Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Серия от кражби на техника и цигари от частни домове, магазини и складове вдига на крак милицията в Русе през 1986 година. Почти не минава седмица, без да е получен сигнал за разбит обект, от който са изчезнали пари, видео и радиокасетофони, магнетофони, транзистори, електрически уреди и цели бакове с цигари.
Кражбите се отличават с изключителна дързост и хладнокръвие. Домовете са атакувани денем, когато хората са на работа, магазините са удряни нощем, когато не работят. Отделни детайли показват, че преди всеки удар е правено задълбочено проучване. 
Става ясно, че противникът не е случаен
затова милицията впряга всички сили за противодействие, но неизменно стига до задънена улица.
Но от времето на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро е известно, че съвършено престъпление няма. Все някъде остава следа, има незабелязан очевидец или се допуска грешка. А най-баналната грешка е, като се видят с пари, престъпниците да започват да харчат на поразия. Така след дълго пресяване на получените сведения криминалистите най-сетне съзират на дъното на коритото зрънце злато. Един от информаторите съобщава, че младеж на около 25 години от крайните квартали нито учи, нито работи, но живее на широко и щедро пръска пари, които печели от продажба на различна битова техника, а отделно припечелва от нелегална продажба на цигари на пазара и по заведенията на ниски цени.
Цивилни служители на МВР започват проучвания и се оказва, че човекът, който ги интересува, носи знаковия прякор Хайдука. 
Буйният младеж е поставен под наблюдение, но явно е подценен 
защото усеща, че е взет на прицел и живее тихо, кротко и почти хрисимо. Е, не се отказва от любимите си заведения, разбира се, но не върши нищо нередно и поведението ми би могло да е осъдително само от морална гледна точка - примерно ако попрекали с водките. 
Милицията вече започва да се съмнява дали тово е правилният човек и наблюдението се поразхлабва, а това веднага се отразява на криминалния фронт. Взломовете в магазините отново зачестяват, а кулминацията настъпва през една нощ, в която е разбит и нает от външнотърговска фирма склад в „Зита“, в който са измъкнати близо 100 бака предназначени за продажба в Румъния български цигари. 100 бака - и като материално изражение, и като възможности за организиране на удар от такъв мащаб кражбата е повече от впечатляваща и влиза в националната сводка на МВР.
Милицията вече е сигурна, че това е работа на Хайдука, но трябва да събере доказателства, за да го закове безотказно. Започва масово душене и слухтене, докато накрая 
играещият ролята на добро момче бандит е задържан в дума си
и отведен на разпит.
В началото задържаният мълчи и опипва почвата - иска да разбере какво знаят хората отсреща. И както често става при самонадеяните, може би решава, че ще надхитри разследващите, без да си дава сметка за богатия им професионален опит и солидния им психологически багаж.
В първите часове криминалистите умишлено не притискат крадеца, защото чакат да завърши специализирана операция на колегите си, които откриват в домовете на най-близките приятели на Хайдука търговски количества чисто нови видеоплейъри, радиокасетофони, магнетофони, най-различни битови електроуреди и цигари. Много цигари. Стоката е иззета и докарана в районното, където запълва две стаи до тавана! Експресните експертизи установяват, че по-голямата част от техниката е прибрана от разбит и ограбен голям универмаг в Горна Оряховица.
Като вижда, че цялата му мрежа е провалена, самоувереността на задържания се изпарява и започват самопризнанията. Младият хищник разказва как набелязва обектите за ударите си, как ги осъществява и как успява да се измъква незабелязано с плячката.
Всичко върви по обичайния шаблон в такива случаи - признания, съжаления и надежди за снизходителна присъда. Междувременно профилактично е разпитан и бащата на уличения, за да се установи дали не действа в комбина със сина си. Оказва се, че това не е така и тогава родителят е посъветван да държи изкъсо сина си и да не му позволява да си пропилява живота.
Но внезапно всичко се обърква
Заради стотиците пострадали при обирите се налага дълго проучване и документиране на престъпленията, а това изнервя и озлобява до краен предел Хайдука, който разбира, че хлътва все повече и повече. Разкайващият се доскоро бандит се превръща в озверял вълк, който ръмжи срещу милиционерите, че ще ги избие един по един след излизането си от затвора.
Това не стряска никого - хората от МВР не за пръв път са обект на такива закани, но предполагат, че както обикновено затворът бързо-бързо ще накара бабаита да разбере, че е най-добре никога повече да не се връща в това тъмно, враждебно и опасно място.
Делото срещу Хайдука се проточва необикновено дълго и приключва с изпращането му за 12 години в затвора, от които се приспада изкараното в ареста време.
Години зад решетките не изиграват възпитателната роля, каквато е целта им по дефиниция. Напротив - вътре
крадецът се налага като лидер благодарение на физическата си сила и твърдия си характер
а наред с това научава и нови тънкости на криминалния занаят. 
