- Госпожо Трифонова, какво ви отведе в Женева?
- За Швейцария заминахме аз, Захаринка Габровска, Магдалена Стоянова и д-р Силвия Бабачева като активни членове на русенския дамски клуб „Зонта“, част от международната организация „Зонта Интернешънъл“. Там се проведе открита сесия на ООН за мястото на жените в обществото и какви мерки трябва да се вземат в световен аспект срещу дискриминацията и насилието спрямо жени. За нас беше впечатляващо да чуем изказванията на африканската представителка и да си дадем сметка, че имаме късмета да живеем в цивилизована Европа, па макар и в бедна страна като нашата.
- Всъщност къде е мястото на жената - у дома при децата или на работа, наравно с мъжете?
- Това е въпрос на личен избор. Действително жената е онзи стълб, който крепи семейството, носи отговорност за живота и възпитанието на децата. Ако тя избере обаче професионалната кариера, то трябва да бъде оценявана според качествата си, а не пренебрегвана заради пола си. Този проблем също бе засегнат по време на сесията. Във време на световна икономическа криза предпочитането на мъже за различни позиции все по-ярко си личи, независимо от географското положение. Да, мъжът е този, който трябва да осигурява прехраната, но ако се мисли по този начин и не се дава шанс на жената, то се връщаме в твърде първични времена. Справедливо би било, ако за една и съща позиция в която и да е фирма или институция се наемат служители заради качествата им, а не заради пола им. Жените са доказали, че могат да бъдат успешни ръководители, предприемачи, политици, общественици, да се справят с типично мъжки професии. Защо тогава да не получават същото заплащане като колегите си мъже?
- Какви усилия полага „Зонта Интернешънъл“ в тази посока?
- Ние като зонтианки имаме голямата отговорност да предоставяме добри примери, да отваряме женските общности в различни страни по света, да им разясняваме  за опасностите на определени поведения. Това в глобален мащаб. Затова се развиват мрежи от асоциации на местно ниво, които имат за цел да създадат подходяща среда, в която никой не се чувства сам и изолиран. Работата на „Зонта“ е насочена в подкрепа на образованието, на тези жени, които имат възможности и са достойни да се справят, но не разполагат със средства за повишаване на квалификацията си. Преодоляването на културните граници и образованието са двата елемента, които правят жените независими.
- Има ли точни данни как стоят икономически тези изводи?
- От 2002 г. до 2007 г. безработицата сред жените е 5,8 на сто, в сравнение с 5,3% за мъжете. Кризата вдигна тази празнина и унищожи 13 милиона работни места за жени. Според данните, изнесени по време на сесията на ООН, в напредналите икономики заетостта на жените в промишлеността намалява наполовина и те са изтласкани към сферата на услугите, образованието и здравеопазването. Жените продължават да бъдат отделени на определени видове професии, които обикновено са ниско платени работни места, слабо представени в ръководни длъжности, често страдат от лоши условия на труд. Освен това жените са подценени с глобалната разлика от около 22% в заплащането в сравнение с мъжете.
- Това отнася ли се и за България?
- За България нямаме данни, но и тук има разлика в заплащането, разчита се повече на мъжкия труд, жените са подценявани. Нима са малко случаите, в които работодател отказва да назначи млада служителка само заради факта, че на нея й предстои отпуск по майчинство и грижа за деца. Всичко е въпрос на национална политика в тази сфера. В Германия например се оказва, че в много от големите корпорации вече има запазени квоти не само за жени, но и за жени чужденки. И то във време, в което други европейски страни налагат ограничения за имигранти. В България засега нямаме такива проблеми, но пък лошото ни икономическо състояние води до случаи на истинска експлоатация на труда с ниско заплащане и лоши условия.
- Оказва се, че светът не е много променен от времето на Клара Цеткин.
- Променен е, но не така, както би ни се искало. Има твърде много страни по света, където жените нямат абсолютно никакви права. Да не говорим за право на гласуване или работа. Затова казвам, че все пак можем да сме щастливи, че сме в сърцето на цивилизацията.
- Как се развива „Зонта“ в България?
- В момента ареа директор е Владимира Трачева от Пловдив, като България е водеща страна на региона, в който е заедно с Румъния и Македония. В съседна Румъния има основани едва три клуба, а в Македония само един. Нашите са 13 и работата ни е оценена по достойнство. Ние не само че се включваме в международните инициативи, но и работим усилено в подкрепа на българските дами - някои в затруднено положение, а други с изключителен талант. Моята визия за развитието на тази обществено полезна организация е да направим повече за равноправието и борбата с насилието над жените. Русе е в граничен район и тук трафикът на хора също е част от проблемите. За съжаление не ни достига ресурс, с който да повлияем върху това. Необходима ни е държавна подкрепа и воля от страна на институциите.