Едно 21-годишно момче спря хегемонията на майстора в свободните боеве Светлозар Савов в борбата за кръста на Йордановден в Русе. Атлетът Савов се превърна в почти легендарен първенец, след като цели 5 пъти се оказа най-бърз, напорист, смел, чевръст и съобразителен при вадене на богоявленския кръст. Тази година също скочи в Дунава, но беше принуден да отстъпи крачка назад пред изненадата на големия християнски празник Теодор Цветков. Но железният Зарко не отстъпи на случаен късметлия, а на спортист, който също като него е завършил Спортното училище в Русе. 
Теодор има брат близнак - Валентин. Богоявленският герой е по-малкият - ражда се със закъснение от 3 минути. И двете момчета са будни и активни, харесват спорта, но имат различни предпочитания. „Баткото“ Вальо си пада по хандбала и граплинга. Теодор пък е 
привлечен от красотата на сините коридори
и едва на 6-7 години започва занимания в басейна при сегашния треньор в „Локомотив“ /Русе/ Деян Дончев. Сам избира водата, която ще стане част от неговата съдба и през следващите години. Учи в училище „Възраждане“ и плува доста активно, а в 7 клас решава да се прехвърли в Спортното училище. Хубаво, но се оказва, че в школото няма паралелка в този спорт. Съветва се с родителите си и приятелите си и избира да стане ученик в звеното по кану-каяк.
Този избор има ключово значение за закалката му, защото кану-каякът си е огромно предизвикателство с изтощителните тренировки през цялата година. В дъжд и студ, в зной и вятър, в поледици и мъгла момчетата се трудят здраво по лодките с веслата в ръце. Теодор все още не може да забрави почти скованото от ледени блокове езеро в Николово и поредната тренировка сред вихрите на сибирския вятър. Сега е доволен от тази тежка битка, защото е сигурен, че тя 
изгражда силни характери и възпитава желязна дисциплина
А подготовката при треньора Йордан Неделчев не е празно усилие - Теодор става на два пъти национален вицешампион в състава на четворката каяк. Веднъж се пуска в единична лодка като състезател в маратона Русе-Тутракан, като финишира на трето място.
След Спортното се насочва към Русенския университет. С брат си Валентин записват една и съща специалност - „Агроинженерство“. Сега са третокурсници, а в избора им няма никаква случайност. Мечтата им е един ден да изкарват прехраната си като модерни земеделски производители. За тази цял трябва да знаят много. Родителите им имат наследствени земи до Сливо поле и Добричко, та грижата за тяхната обработка след време ще падне на братя Цветкови. Поне такъв е амбициозният им план. 
Затова и се подготвят отдалеч за поредното голямо предизвикателство
Валентин дори печели безплатен семестър за обучение в Португалия, откъдето със сигурност ще се върне с още по-солидни знания.  
А желанието на Теодор да пробва силите си за изваждане на кръста тази година далеч не е спонтанен порив. Предишните зими става свидетел на този ритуал като част от зрителите и решава, че е крайно време да опита. 
„Беше ми голяма мечта. Усещах вътрешно, че мога да успея, затова и се записах сред общо 18-те участници“, казва Теодор.
Сред тези участници е непобедимият Светлозар Савов.
В подготовка за Богоявление прави една-единствена тренировка
Отива с близките си на езерото в Николово и се хвърля пробно във водите му.
„Тогава температурата на водата беше много по-ниска - минус 17, отколкото на Йордановден. В Николово направо си беше адски студено“, спомня си Теодор.
Не изгражда никаква специална стратегия преди хвърлянето на кръста. Казва си само, че трябва да действа скоростно и да се довери на инстинкта си. И се мята в Дунава за паметния си дебют!
„Направи ми впечатление, че кръстът този път беше хвърлен по-надалеч в сравнение с предишни години. Нямах обаче никакво време за мислене и заплувах с всички сили“, разказва младежът.
„Колегите“ го обработват здраво до достигане на мястото с хвърления кръст. Някои го блъскат, други му се пречкат в желанието да го изпреварят, но той изниква пръв от водната пяна и вдига кръста над главата си!
„Почувствах се истински щастлив и горд!
Пожелавам на всеки, който участва в този ритуал, да изпита същото чувство!“, казва Теодор.
И веднага добавя, че нито за миг не допуска в съзнанието си как залогът в това състезание на традициите може да означава някаква, макар и малка материална изгода.
Прави го за здраве. Но два пъти повече го прави от чисти християнски подбуди. Ето го логичното обяснение - младежът е религиозен!
„Почти всяка неделя ходя на църква - ако не е с родителите ми, ще е с приятелите ми!“, разкрива Теодор.
Извън оглушителните аплодисменти на брега на Дунава особено цени подкрепата на специални хора - на родителите си и приятелката си Юлия. Непосредствено преди Йордановден баща му трябва да извърши редовния си курс като шофьор, но заради сина си остава в Русе. Той, съпругата му, Валентин и Юлия са сред най-щастливите зрители. 
Юлия, студентка и бъдеща медицинска сестра, е особено горда със своя герой.
Независимо че специалността му в Русенския университет не е от най-леките, Теодор остава близо до спорта. 
В свободното си време се занимава с детската си любов - плуването
Тренира младите състезатели в клуба по триатлон „Далян“. Радва се, че групата от деца е доста сериозна. Тези ангажименти с бъдещите шампиони на Русе го зареждат със силно положителни емоции. 
Иначе има едно основно хоби и то не е никаква изненада - тренировките. Обича още да слуша поп музика. Напоследък се увлича по психологията и все по-често чете специализирана литература.
Но нали адреналинът и водата са в кръвта му, прави още с брат си и приятели преходи по Дунава с туристическа лодка. Последният им воден поход е от 27 декември миналата година. Тръгват нагоре по реката и акостират на остров Люляка. И верни на правилото, че мокър от дъжд не се бои, пренощуват там въпреки нечовешкия студ. 
Другата му страст е... готвенето!
Майсторският му коронен номер е да прави палачинки по американска рецепта. Всички, опитали от тези палачинки, казват, че нямат равни на вкус. 
А дали ще бъде сред героите на следващия Йордановден?
„Не съм сигурен! Не знам, може и да пробвам пак. Просто изпълних една мечта. Важното е, че извадих кръста при първия си опит. Нека до опитат и други“, препоръчва Теодор.
И подчертава, че не иска да го считаме за герой. Убеден е, че всички други 17 мъже от последния дунавски ритуал на Богоявление в Русе заслужават уважение.