“. Божкова поздрави и учениците, и студентите, участвали в българския избор на наградата.
На въпроса дали литературното майсторство е дарба или се придобива с четене и писане, Андреа отговори: „Дарбата не съществува“. По думите му е важно това да се казва и повтаря, защото голяма част от уменията се изграждат с работа.
Той се позова на теорията, според която, ако човек се занимава с нещо в продължение на 10 000 часа, може да стане експерт в тази област. „Не бих казал, че непременно става дума само за работа. Това, което е необходимо, е, разбира се, склонност и любов към това, на което ще посветим времето си и прословутите 10 000 часа. Но основно става дума за работа“, каза писателят.
Андреа разказа и за началото на своя път. „Исках да бъда писател, когато бях на девет години. Винаги съм писал, никога не съм имал друга професия“, каза той. След завършването на образованието си започнал работа като преводач, превеждал романи от английски на френски, а следобед пишел свои текстове. Първоначално започнал със сценарии.
„Така се появи това, което днес може да изглежда като дарба. Чрез тази постоянна работа, която, разбира се, ме изпълваше с радост. Чрез провалите, чрез лошите текстове вероятно или чрез несръчните текстове“, каза Андреа.
Той посочи, че често млади хора го питат кой е първият му съвет към човек, който иска да стане писател. „Първият ми съвет към някого, който иска да стане писател, е да пише. Това може да изглежда глупаво, но има толкова много хора, които искат да станат писатели, но не пишат, сякаш изведнъж това ще се разкрие или ще получат просветление и ще се появи великолепен текст“, каза Андреа.
Според него изключения има, като даде за пример музикалната лекота при Моцарт и Бах, но „основно става дума за работа“. „Важно е да го кажем, защото това означава, че и вие можете да станете писатели“, каза писателят. По думите му светът има нужда не само от писатели, но и от артисти.
В разговора беше засегнато и развитието на романите му – от първите три книги до историческата и тематична фреска, каквато според Божкова представлява „Бди над нея“. Андреа каза, че книгите му не са напълно независими една от друга. „Мисля, че хората, които са ме чели, ме разпознават във всичките ми книги“, каза Андреа.
По думите му в творчеството му има силно биографично измерение, макар не непременно в смисъла на конкретни преживявания. „Емоцията, за която говоря, аз съм я познавал“, обясни писателят. Той определи романите си като „вариации в една и съща вселена“.
Андреа каза, че не би дал задължителна препоръка в какъв ред да бъдат четени книгите му, тъй като има читатели, които са започнали с „Бди над нея“, а след това са се върнали назад. „Ако наистина трябва да дам една-единствена препоръка, бих искал да кажа: започнете от началото, вероятно така е по-добре. Защото то се разширява. Но дори да започнете от края, пак е хубаво“, каза той.
На въпрос за звученето на българските заглавия на неговите романи Андреа каза, че харесва звученето на „Моята кралица“. Той отбеляза и че се надява четвъртият му роман, който все още не е преведен на български, също скоро да бъде достъпен за българските читатели.
Жан-Батист Андреа говори и за преводите на книгите си, които са издадени на десетки езици. „Бди над нея“ е преведен на 34 езика. Писателят изрази благодарност към българското издателство Orange Books, като отбеляза, че България и Нидерландия са единствените две държави, в които един издател е издал всичките му книги.
Писателят разказа и за срещата си с японския преводач на негова книга. Когато го попитал дали преводът на японски е труден, преводачът му отговорил, че понякога е сложно, но дори е подобрил някои неща. „Казах си: Е, тогава толкова по-добре“, разказа Андреа.
За него възможността една история да премине в друга страна, език и култура е „невероятно усещане“. „Да преминеш от самотата на писането към идеята, че друга страна, друг език, друга култура могат да се разпознаят в твоята история. Това е прекрасно“, каза той.
Андреа разказа, че преводачите рядко се свързват с него с въпроси, макар понякога това да се случва, когато определен пасаж не е достатъчно ясен. По думите му самият той понякога, години след написването на дадена книга, си казва, че е трябвало да бъде по-ясен в определени моменти.
В разговора беше засегнат и въпросът за писателското очакване на подходящата история. Андреа каза, че има нужда от проект, но не може да работи по него, ако историята не идва. По думите му обикновено са му необходими две или три години, преди тя да се появи.
„Имам дълги периоди на угар, когато не пиша нито ред. Тази година, например, се отпуши, но не бях писал три години и половина, нито ред“, каза той.
Писателят обясни, че след края на всеки роман изпитва тревога, че може би това е последната му книга. „Колко книги имам в себе си? Не знам това“, каза той. За „Моята кралица“ си спомни, че е бил силно разтревожен след написването ѝ и се е питал как е успял и как ще започне отново. „Всичките ми книги са били така“, каза Андреа. По думите му той приема тази несигурност, защото вече е имал много късмет. „Да бъда тук днес пред вас, това е мечта“, каза той.
Говорейки за „Сто милиона години и един ден“, Андреа засегна и темата за търпението. Според него не толкова търпението е изгубено, колкото способността да мечтаем. „Мечтата, за която говоря, е нещо, което кара да кървиш, да се потиш, също така да се смееш, което носи огромна радост“, каза писателят. Той разказа, че през 2016 г., непосредствено преди успеха на „Моята кралица“, си е задавал въпроса какво е постигнал след 30 години работа.
Според писателя мечтата е способността да се проектираш в бъдещето и да вярваш в нещо по-голямо от теб самия. Той каза, че съвременният човек постоянно е връщан към настоящата минута от социалните мрежи, непрекъснатия информационен поток и скоростта на информацията. „Може би сме загубили тази способност да се издигнем над суматохата, над собствения си живот и да си кажем: добре, живея в свят, който отчасти не е добре, но отчасти е и прекрасен“, каза Андреа.
„Искам да се боря за този свят, искам да се боря за собствените си мечти, искам да се боря за това, което смятам за красиво, за ценно, а всеки ще има различно красиво и различно ценно“, каза той. По думите му това е и темата на „Бди над нея“ – способността човек да се издигне над непосредственото и над усещането, че светът е само насилие.
В разговора беше засегната и връзката между краткия човешки живот и големия времеви континуум. Андреа обясни, че „един ден“ в заглавието „Сто милиона години и един ден“ е човешкият живот. „Идеята зад това заглавие очевидно е как нашият живот – един ден – се вписва и придобива смисъл в един континуум, който ни надхвърля, в ценности, които ни надхвърлят, каквито са геоложкото време, историята на човечеството и историята на планетата“, каза писателят.
За него е важно възрастният човек постоянно да бъде свързан с детето, което е бил. Тази връзка с детството е тема, която присъства във всичките му книги. Според Андреа прекъсването ѝ може да бъде свързано с травма, а психологическата, психоаналитичната или психиатричната работа може да има за цел отново да свърже детето и възрастния, въпреки болката, която това причинява.
В последната част на разговора Андреа говори за местата в своите книги и за природата. Той каза, че не приписва произволно абстрактни значения на различните държави и земи, а пише за места, които познава интимно.
За България, която познава от няколко часа, Андреа каза: „Намерих я зелена. Хареса ми присъствието на природата във вашата столица, което всъщност е много рядко да се види.“
По думите му не би могъл да напише роман, развиващ се в София, защото все още няма необходимата връзка с града. „Тази връзка може да се появи както за една седмица, така и за десет години. Сигурното е, че няма да се появи за два часа“, каза писателят.