След излизането си на свобода Хайдука прави собствена шайка и подкарва старата песен на нов глас. Има сведения, че е изключително суров към съратниците си и безпощадно наказва всяка тяхна грешка. Не се знае докъде може да стигне жестокостта му, ако заподозре предателство или заговори зад гърба си, но се понася слух, че босът е очистил двама от бандата си. Действително сочените за ликвидирани изчезват сякаш вдън земя. След няколко месеца по поречието на Русенски Лом се намират два мъжки скелета и се предполага, че това са останките от доскорошните подчинени на Хайдука, но няма доказателства, че той ги е убил, затова тази следа се изоставя още в началото, а двата смъртни случая остават неизяснени. Всъщност никой не се съмнява какво се е случило с двамата крадци, но никой не може да свърже изчезването им с бившия затворник. 
Междувременно Хайдука отново демонстрира големи възможности. Макар че няма и един работен ден, успява да си купи кола и да поддържа завиден стандарт на живот. Наред с това ударите по магазини, от които изчезват цигари и битова техника, се движат ритмично.
Но отново прави грешка. 
Лесните успехи го правят все по-малко предпазлив
а криминалистите го наблюдават изключително внимателно, защото са убедени, че това е човекът, чието изолиране от обществото ще доведе до спад на ударите по магазините.
Започва залагането на капани и Хайдука скоро пада в един от тях. Следва ново дълго разследване и нова дълга присъда. Илюзията, че крадецът може да бъде превъзпитан окончателно се стопява. Впрочем този криминален герой и в момента е в затвора, твърдят криминалисти, които са следили „кариерата“ му още от първите удари насам.
Пак в края на 80-те години на миналия век в Русе се преселва поляк, който бързо става известен с вероломния си характер. Влюбеният в чашката чужденец си има коронен номер - елементарен, но безотказен. Настанява се в по-непретенциозно заведение, поръчва си водка и внимателно преценява кого би могъл да заговори и да се присламчи към него. 
След като мишената е набелязана следват няколко тоста за братската дружба между народите
и полякът преминава към втората част от плана си. С нажален вид се оплаква, че тази вечер няма къде да спи и сигурно ще трябва да посрещне изгрева на пейка в парка, а новият му приятел го кани да нощува в дома му. След кратко опъване и лецемерно неудобство полякът тръгва с благодетеля си, а през нощта, когато всички заспят, става, обира по-ценните вещи от жилището и изчезва.
Така става и със семейство турци, търгуващи с бижута, които сами внасят от южната ни съседка. Полякът усеща, че търговците са вкусна хапка и започва да наблюдава съпруга. Една вечер уж случайно попада на масата му в заведение в центъра на Русе, впряга целия си чар, настроението се покачва, но към 20 часа полякът започва добре заучения си етюд. Постепенно помръква, спира с шегите и отговаря едва-едва на въпросите, докато се стига до момента, че няма къде да спи, но му е неудобно да занимава новия си приятел с проблемите си. Търговецът се смилява над чужденеца и го кани у дома. Гостът е посрещнат радушно, домакинята сервира обилна вечеря, а след това е настанен в самостоятелна стая. 
Когато къщата утихва, подлият поляк става и започва да издирва имането на домакините
Открива тайното място, където се съхраняват внесените от Турция накити, прибира всичко до последното пръстенче по джобовете си и отново ляга. Сутринта става свеж и отпочинал, сяда на масата, където го чака топла закуска, храни се с апетит и си тръгва. Едва на следващия ден търговците установяват, че им липсва половин килограм злато и подават сигнал в милицията.
Криминалист веднага подава сигнал до всички гранични пунктове със снимката на поляка и след броени часове колегите му  от Свиленград информират, че крадецът е заловен при опит да мине турската граница. Двама русенски милиционери отиват до Свиленград и конвоират крадеца до Русе. Златото е открито в него и върнато на собствениците му.
По същото време младо семейство цигани подават сигнал, че голямо количество златни монети са откраднати от дома им. От разговора в полицията се разбира, че двамата роми не са от Русе, живеят под наем в къща до ЛВЗ и правят изолации на комини. 
Изкараните през лятото пари семейството обръща в златни монети
поставя ги в чорап, който закача от вътрешната страна на комина си, почти до розетката на кюнеца. При поредната проверка обаче се установява, че златото липсва.
По време на разследването мъжът и жената си спомнят, че циганин от Русе на име Тодор им е гостувал. Той се оказва стар познайник на полицията и униформени го арестуват в дома му. От разпита се разбира, че Тодор издебва, когато домакините отсъстват и започва тараш в стаите, но не намира нито пари, нито ценности. Тогава се сеща за традицията при ромите да крият ценности в комина и така стига до златото. Тодор предава златните монети на собствениците им, но е осъден на затвор.
По случая се събира и мешерето в Русе, което осъжда семейството на циганина да плати солидна глоба затова, че техният човек е посегнал на имуществото на хора от тяхната черга, което е забранено с предаван от поколение на поколение неписан закон при ромските фамилии.