Радостина Йорданова, която на 13 февруари беше пометена от джип до входа на паркинга на „Лидл“ на улица „Чипровци“ по време на разходка с двете й деца, говори пред камерата на русенския инфлуенсър Тони Енчев. В миналия брой ви запознахме с първата част от разговора, вчера Университетска болница „Канев“ пусна и втората част. При инцидента Радостина получи ужасяващи травми, децата, за радост, не пострадаха тежка и се възстановиха много бързо. Ето какво разказаха тя и началникът на Хирургичното отделение в болницата д-р Симеон Симеонов в болница „Канев“.

Вече съм наистина аз. Движа се, играя си с децата, излизам - нормален живот живея. Останаха ми „малки“ /козметични следи от преживяното/, но... бели кахъри са това за мене. След време това ще се оправи според докторите и аз съм спокойна вече. На хората искам да кажа да не губят вяра, да вярват в Бог, да вярват в делата му, да вярват на специалистите. Те се раздават за нас, за нашия живот, за да сме добре.
Същото казвам и на децата си - да вярват в Бог, че Господ ги обича, че ми ги е пазил и че продължава да ми ги пази. Да са все така щастливи и добрички и да си изживяват миговете, които им предстоят.
Мечтата ми... Това е втори живот за мен - да го живея максимално пълноценно, със семейството и да не изпускам повече мигове с тях, защото осъзнах, че рядко се дава такъв шанс.
Топли думи каза и д-р Симеон Симеонов, който беше ди Радостина от постъпването й в болницата: „Аз бих искал да добавя, че тя наистина е пример за силата на човешкия дух и за силата на вярата в живота. Защото, за да бъде успешно едно лечение, изключително важно е пациентът да вярва на медицината, да вярва на екипа, който му помага и да вярва в себе си. Това е 50% от успеха на едно лечение. Тя успя да се справи и резултатът е пред нас. През цялото време до нея беше нейното семейство. Всеки ден тяхното присъствие беше помощ, даже когато беше в медикаментозна кома, тя показваше реакция, когато влизаха при нея. Това са ценности, които не са за подценяване. Пожелавам на всеки да ги изпита, защото бедите идват много бързо и някои път не зависят от нас. Добротата и вярата са дълбоко в нас, само че ние ги потискаме умишлено и аз смятам, че това пречи на нормалните ни отношения“. У