Нашето място е в ЕС, но всякакъв краен тон по отношение на Русия издава нищо друго освен комплекси. Това заяви президентът Петър Стоянов /1997 - 2002 г./ на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”, предаде репортер на БГНЕС.
България е длъжна да води активна външна политика и въпросът е каква да бъде тя? Основният въпрос е какво става с Русия, какво е мястото й? Това е болезнената тема, призна Стоянов и продължи-Не можем ли ние да имаме по-близки връзки с Русия, не бихме могли да направим друг цивилизационен избор към онова, което преди 20 години аз повтарях непрекъснато, признавам, че беше преднамерено и натрапчиво, но историческия контекст беше такъв.
Стоянов уточни, че, когато тогава се е говорило за НАТО и ЕС повечето хора казвали-за какво става въпрос. „Отношенията ни с Русия никога не са били лесни. Политиката е много сложна работа и никога не става въпрос да избираш между два крайни полюса. Политиката ни сега по отношение на Русия трябва да бъде прагматична, защото става дума за газ, но трябва да бъде и сдържана и да държи сметка за това, че българският и руският народ без съмнение са свързани с исторически и културни връзки”, смята президентът Стоянов.
Нашето място е в ЕС, но всякакъв краен тон по отношение на Русия издава нищо друго освен комплекси, категоричен бе той. Според него не може да се отнасяме към Русия като към изконен враг. Съобразно начина си на мислене, всеки ще осмисли това, което казвам - един ще каже, за първи път чуваме президента да говори като краен русофил, друг може да каже обратното. Нито едното, нито другото е вярно, поясни Петър Стоянов.
Той коментира, че България наистина познава Русия много по-добре от западните си колеги. Ние имахме привилегията да учим руски език, сега разбирам каква привилегия е, че аз знам руски език. Може да имаме по-трезва оценка за Русия, която да представяме не западните си колеги сдържано, посъветва Стоянов.
Той заяви, че, ако приемем Изтока в най-широкото му тълкуване, няма със страх да се говори за тази тема, тъй като тя може да се окаже една от най-важните теми за нашето време.
Президентът даде за пример как само преди 25 години светът се обясняваше с една проста парадигма - от западна гледна точка, това беше добрият либерален Запад, в който имаше свобода на словото, на правото на сдружаване, и от другата стана ние - Изтока, в който тези свободи бяха подтиснати. Много днешни политолози и обикновени граждани вероятно са изпълнени с носталгия, когато светът се обясняваше с тази проста парадигма. С рухването на тази система се озовахме в нови реалности и то съвършено неподготвени, констатира Стоянов.
Той посочи, че България се намира в такъв регион в новия световен ред, в който на най-голяма устойчивост ще се радват онези региони, които имат най-голяма степен на хомогенност. Такъв регион е Западна Европа без съмнение. Не такъв регион, за съжаление са Балканите, убеден е президентът.
Петър Стоянов коментира, че се носят слухове, че ЕС ще се отменя и ние не сме много сигурни до колко трябва да се научим да изпълняваме правата на ЕС, чийто член сме и за чието членство ревностно сме се борили. ЕС не беше наложена кауза. Когато говорим за ролята на България като мост между Изтока и Запада няма как да забравяме това си членство, призова още Стоянов.