80 148 са били туристите, които през миналата година са посетили Русе, сочи статистиката на общинското предприятие „Русе арт“. Съставеният на нейната основа отчет за туризма в Русе ще бъде обсъден и приет на предстоящото заседание на Общинския съвет. Пак тогава ще бъде утвърден и новият план за туристическите дейности през 2016 година. 
В документа се посочва, че данните, които са обобщени от общинския отдел „Търговия и наемни отношения“ при дирекция „Икономика и управление на собствеността“, в общината работят 62 места за настаняване от различни категории. Общо те разполагат с 1008 стаи с 2047 легла, като средната годишна заетост в хотелската база е 17,59%. Реализираните нощувки са 129 210, а от регистрираните 80 148 туристи 57 235 са били българи, а 22 913 са чужденци. Данните са съпоставими с тези от предишната 2014 година, констатират авторите на отчета. 
Любопитна е картината на националността на туристите, посетили Русе и неговите околности, като интерес представляват и нагласите на чуждите туристи, които издават техните интереси - а съответно и впечатленията, които те отнасят със себе си от Русе. 
Французи, германци, британци и американци идват предимно и най-вече в качеството на круизни туристи. Те пристигат с круизните кораби за неколкочасова групова обиколка из града. След това отпътуват обикновено за Велико Търново или за Варна, като разглеждат Ивановските скални църкви. 
Средновековните скални манастири, вписани в престижния списък на ЮНЕСКО 
на ценни културни обекти, вън от съмнение са най-посещаваният обект в Русенско. Те се радват на внимание както от страна на круизните пътешественици, така и от страна на индивидуални пилигрими и организирани по друг признак екскурзианти. В самия областен център най-привлекателни за туристите са били Екомузеят и Пантеонът на възрожденците, който е един от 100-те национални туристически обекта и българите, които събират печатчета в туристическите книжки, задължително се отбиват хем да разгледат, хем да си попълнят колекцията. 
Картина на интересите на отделните типове туристи обрисуват данните, които са предоставени от Туристическия информационен център. Там водят статистика на запитванията на посетителите, които през 2015 година са били общо 6891. Българите са били 3926, а чужденците - 2956. От всички запитвания в центъра 4403 са били насочени към чисто туристическа информация, а 2488 души са проявили интерес към културните събития в града. 
На базата на въпросите ТИЦ очертава контурите на портрета на различните групи пътешественици.
Чужденците, които избират за своята ваканция круиз по Дунав с луксозни речни кораби, през миналата година са били 2086 - от Германия, Франция, Великобритания и САЩ. За тях в отчета отбелязват, че са организирани групи, с екскурзовод, правят дневен тур на градската част, като посещават музеите, а след това автобусите ги закарват до Ивановските скални църкви и скалния манастир в Басарбово. Тези туристи проявявали голям интерес и към рекламните материали на русенската община, като очевидно именно оттам си набавят повече инфо за мястото, което са посетили. 
На второ място като бройка са румънските граждани, които са имали въпроси към ТИЦ - те са били 331. Румънците пристигат в Русе най-вече през уикенда и в началото на седмицата. През лятото идват в събота и неделя и се отправят да разгледат природния парк „Русенски Лом“ и най-вече басарбовската скалната обител. Не е тайна, че 
в Румъния почитат извънредно силно св.Димитър Басарбовски
и всяка година на храмовия празник на манастира се стичат стотици румънски богомолци. За румънските посетители било много характерно и друго: те питали за магазини и заведения с артистична програма. Както е добре известно, отдавна отминаха времената, когато от съседната държава хората идваха на тумби, за да изкупят праха за пране и олиото от русенските супермаркети. Сега румънците идват да си изпият кафето - както, впрочем, са правили русчуклии преди малко повече от век - вдигали са се и са отивали да пият кафе ала франга в Гюргево и в Малкия Париж - Букурещ. Съседите от другия бряг на Дунава идват да хапнат, да пийнат по едно бяло вино, да се разходят и да се позабавляват. А, да - и да си застраховат колите с български номера.  
Засилен интерес от страна на испанските туристи отчитат специалистите. През 2015-а те са били 164, минавали са най-вече през лятото. Вероятно повечето от тях именно са преминавали оттук, тъй като запитванията им били най-вече за по-евтини хотелчета или хостели и за това как да стигнат до Велико Търново и Букурещ. 
