Добра работа на съдиите, въпреки намаляващия брой на делата и благопожеланията за повече потвърдени присъди и решения от по-горните инстанции. Така с едно изречение може да се обобщи анализът на доклада на председателя на Русенския районен съд Пламен Ченджиев за изтеклата 2015-та съдебна година. По традиция отчетният документ изобилства от цифри, сравнения с предходни години и статистики. Данните отново показват тенденцията за все по-малко и наказателни, и граждански дела през годините, което не е изненадващо предвид дежурните полицейски отчети, че престъпността намалява. 
Кражбата остава най-честото престъпление * За първа година няма дело за сводничество
24 граждански и наказателни районни съдии са разгледали 11 710 дела през 2015 година, като са приключили 10 668 от тях. Сметките показват, че 14-те магистрати от гражданското отделение са работили средно по 50 дела месечно, а 10-те им колеги от наказателното отделение - по около 23.
10 са съдиите, които имат електронен подпис, с което пък си осигуряват възможността да разпределят дела благодарение на въведената през октомври от Висшия съдебен съвет /ВСС/ нова централизирана система за случайно разпределение на дела. 
Новопостъпилите дела през 2015 година са общо 2526, като внесените от прокуратурата тежки казуси са 656 или с 59 по-малко спрямо 2014-та. С около 100 намалява общият брой на делата, но това не е новост, а тенденция през последните години - за сравнение през 2012-та са били над 3000.
Отново няма нито едно дело, преценено като казус с висок обществен интерес
Впрочем на такива критерии отговарят делата, които са наблюдавани от Европейската комисия, а в Русенския районен съд такива няма.
501 дела са приключили със споразумения между прокуратурата и престъпника, които са одобрени от съда. Този брой не се променя рязко спрямо предходните години, но делът на споразуменията е чувствителен, а част от юристите са на мнение, че с този избор на приключване на съдебния процес се цели отчитане на бързо правосъдие и брой осъдени. При споразуменията предаденият на съд и прокуратурата договарят размера на присъдата, като преди това престъпникът прави самопризнания и си осигурява намалено наказание. Мнението на специалисти е, че по този начин изправените на съд злоупотребяват и макар че действително се печели време и делата не се отлагат и проточват, бързината е за сметка на справедливостта.
900 души са предадени на съд за тежки престъпления
като техният брой е бил най-много през 2014 година - 1169. Цифрите показват, че намалява броят и на съдените, и на осъдените. За изтеклата година 883 са се сдобили с наказания, а 16 са били оправдани.
113 са били разглежданите дела за кражби, което за поредна година прави посегателството върху чужди вещи и имущество най-популярното престъпление. Грабежите и измамите са равен брой - по 13. 6 пък са случаите на откраднати автомобили. Намалява броят на посегателствата между хората, като леко увеличение има само при побоищата, при които са нанесени средни телесни повреди - от 13 през 2014-а, година по-късно казусите са станали 17. За първи път от четири години няма дела за склоняване към проституция, нито за отвличане. Почти наполовина намаляват делата за хулиганство - едва 16 са регистрираните случаи при 29 за 2014-а.
В доклада се сочи още, че значително намалява броят на непълнолетните, предадени на съд - само 28 за изминалата година, докато през 2014-та са били 86. Намаляват и посегателствата от рецидивисти - от общо осъдени 883, опитните престъпници с предишни присъди са 234.
 Според цифрите най-работещият наказателен съдия е Велизар Бойчев
който е постановил общо 234 решения и присъди за съдебната 2015 година. Най-малко работа пък е свършил съдия Николай Стефанов - едва 24. Данните се дължат на факта, че той бе отстранен от длъжност с решение на ВСС в началото на април, след като на 14 февруари бе задържан при акция на ДАНС и столични прокурори. В момента той е подсъдим за подкуп, а делото срещу него в Софийски градски съд ще продължи поне до април, за когато има насрочени заседания. Впрочем името на сочения за подвластен на корупция съдия фигурира чисто схематично с посочени цифри и данни срещу него, досущ като на колегите му, като се споменава единствено, че срещу него тече наказателно производство. Допълнителен, вероятно излишен, анализ и информация за положението му обаче няма. 
