Две години размотавания по експертни комисии, поделения на НОИ в Русе и София, както и обжалвания по съдилища, П.Ц. успя да докаже инвалидността си и да осъди осигурителния институт макар и за дребната сума от 18.17 лева. Жената претендираше за общо 712 лева обезщетения и вреди заради забавени плащания на пенсията й. В крайна сметка се оказа, че НОИ ще плати близо 4 пъти повече съдебни разноски, отколкото пари за обезщетение на жената, тъй като трябва да преведе на Административния съд 70 лева. Решението може да се обжалва.
През лятото на 2010 година П.Ц. подава молба за освидетелстване на инвалидността й. Комисия във Велико Търново й определя 50% трайно намалена работоспособност. Следват обжалвания на решението. Междувременно на жената е отпусната пенсия в размер на 100.86 лева, която след няколко месеца е спряна заради отмяна на решения. В крайна сметка през септември 2012 година на болната е отпусната пенсия от 138.56 лева със задна дата. Тогава тя получава и накуп сбор от дължимите пенсии в размер на 2556.83 лева. Заради проточилата се процедура вследствие от действията, бездействията и различните документи, които институциите ту издавали, ту отменяли, жената претендира за покриване на причинените й вреди от забавеното изплащане на пенсията в размер на 576.94 лв. Освен това настоява и за изплащане на 135 лева здравни осигуровки, които трябвала сама да покрие отново заради двегодишното размотаване около казуса й. 
Съдът обаче сметна, че дължимата сума заради забавени плащания е далеч по-скромна и прецени, че на жената й се дължи обезщетение за лихви, тъй като реално поделението на НОИ в Русе е бездействало и не е плащало своевременно пенсиите й през периода от март  до август 2012 г. Парите трябвало да се преведат до 20-то число на месеца, а те са изплатени накуп четири дена по-късно. Затова магистратите осъдиха НАП на 18.17 лева и 70 лева съдебни разноски и отхвърлиха останалите претенции на болната жена.