78 туристи от Русия също са потърсили информация. Те проявявали интерес към музеи и храмове, което е типична черта за руския пътешественик. И към хотели с включени спа процедури и луксозни ресторанти - друга 
типична черта на заможните руснаци от постсоца
които разполагат с пари и свято спазват принципа „Красиво жить не запретишь!“, един вид, „Кой ще ми забрани да живея красиво?!“. Руснаците питат и за опера и балет, а също и за туристически агенции, които да им организират почивка по Черноморието.
Полските и турските туристи /неизвестно по какъв признак обединени в справката?!/ са били 47 и това е определено като „засилен интерес“. Кръгът на техните интереси се затварял в музеи, храмове, ресторанти, магазини и стаи под наем. 
Значително повече са били гостите от Китай и Япония - цели 98. Русенци вече са свикнали с гледката на окичени с фотоапарати и камери китайци и японци, които щракат безспир, особено в Ивановските скални църкви и в Басарбовския манастир. Те са подготвени предварително и знаят какво трябва да видят, като си носят и специални пътеводители. Въпреки това търсят и на място карти и гидове, държат да посетят Националния музей на транспорта и да се запознаят директно с българската национална кухня, за която очевидно доста са чували и чели. Единични посетители е имало от Австралия, Канада, Израел, като техните въпроси са насочени най-вече към Скалните църкви и към транспортните връзки до Букурещ, Велико Търново, София и Варна.
Със сигурност данните от Туристическия информационен център биха могла да подскажат в каква посока е хубаво да се акцентират местните власти, ако искат гостите на града да стават повече и да остават за по-дълго. Особено ако се организира събиране на отзиви на анкетен принцип не само от 7-те хиляди, отбили се в центъра на „Александровска“, но и от поне половина от отчетените като посетили града над 80 хиляди българи и чужденци. 
И това може и да стане. Друг път
Засега поне в програмата за развитие на туризма за 2016 г. такъв елемент не фигурира. 
В нея освен общите приказки са включени няколко традиционни събития - като артсалона „Вино и любов“ през февруари /той ще започне още този четвъртък/, „Мартенски музикални дни“, Пролетен арт салон през април, е включен и Винен фестивал. Той трябва да се проведе през месец май. Общинските съветници ще гласуват предложението да се създаде „нов туристически продукт за винен туризъм, съответстващ на нуждите на местния бизнес и развиващ възможностите за туристическо предлагане“, а финансирането му ще бъде от 5000 лв. 
Другите събития, които очевидно се очаква да привлекат в Русе поток от туристи, след като са включени в списъка на събитията като „съобразени с културния и спортен календар и обвързването им в изграждане на комплексен туристически продукт, промотиран и предлаган на туристическите агенти“, са Международен Биг Бенд парад, Ретро парад /може би на автомобилите? - б.а./, Брейк денс фестивал /чисто ново събитие/, Фестивал на пясъчните фигури. Към тях се прибавят още 
Дните на Канети, чието първо издание миналата година беше на принципа „карма карашик“
но все пак криво-ляво се вписа в юбилейната за нобелиста година. В този списък са Националната джаз среща и Фестивалът на ледените фигури /за който зам.-кметът Карапчански издаде, че май следващото издание ще се проведе през януари 2017 - с надеждата за същия мраз като сега/. Туристи ще привличат също „Световната купа по спортни танци“ и Европейското първенство по борба и др. събития от спортния и културния календар на Община Русе“. 
За изпълнение на програмата за развитие на туризма за 2016 г. са предвидени 147 910 лева, като от миналата година са останали неизразходвани 49 064 лева. За 2015-а бяха заложени 121 850 лева, а разходите са били едва 84 605.95 лв. Почти от всички заложени суми са били икономисани средства - единствено Русенският карнавал си е изхарчил кажи-речи всичко /при предвидени 20 000 лева спестени са били 32, тази година се предвиждат вече 30 000/. А пък от близо 29-те хиляди, заложени миналата година за ТИЦ, са изхарчени едва 4222 - като не са били издадени двуезични брошури за 10 туристически обекта, пътеводител по туристическите маршрути, туристически карти и т.н. Очевидно всичко това ще стане тази година - с предвидените сега 36 560 лева