Тухли падат заедно с тапетите, а всяко стъпване по покрития с дебел балатум дървен под в къщата-музей „Баба Тонка“ е рисковано. Дюшемето отдолу е прогнило на много места и вече е хлътнало под стъпките на работниците на обекта. Вратите играят, в стените зеят отвори, през които се вижда февруарският пейзаж навън. Ремонтът на дома, строен през 1898-1899 година от сина на легендарната русенка - Никола Обретенов, се бави. Общината го започна през есента на 2012 година с намерението обновеният музей да отвори врати за Трети март 2013-а, но работата внезапно спря заради рухнала стена на пристроеното помещение към основната сграда. Оттам нататък капаните, заложени волно или неволно в старата сграда, следват един след друг и вгорчават действията и на строителите, и на Общината.

До дни ще бъде отлята втората плоча в помещението, което се пристроява към сградата на музея „Баба Тонка“. Емблематичната къща, кацнала на брега на Дунава, която е построил в последните години на 19 век синът на легендарната русенка Никола Обретенов, се ремонтира от есента на 2012 година, като на няколко пъти сроковете за нейното отваряне за посетители се отлагат. Първата причина за това беше „компрометирана“ стена - простичко казано, рухнала по време на ремонта. С напредването на строителните работи в основната постройка обаче сроковете за финалния пуск стават все по-абстрактни.
Работата е, че всяко докосване до това, което е запазено като конструкция, отваря нови и нови проблеми. Голямото забавяне идва оттам, че постоянно се откриват неща, които показват колко безстопанствено е било отношението към тази сграда години наред, каза за „Утро“ кметът Пламен Стоилов. Близо четвърт век сградата е била напълно забравена, по нея не са извършвани никакви укрепващи работи, така че състоянието й сега прави рисковано всяко движение на строителите. Стъпваме по пода - той пропада, започваме да укрепваме рамката на врата - тухлите се клатят и падат, защото навремето не са били „хванати“ както трябва, обяснява един от майсторите, който приготвя нова мазилка. Очевидно когато още преди десетилетия къщата е била преоборудвана от жилище в музей, работата е била малко през пръсти, смятат дюлгерите.
Местени са врати, а след това са останали луфтове в стените, самите тухли в зидарията пък играят, обяснява техническият ръководител на обекта Даниела Димова. На втория етаж пък, когато решили да махнат тапетите, налепени по стените, заедно с хартиената облицовка започнали да мърдат заплашително... самите стени! Сега ще се наложи да се махнат още две от стените и да се изградят наново, коментира Димова. По проекта за ремонт, по който се работи в момента, е било предвидено да се смени ел.инсталацията и да се боядиса. Но когато електричарите се заловили за работа, мазилката започнала да пада на големи парчета, а под нея блеснал целият ужас на рехаво редените тухли. Зеят отвори, пукнатини, вратите играят, тъй като рамките не са уплътнени според изискванията... А дюшемето на пода, което е покрито навсякъде с балатум /изключително „модерен“ през 60-те години/, е почти напълно изгнило и на места зее страховито. Освен това фасадата също не е включена в проекта за ремонт, а след обилните снеговалежи през януари и от нея започнаха да се откъртват едри късове - така че и там сигурно ще се наложи да се прави наново, подозира Димова. На фона на всичко това тя вече смята за едва ли не дребна подробност факта, че когато къщата-музей е била затворена преди време, неизвестно кой и как е махнал водопроводните кранове. Така че строителите, за да направят мазилката и след това да измият количките и лопатите, носят вода с кофи... от Дунава! Добре, че брегът е наблизо, усмихва се техническият ръководител. Все пак, тя е убедена, че до дни строежът ще бъде освободен от кофража и работата ще продължи в темп.
А кметът Стоилов се надява, че въпреки всички трудности и коварни капани, заложени от безметежното изоставяне на сградата години наред, все пак ремонтът върви към финал. „Вероятно няма да успеем да приключим с всичко и да го отворим през март, макар че тогава ще привършим основните строителни работи. Може би ще го открием за празника на Русе, 6 май, заедно с Природонаучния музей“, надява се Стоилов.
И все пак остава да стърчи въпросът кой е разработил проекта за ремонта и дали авторът е влизал в тази къща, за да е наясно какво е състоянието й.
Потърсихме отговор на въпроса от зам.-кмета по строителството Димитър Наков. Ето какво обясни той: „Когато се прави реконструкция на един обект, винаги ситуацията е много по-сложна, отколкото ако се прави ново строителство. Докато не започнеш, не знаеш реално какво ти предстои. Каквото и да се вижда на повърхността, винаги има рискове при конкретната работа да се окаже, че нещата не са такива, каквито изглеждат. В случая, например, балатумът върху пода, който е доста дебел, не оставяше място за съмнения, че отдолу подът на места е изгнил“. Точно това обстоятелство - реалността, която е сюрпризирала неприятно проектантите от „Нордплан“, е наложило изменения на проекта. Което пък досега на два пъти налага пресъгласуване с Националния институт за недвижимите паметници на културата - а това допълнително забавя работата на обекта. Промените няма да оскъпят драстично стойността на проекта - малко над 200 000 лева, убеден е Наков. И също изрази надежда, че в основни линии ремонтът ще приключи през март.