В резултат от равномерното натоварване и добрата работа на съдиите за 2015 година се отчита най-ниският брой на висящи дела за последните 4 години. Освен това 898 от всичките 900 дела са решените в рамките на законния срок от 1 месец като само двама съдии са просрочили по едно дело. 21 пък е броят на тежките дела, които магистратите са разгледали.
Анализът отчита още, че леко нараства броят на частните спорове, които засегнати със словесни или ръкопашни разправии водят помежду си - от 44 на 48. 
Продължава да се увеличава броят на случаите, в които делата се отлагат
Един от най-големите недостатъци на правосъдната система - бавната работа, която безспорно се дължи на отлагането на съдебните заседания, продължава да е наболял проблем. Публична тайна е, че често адвокати и клиентите им злоупотребяват със закона, като използват правата си да искат събирането на дребни доказателства или дори да не се явяват в съдебна зала. Това дежурно проточване на делата се е превърнало в неписан закон и бележи почти всеки съдебен процес. А подобен извод е направен и в доклада на Районния съд, в който се посочва, че за 2015-та са насрочени 2632 съдебни заседание. 846 или 32% от тях са били отложени. Въпреки това според отчета делата се отлагат по разбираеми причини. 
От всичките 900 присъди и решения 388 са били обжалвани на по-горна инстанция като
над 65% от тях са потвърдени, а останалите са отменени или изменени
Като позитив в наказателното отделение председателят на Районния съд Пламен Ченджиев посочва намаления процент на отменени съдебни актове. А повечето отменени решения касаели административни казуси, свързани с обжалване на наказателни постановления. На съдии от наказателното отделение не са налагани дисциплинарни наказания през 2015-а, се казва още в доклада. 
От отчетния документ е видно още, че противоречива съдебна практика не съществува в Русенския районен съд. При наличието на спорни моменти те се решавали с консенсус по време на редовните общи събрания. 
19 709 са издадени справки и свидетелства за съдимост или около 78 документа дневно. Свидетелствата на родените в Русенско, които не са осъждани, са получавани още в деня на подаването им, а за останалите случаи са били готови в рамките на броени дни.
Отложените граждански дела - най-много за последните 4 години
8154 е броят на постъпилите през 2015 година граждански дела, които заедно с останалите висящи 777 от предходната година правят общо 8931 дела. Сравнение с предишните години показва, че през 2015-а има леко покачване на броя дела - с около 600. Спрямо 2013 и 2012 година обаче гражданските казуси намаляват стремглаво, тъй като преди 3 години са били над 11 000. 872 дела не са свършени към края на 2015-та.
Като проблем в работата на гражданската колегия се посочва отсъствието на трима съдии. Съдия Мария Димитрова е правораздавала за няколко месеца в Софийски районен съд, Ивайло Иванов е командирован на два пъти в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а Татяна Илиева е прехвърлена временно да съдийства в Окръжния съд. Така
най-заетият съдия е разгледал 690 дела, а в дъното е негов командирован колега с работа по 84 дела
1671 от гражданските казуси са решени в срок до 1 месец, а просрочени са едва 8, тоест при 99.5% от случаите произнасянето на първа инстанция е било според изискванията за бързина. Това е отчетено като много добър резултат за стриктно спазване на сроковете. Само при 3 съдии са констатирани забавяния, които най-често се дължат на натовареност, отсъствие или правна сложност на казусите. Висящите 872 дела са повече с близо 100 спрямо 2014 година, но въпреки това броят бе отчетен като достатъчно добро ниво.
До 3 месеца са приключили над 7500 дела. Отложени са обаче над 40% от делата, което е най-високият процент за последните 4 години. Най-често причина да се стигне до това е уточняването на допълнителни претенции на страните в процеса, като събиране на доказателства, назначаване на допълнителни експертизи и неявяване на някой от участниците.
