Световната спортна история познава роднински партньорства /братя във футбола, сестри в тениса/, но няма случай, в който родител и дете да са заедно на терена. Това „дете“ играе днес за първи път с екипа на „Дунав 8806“, но за трети път в отбор под ръководството на един и същи треньор. Съдбата отново събра два таланта - баскетболистката Радостина Димитрова и треньора Георги Божков, за да направят в Русе своя звезден хеттрик.
Ради е едва 15-годишна, когато защитава цветовете на „Славия“ редом до легендарната си майка
Евладия Славчева, велика българска баскетболистка
през 80-те години. Тогава съдбата за първи път я среща с Георги Божков, който по него време е техен старши треньор в „белия“ клуб. „С майка ми бяхме съотборнички в продължение на 4 години. Играехме на един и същи пост. Аз, разбира се, влизах като резерва и за малко към края на мачовете“, разказва Радостина, която, макар вече да е безспорна звезда, е неочаквано притеснителна. Тя говори лаконично, събрано, скромно и по никакъв начин не подсказва с поведението си, че е част от идеалната стартова петица на шампионския треньор. 
Феновете на звездната някога „Славия“, която печели под ръководството на Божков всички възможни титли у нас, си спомнят и до днес за възторга на трибуните от съвместната игра на Славчева и крехката й тогава щерка. Сред публиката има един човек, който не пропуска нито един мач - бащата на Радостина
Стефан Димитров, един от най-добрите волейболисти на „Славия“
за всички времена.
„Бях на 3 години, когато майка ми замина да играе във Франция. Нямам спомен кога посегнах за първи път към топката, защото животът на моето семейство беше главно в залата. Не помня някой да е дърпал чергата към себе си, за да ме спечели за неговия спорт - просто ме оставиха да избирам сама между баскетбола и волейбола“, разказва Радостина, чиито първи спортни стъпки под коша са в Перник. В родния град, където семейството живее и сега, тренира първо при Соня Спиридонова и Даниела Кирилова.
Радостина е в 5-6 клас, когато майка й отива да играе в Монтана и фамилията се пренася там. Връщат се за кратко в Перник, а после всички се вричат на добрата стара „Славия“. Там Ради тренира при Надка Голчева, за да се озове по-късно в разширената селекция на Георги Божков.
„Гледах майка ми как играе и се учех от нея. Никога не ми е правила вкъщи дълги, натрапчиви и досадни разбори. Казваше ми къде вижда силните и слабите ми страни, а баща ми - волейболистът, ни слушаше и ни се радваше“, връща лентата назад Радостина.
В един миг кариерата й застива, защото получава тежка контузия и решението е операция на коляното. След възстановяването преминава за година в „Левски“ при Тина Димитрова.
Съдбата отново се намесва и я събира с Божков за втори път
този път в ЦСКА в онзи шеметен за времето си тим, известен като „Червените ангели“. „Армията“ й предлага дългосрочен договор, но след смъртта на баскетболния чудак Емил Коен пирамидата се срутва.
„Имах уникалната възможност да играя с баскетболистки като Латаша Байърс, Тифани Джонсън, Бранкица Хаджович, Теодора Петрова, Наталия Топалова, Елена Йоловска. Този отбор можеше да стигне много далеч, но каквото беше - беше“, разсъждава с лека носталгия Радостина.
Още по-късно, като повечето талантливи български баскетболистки, Ради пробва късмета си в чужбина. Една година е в испанския „Винарос“, после - в „Бургос“. Завръщането й в България е за кратък ангажимент в „Левски“ при треньора Стефан Михайлов-Стьопата, за да поеме отново към Испания - този път в „Конкеро“, с чийто тим влиза в елитната Първа лига. От ранната есен на 2012 година е в „Берое“, а от тази зима - в „Дунав 8806“, отново при треньора и почетен гражданин на Русе Георги Божков.
Хеттрикът в съвместната им работа е най-добрата следколедна новина
за Радостина. „Финансовото положение в Стара Загора беше тежко. Когато г-н Божков ми се обади, нямаше каква да мисля - веднага започнах да стягам багажа си за Русе! През есента вече бях играла с „Берое“ в зала „Дунав“ и горещата атмосфера по трибуните ме бе погълнала дотолкова, че усещах с всички фибри на тялото си как отивам на най-вярното и мечтано място“, вълнува се Радостина.
Посрещането й обаче надминава и най-красивите й сънища. „Публиката ме прие така, сякаш бях състезателка на „Дунав 8806“ поне от 5 години. Почувствах се като у дома си, като сред свои хора, а когато феновете започнаха да скандират името ми, сърцето ми буквално спря. Тогава си казах, че тази обич ще е и трябва да остане взаимна“, сигурна е Радостина.
Според нея най-силните й мачове дотук са дуелите за купата на България. „Много исках да спечелим този трофей. Знам, че има още много какво да дам. Надявам се, че все още не съм изиграла най-големите си срещи. Сега искам да направим дубъл и да спечелим шампионата“, чертае целите си Димитрова.
Покрай ангажиментите й с тренировките и мачовете няма много време до опознае Русе. Казва, че
дори не е ходила да види Дунава отблизо
Няма хоби, слуша всякаква музика, с изключение на класическата, като всяко младо момиче обича да се гмурка в интернет, любимото й заведение е „Хепи“. Интензивната й почивка е в разходка по улиците, иначе живее в един апартамент с американките Аманда Джонсън и Кристина Сантяго. За нея чужденките, както другите състезателки, са „свестни и точни момичета“.
Признава, че майка й все още не е идвала в Русе. Надява се, че скоро ще я види по трибуните, за да изгледа мач на „Дунав 8806“. Освен това две бивши съотборнички винаги има какво да си кажат. А и кръвта не става на вода и ако някога България знаеше звездата Евладия Славчева, днес се прехласва по достойната й наследничка Радостина Димитрова. За щастие, нейният блясък сгрява сърцата на всеотдайните фенове на „Дунав 8806“.