Ca va faire une maudite poutine! Така възкликнал ресторантьорът Фернан Лачанс, когато шофьорът на камион Еди Ланес поискал да му сложи пържените картофки заедно с шепа извара в книжна кесия за изпът, защото много бързал. Това ще стане дяволска бъркотия!, казал на квебекски жаргон Лачанс, но изпълнил молбата. Годината е 1957, мястото - градчето Уоруик в Квебек, Канада, а заведението - Le Cafe Ideal. И нито Лачанс, нито Ланес тогава са подозирали, че моментът е исторически. Защото това е рождената дата и рожденото място на канадското национално ястие путин. Името идва от местния жаргон за бъркотия, бъркоч - poutin, с ударение на последната сричка, и няма нищо общо с руския президент. Самият Еди Ланес признава:“Исках картофки, но видях извара на щанда и помолих Фернан да ги смеси“. Впрочем точно тези думи са цитирани в некролога на Лачанс през 2005 г.
А в онази далечна година много скоро пред Le Cafe Ideal в Уоруик започнали да спират все повече камиони и шофьорите да искат за изпът пържени картофки с извара. И също много скоро ресторантьорът забравил първоначалния си потрес и дори включил ястието в менюто на заведението. Шофьорите пък разпространили вкусната бъркотия извън Квебек и тя завладяла цяла Канада, че минала и границите. Днес прочутото заведение на Лачанс вече не съществува, но Уоруик си остава основният претендент за родителството на путин.
Има и други кандидати, разбира се, сред които най-сериозен е Жан-Пол Рой, собственик на ресторант Roy le Jucep в Дръмъндвил, Квебек. През 1964 г. той, по-скоро съпругата му, изобретява прочутия картофен сос, с който залива пържените картофки в своето заведение. И казва: „Какво е путин на Лачанс? Сервират картофки с извара. А това, което дава вкус, е сосът, истинският путин е със сос!“. Сосът на г-жа Фернан Мишо Рой е на основата на френския велуте - светла запръжка, разредена с пилеши бульон. Но така пасва на „бъркотията“ от картофки с извара, че до ден днешен са неразделни, макар че сосът вече има стотици превъплъщения, а вездесъщият кетчуп трайно се е настанил в неразделната компания. Жан-Пол Рой е известен канадски ресторантьор, дългогодишен главен готвач в хотел Mont-Royal в Монреал. Там той работи със 115 готвачи, преди да открие собственото си заведение в Дръмъндвил с много показателното име „Царят на картофите“ (Le Roi de la patate) през 50-те години на миналия век. През 60-те години ресторантът е прекръстен на Le Roy Jucep и именно той има претенцията да е родно място на истинския путин. Днес наследникът на Жан-Пол Рой - Даниел Льоблан, казва, че е много благодарен да получи и историческото наследство на този ресторант, който се е превърнал в цяла институция. И признава, че въпреки много по-богатото и прецизно подбрано меню половината от това, което излиза от кухнята на заведението, е путин.
Путин е всъщност канадски фаст фууд, обикновена, народна храна. И дълго време в по-горните слоеве на обществото се смятало, че е неудобно и непрестижно да си признаеш, че обичаш „селско ядене“. През 1991 г. например представител на СВС на пресконференция на премиера на Квебек Роберт Бураса го пита харесва ли путин. Бураса веднага напуска подиума, като се извинява, че има спешна среща, а от офиса му дори и на следващия ден отказват да отговорят на въпроса. Горе-долу по същия начин реагира и лидерът на една от опозиционните квебекски партии Жак Паризо. Днес, разбира се, не е така. В Канада путинериите вече са безброй, а автофургоните, които предлагат вкусните пържени картофки с извара и сос, са плъзнали из всички градове.
До голяма степен за обрата в отношението към путин имат и по-изисканите и скъпи ресторанти, които включват в менюто си различни деликатесни варианти на путин - например със сметанов сос със скариди, с омари, гъши дроб, трюфели и всякакви други гурме глезотии, включително хайвер от сьомга.
Традиционният путин обаче се приготвя от пресни картофи, нарязани на лентички и изпържени единствено и само в качествена мас. Всякакви други мазнини като олио, масло, захтин или маргарин са недопустими. Изварата е кашкавалена, при това е пресен остатъчен продукт от производството на сирене Чедър. Тя е по-ронлива и парченцата й скърцат между зъбите. Кафевият сос е приготвен от телешко, пилешко или пуешко месо, леко солен е и подправен с черен пипер. Много рядко се използват говежди или свински сосове, защото са тежки, а сосът трябва да е лек, за да се процеди надолу между картофките и изварата. Той се прибавя горещ последен и непосредствено преди сервирането на путин.
Подобни на квебекския путин ястия има и на много други места по света - от Обединеното кралство до Холандия и от източното крайбрежие на САЩ чак до Тексас. Но канадския путин е единствен и държавата на клена и кленовия сироп не само се гордее със своето национално ястие, ами има и фестивали, посветени на него. Два от тях, разбира се, са в претендентите за родно място на картофките с извара и сос градовете Уоруик и Дръмъндвил. Путин е признато и за едно от най-големите канадски изобретения на всички времена, като в класацията се нарежда до такива световни постижения като електронния микроскоп, телефоните BlackBerry и валяка за боядисване.
А ние ви предлагаме рецепта за путин, за която се твърди, че е приготвена от главния готвач на луксозния нюйоркски Ritz-Carlton hotel. Но не за безумно богатите и разточителни гости на хотела, а за него и семейството му след тежък и изнурителен ден в хотелската кухня.


Путин ала Риц

Необходими продукти:
350 г изпържени в мас картофи
200 г сос барбекю
250 г кашкавалена извара 
2 домата
1/2 ч.л. сух естрагон
1 скилидка чесън
1 с.л. зехтин
сол
чер пипер
Начин на приготвяне:
Зехтинът се загрява и в него се слагат смачканият чесън, дребно нарязаните домати и естрагонът. Готви се  2 минути, след което се маха от огъня. В дълбок съд се слагат част от кашкавалена извара, натрошена на парченца, и изпържените картофи. Добавят се горещата смес от доматите и останалия кашкавал. Най-отгоре се слагат сосът барбекю, сол и пипер. Обърква се и се сервира.