От 1679 постановени решения са обжалвани 350 или около 21%. Над половината от тях - 227, са потвърдени, а останалите 43% са частично или изцяло отменени. Според отчета съдиите заслужават много добра оценка за работата си. Въпреки това се казва, че работата през 2016-а ще е насочена към повече потвърдени присъди и решения за сметка на изменените от по-горните съдебни инстанции. Както и в наказателното отделение, така и в гражданското през 2015 година не са налагани дисциплинарни наказания. 
Расте броят на делата, с които хората си искат обратно пари или вещи
Най-чувствително се е увеличил броят на делата по заповедните производства и Закона за кредитните институции - с близо 1000 повече спрямо 2014-а, се казва в доклада. Това са предимно процедури пред съда, които започват с подаване на заявление, а целта е заявителят да събере по бърз начин вземането си - било то парично или за предаване на вещ по опростен ред. Леко повишен е броят на трудовите спорове и на облигационните искове. Намалява броят на разводите - през изминалите 3 години той е стигал до почти 240, докато през 2015-а е 214. От 156 на 120 намалява и броят на претендираните пред съда издръжки. 38 души са поискали да им бъде отменено уволнението, което е най-малкият брой за последните години. 79 са били делата за домашно насилие, а 91 - по Закона за закрила на детето.
И през 2015 осемте държавни съдебни изпълнители /ДСИ/ отчитат намален брой на постъпилите дела, както и сумите, които се търсят за събиране. Те са предимно за неплатени издръжки, трудови спорове и кредити. От общо 503 дела ДСИ са събрали 2 632 529 лева докато през 2014-а са работили по 677 дела и са стигнали сумата от близо 3 750 000 лева. През 2012-та пък са били събрани близо 5 милиона лева.
Най-голямата група, която си търси дължимите пари, продължават да са монополистите
сред които ВиК, Топлофикация, Енерго про и банките. Те обаче вече използват услугите на частните съдебни изпълнители. Събираемостта на ДСИ се затруднява от това, че длъжниците имат натрупани задължения и към други дружества, и към държавата, а нямат нито достатъчно средства, нито пък имущество. Това пък карало ДСИ да предприемат тежки, дълги и не винаги ефективни процедури, които ги поставяли в конкурентна позиция спрямо силните и облагодетелствани частни съдебни изпълнители.
Към началото на 2015 висящите дела са били 10 442 за сумата от над 36.2 милиона лева. Към края ДСИ са успели да намалят бройката до 10 289 за 35.7 милиона. Държавата си търси парите от 50 нови длъжника за 459 000 лева, а отделно висящите й длъжници са описани в 1134 дела. 
Благопожеланията: срещи с медии и граждани и подмяна на компютрите
Наложителна е подмяна на компютрите в съда, тъй като в противен случай ще се стигне до значително забавяне и дори до невъзможност да се изпълнява част от работния процес. За целта са необходими значителни средства, но разходът е неминуем, ако трябва съдии и служители да работят, се казва още в отчетния доклад. Посочва се, че старото оборудване е несъвместимо с въведените нови програмни продукти, включително и с новата система за случайно разпределение на делата. 
Освен това заради много работа се налагало 22-та съдебни секретари да изпълняват и други функции, за да може работата в съда да тече нормално и да се спазват предвидените срокове.
Освен на нова техника, съдът се надява да укрепи връзките си с гражданите, за да преодолее най-големия проблем на съдебната система - липсата на доверие у нея. Затова ръководството на Районния съд планира да задълбочи контактите си с неправителствения сектор, учениците и студентите, както и с медиите. Впрочем в доклада се посочва, че своевременно на ежедневно актуализираната интернет страница се публикуват новини и обяви от работата на съда. Справката обаче показва, че създадената преди седмици секция „Пресцентър“ очаква някакви публикации, поне за цвят, но на нея все още не е оповестена никаква информация.